Решение № 7712 от 04.09.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 7712

Пловдив, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XII Състав, в съдебно заседание на втори септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРИАНА МИХАЙЛОВА

При секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 20247180701907 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27а от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.).

Образувано е по жалба на Г. В. П., [ЕГН], с посочен адрес гр. Пловдив, ул. „Гевгели“ № 44, против Заповед № ЗД/Д-РВ-243/08.08.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Пловдив, с която е наредено временно настаняване на детето А. Г. П., родено на 21.01.2008г. с адрес гр. Пловдив, ул. „Дивна“ № 15, ет. 6, ап. 15, с родители: майка С. В. Л., с постоянен и настоящ адрес: гр. Пловдив, ул. „Дивна“ № 15, ет. 6, ап. 15 и баща Г. В. П., с настоящ адрес: гр. Пловдив, ул. „Гевгели“ № 44 в ЦНСТ „Майка Тереза“ – гр. Пловдив, ул. „Коматевско шосе“ № 1 до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет.

Жалбоподателят счита, че издадената заповед е незаконосъобразна, поради което настоява за нейната отмяна. Според него, хигиенно – битовите условия, в жилището, в което се отглежда детето, са се влошили поради негов здравословен проблем, довел до оперативно лечение. Към момента на подаване на жалбата на детето са осигурени необходимите ежедневни грижи и внимание, включително средства за храна и облекло.

Ответникът – Директор на ДСП – Пловдив оспорва жалбата като неоснователна. Съображения по същество са изложени в становище вх. № 13931/27.08.2024г. /л. 16 – 17 гръб/.

Заинтересованата страна С. В. Л., редовно призована, не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Административен съд – Пловдив, XII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Заповедта е обжалвана от лица с правен интерес и в предвидения за това срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

От данните по делото се установява, че А. П., с родители С. Л. и Г. П. е роден на 21.11.2008г., като малко след раждането на момчето родителите се разделят. По данни на майката, основно тя е полагала грижи за А., като контактите с баща му били изключително редки, поради влошените им взаимоотношения. Към момента майката е в невъзможност да задоволява адекватно потребностите на сина си, тъй като е с влошено здравословно състояние и има издадено ЕР на ТЕЛК с вид и степен на увреждане над 90% с чужда помощ. Вследствие на заболяването си г-жа Л.е трудно подвижна, като не може да се обслужва сама и да изпълнява домакински задължения.

Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Пловдив работи по случая на А. П. от 01.02.2023г., като спрямо него е предприета мярка за закрила „Съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда“. В ОДЗ Пловдив са постъпили няколко сигнала, съгласно съдържанието на които за момчето не се полагат адекватни грижи, битовите условия, при които се отглежда, са лоши и обикаля квартала без надзор на възрастен. След заявено за това желание от бащата е издадено направление за ползване на социални услуги от детето и родителите му към ЦСРИ към ИКСУ „Консултантско бюро Напредък 7“, но поради последвало неоказано съдействие от семейството не е стартирана работа по направлението. На 18.09.2023г. е издадена заповед за ползване на социални услуги, с цел оказване подкрепа на детето и родителите му. Установено е, че действително майката е във влошено здравословно състояние, но по мнение на медицински специалисти състоянието е обратимо и са необходими терапия и рехабилитация за възвръщане на подвижността й.

На 20.05.2024г. в ОЗД Пловдив постъпва сигнал от ЦСРИ към ИКСУ „Консултантско бюро Напредък 7“, съгласно съдържанието на който момчето не посещава редовно сесии с психолог, съобразно изготвения му график, както и че в жилището, което обитава, са занижени хигиенно – битовите условия. Извършена е проверка на подадения сигнал, документирана с доклад от 30.05.2024г., чрез проведена среща с бащата и момчето, изискана информация от личния лекар на момчето и учебното заведение, което посещава и извършено домашно посещение на жилището, в което се отглежда детето. Съгласно съдържанието на доклада, при извършеното домашно посещение са установени влошени хигиенно – битови условия в жилището, но според твърденията на А. и баща му се изпълняват домашни задължения, включително по почистване. Бащата на момчето предоставя финансови средства, които той да разходва както за закупуване на храна и консумативи за домакинството, така и за свои лични потребности. Обикновено А. закупува готвена храна за себе си и за майка си, която й оставя за консумация, тъй като тя не може да излиза от жилището самостоятелно. Двамата обитават собствено на г-жа Л.жилище, като бащата живее отделно от тях в собствено домакинство. Бащата има и друг по-малък син, но двамата братя не поддържат регулярна връзка. А. е ученик в девети клас в ПГМ „Проф. Цветан Лазаров“, посещава редовно учебните занятия и спазва дисциплината и правилата за вътрешен ред в училището.

На проведена на 18.07.2024г. мултидисциплинарна среща, на която са присъствали екипът, работещ по случая на А., бащата на детето и директорът на ИКСУ Напредък, е обсъдена ситуацията относно здравословното състояние на майката и невъзможността й да полага адекватни грижи за себе си и за непълнолетното момче. Направено е предложение момчето да „се пренесе“ да живее в жилището на баща си, като едновременно с това бащата съдейства за основното почистване на жилището на майката и подобряване на хигиенно – битовите условия в него.

На 05.08.2024г. постъпва втори сигнал от ЦСРИ към ИКСУ „Консултантско бюро Напредък 7“, в който се излагат факти, че няма подобрение в хигиенно – битовите условия в жилището, което обитава момчето и А. отново не спазва изготвения му график за провеждане на сесии с психолог. При извършено домашно посещение на екип от социалната услуга се констатира, че поради здравословното си състояние майката на детето не е в състояние да упражнява контрол върху неговото поведение и комуникацията между тях се осъществява чрез „крясъци, викове и взаимни обвинения“. Независимо от твърденията за подобрени взаимоотношения между бащата и сина, от 14.03.2024г. не са провеждани срещи. Извършена е проверка на подадения сигнал, документирана с доклад от 08.08.2024г., съгласно съдържанието на който не са спазени препоръките от проведената на 18.07.2024г. среща и по-конкретно А. продължава да обитава жилището с майка си, не са подобрени хигиенно – битовите условия, съответно не се е преместил в жилището на баща си. Тъй като към момента г-н П. не е поел адекватни грижи за сина си и не е извършил фактически действия за подобряване на хигиенно – битовите условия в жилището, в което се отглежда момчето, е обсъдена възможността спрямо А. да бъде променена предприетата мярка за закрила и непълнолетният да бъде настанен в социална услуга за резидентна грижа.

Изготвен е протокол от преглед и оценка на случая и плана за действие от 08.08.2024г., съгласно съдържанието на който е констатирано, че действията, заложени в плана за действие не са изпълнени; потребностите на детето не се задоволяват адекватно от родителите му; занижени са хигиенно – битовите условия в жилището, в което се отглежда А.. Като причина за това е посочено, че А. и баща му не съдействат на екипа на социалната услуга, към която са насочени, по-конкретно не посещават социалната услуга съобразно изготвения им график. Предвид несъдействието на момчето и бащата за изпълнение на предходно издадена заповед на директора на ДСП – Пловдив от 18.09.2023г. за ползване на социални услуги от детето и семейството с цел оказване на подкрепа и постъпилите сигнали спрямо А. е направено предложение непълнолетното лице да бъде настанено в ЦНСТ „Майка Тереза“ – гр. Пловдив с цел адекватно задоволяване на потребностите му. Въз основа на констатациите в протокола е издадена оспорваната в настоящото съдебно производство заповед № ЗД/Д-РВ-243/08.08.2024г., с която, на основание разпоредбите на чл. 27, ал. 1, чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет., непълнолетният А. П. е настанен временно в ЦНСТ „Майка Тереза“ – гр. Пловдив.

Едновременно с издаването на заповедта, е изготвен план за действие от 08.08.2024г. със срок от 6 месеца /до 08.02.2025г./, с конкретно посочени в него дейности, които да бъдат осъществени спрямо детето и родителите. Проведена е и среща с бащата Г. П. във връзка с връчване на заповедта, документирана с протокол от 12.08.2024г. На срещата бащата не възразява спрямо предприетата промяна на мярката за закрила на непълнолетното дете, но същевременно подава заявление, че „желае синът му да прекарва времето си през деня с него“.

В хода на съдебното производство са представени допълнителни писмени доказателства от жалбоподателя: епикриза от 10.06.2024г. за проведено болнично лечение в отделение по хирургия в „Болница Медлайн“ /л. 199 – 201 и л. 202 – 204/ и договор за наем на недвижим имот от 25.04.2024г. и договор за наем на недвижим имот от 14.02.2024г. с наемодател Г. В. П. /л. 205 – 209 гръб и л. 210 – 214/.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

В разглеждания казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че констатациите на административния орган не са основани на конкретно установени факти и обстоятелства, а направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, съобразно настоящия адрес на детето и при условията на заместване, съобразно приложената заповед № ЧР-7 344/26.07.2024г. на Главен секретар на Агенция за социално подпомагане – гр. София /л. 24/ и данни за отсъствие на титуляра директор на ДСП – Пловдив за периода от 26.07.2024г. до 14.08.2024г. /болничен лист на л. 22/. Властническото волеизявление е облечено и в изискваната от закона форма, като формално заповедта съдържа както фактически, така и правни основания и в заповедта ответникът се е позовал изрично на изготвен социален доклад от ЦОП към КСУДС - Пловдив, в който е отразено установеното от социалните работници. Социалният доклад съдържа подробни фактически констатации, които съставляват мотиви на издадения административен акт. В подкрепа на този извод е и възприетото в съдебната практика, че мотивите на административния орган може да се съдържат в друг документ, съдържащ се в административната преписка - ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС на РБ.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет., настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред, което става със заповед на директора (чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет.). Основанията за настаняване на детето извън семейството са изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет., като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, тази мярка за закрила се прилага след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството. В конкретния случай, видно от мотивната част на оспорваната заповед, временното настаняване на детето в интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа е извършено на основание разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДет., предвиждащи, че може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето и/или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

За да постанови оспорената в настоящото производство заповед, административният орган е приел, че в най-добър интерес на детето е то спешно да бъде настанено в интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, с оглед липсата на адекватна грижа от страна на родителите. Този извод на административния орган обаче не е подкрепен с доказателства, доколкото се установява единствено майката да е в невъзможност да полага адекватни грижи поради здравословното си състояние. От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на оспорваната заповед непълнолетното лице е в добро клинично здраве, водено е редовно на профилактични прегледи и е посещавало училище, включително полага грижи за майка си под формата на закупуване на храна и консумативи със средства, предоставени му от бащата. От своя страна, бащата не отрича факта, че предоставя на сина си парични средства за негова лична издръжка и издръжка на майка му, които парични средства детето разходва по своя собствена преценка. Доказателства за наличие на парични средства в значителни размери при бащата са представени в хода на съдебното производство и е установен и източникът им – отдаване на недвижими имоти под наем. Тук следва да бъде уточнено, че влошеното състояние на хигиенно – битовите условия в жилището, което обитават майката и детето може да се дължи както на неправилна преценка за начина на разходване на предоставените средства от бащата, направена от непълнолетно дете на 15 години и 8 месеца, така и на невъзможност бащата да извършва самостоятелно или чрез наето от него трето лице на дейността по периодично почистване на жилището.