Определение № 165 от 13.07.2021, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 165 гр. Габрово , 13.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в закрито заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Павел Неделчев

Полина Пенкова

Галина Косева като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20214200600167 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК. Образувано е по частен протест на прокурор от РП – Габрово, ТО - Дряново, против протоколно определение от 28.05.2021 г. по НОХД № 170/2020 г. по описа на Районен съд – Дряново, постановено в разпоредително заседание, в частта в която на основание чл.

248, ал. 5, т. 1, вр. с ал. 1, т. 3 и чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора, поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правата на подсъдимата.

В протеста се изразява несъгласие с мотивите на районния съд за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото. Прокурорът счита, че в повторно внесения обвинителен акт е отстранено приетото по-рано като процесуално нарушение и е посочен начинът на присвояване на паричната сума - „присвоила за себе си и в личен интерес“. Намира, че е посочен и периода на своене на сумата - 01.01.2017 г. 31.05.2017 г., а обстоятелството, че част от транзакциите (тегленията) на паричните суми от сметката на търговското дружество не са извършени в ОББ - клон Дряново не води до промяна на подсъдността, поради което и в диспозитива на обвинителния акт е отразено, че присвояването е извършено в гр. Дряново. Претендира се за отмяна на определението на Районен съд – Дряново.

Депозирано е възражение от подсъдимата Ц.Ю., чрез защитника адв. Иванка Тодорова, с искане да се остави без разглеждане частния протест, тъй като е подаден след срока, евентуално същият да се остави без уважение.

1

Габровският окръжен съд, след като се запозна с изложеното в частния протест и с материалите по делото, намира следното от фактическа и от правна страна:

Частният протест е депозиран в законоустановения срок и от процесуално легитимирана страна. Атакуваното протоколно определение е постановено в разпоредително заседание, проведено на 28.05.2021 г. Протестът е депозиран на 04.06.2021 г., с което е спазен 7-дневния срок. Неоснователно е виждането на защитата, че срокът е изтекъл на 03.06.2021 г.

Производството пред първата инстанция е образувано по обвинителен акт на РП – Габрово, ТО – Дряново, против подсъдимата Ц. К. Ю. от гр. Правец по обвинение за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 26, ал.

1 от НК, за това, че при условията на продължавано престъпление, на неустановени дати в периода от 01.01.2017 г. до 31.05.2017 г., в гр. Дряново, действайки в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 97, т. 1, б. „б“ от НК (???) – „административен секретар“ в „БГС“ ЕООД – ***, съгласно трудов договор от 01.12.2016 г., присвоила чужди пари – сумата от 40 935.74 лева – големи размери, връчени в това й качество да пази и управлява от М. М. М. – управител на „БГС“ ЕООД с. ***, общ. Дряново, като теглейки за същия период в брой от сметка *** в банка „ОББ“ АД с титуляр „БГС“ ЕООД сумите *** - общо 50 214.50 лева, и представяйки разходнооправдателни документи единствено за сумата от 9 278.76 лева, като неотчетените парични средства, за които не е представила разходнооправдателни документи е в общ размер на 40 935.74 лева, присвоила за себе си за лични нужди.

За да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора, съставът на районния съд е приел, че в обвинителния акт липсва описание на механизма на престъпното деяние, като не е ясно с кои свои конкретни действия подсъдимата е реализирала противозаконното разпореждане с инкриминираните парични средства, отклонявайки ги от патримониума на собственика. Обръща внимание, че индивидуализацията на фактическите и/или правни разпоредителни действия (по време, място и механизъм на осъществяване) е задължителен реквизит от обвинението за присвояване и ако конкретните разпоредителни актове не са изяснени, не става ясно въобще за какво точно престъпно поведение е обвинена подсъдимата, още повече, че в случая се касае за усложнена престъпна дейност, тъй като обвинението е за деяние, извършено през периода 01.01.2017 г. до 31.05.2017 г., квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.

Поради това съдът е счел, че подсъдимата е била лишена от правото да научи в какво е обвинена, което винаги съставлява съществено отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. Посочено е още, че в диспозитива на обвинителния акт конкретните действия на разпореждане с имуществото на 2 пострадалото лице също не са описани, като прокурорът общо е посочил, че подсъдимата е присвоила процесната сума, като не е отчела разходни документи за изтеглената сума в брой от сметка на „БГС” ЕООД.

Настоящият въззивен състав намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за това, че обвинението е неясно, тъй като не са изложени факти, описващи механизма на осъществяване на противозаконното разпореждане с парични средства. Правилно е обърнато внимание, че в случая обвинението е за длъжностно присвояване, извършено при условията на усложнена престъпна дейност – продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, което задължава прокурора да индивидуализира по време, място и начин на осъществяване отделните деяния, включени в продължаваното престъпление. В случая това не е сторено, като нито в обстоятелствената, нито в заключителната част на обвинителния акт се съдържа такава конкретизация.

В допълнение към изложеното въззивният съд следва да посочи, че обвинението е неясно и заради това, че не е възможно да се разбере в какво се изразяват разпоредителните действия – в извършените в периода 10.03.2017 г. до 25.05.2017 г. общо 18 броя тегления на парични суми, част от средствата по които не са отчетени, или в нещо друго. Неясно е дали актовете на посочените тегления или нещо друго изпълва характеристиките на продължаваното престъпление. Ако са инкриминирани въпросните тегления, възниква въпросът защо обвинението включва период и от преди 10.03.2017 г. и в какво се изразява фактическото обвинение за този период от време. Простото позоваване на заключението на съдебно-счетоводната експертиза не изпълва критериите за редовност на обвинителния акт, тъй като експертното заключение е само способ за доказване, но същото не може да замести волята на прокурора, която следва да бъде материализирана в изготвения от него акт. В тази връзка следва да се посочи, че сборът от сумите, които се твърди, че са изтеглени от подсъдимата е общо 46 214.50 лева и при така изготвения обвинителен акт може само да се гадае защо в заключителната част сумата става общо 50 214.50 лева.

Въззивният съд намира за необходимо да посочи и, че в обвинителния акт по неясен начин е изведено качеството на длъжностно лице на подсъдимата. Единствено в заключителната част е посочено, че същата била длъжностно лице по смисъла на чл.

97, т. 1, б. „б“ от НК. Най-вероятно прокурорът е допуснал техническа грешка чрез посочване на разпоредбата на чл. 97 от НК. Независимо от това в обвинителния акт следва да се очертаят характеристиките на длъжностното качество на подсъдимата, което я прави субект на престъплението, като се посочи какво й е възложено да изпълнява – ръководна работа или работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество; възмездно или безвъзмездно, временно или постоянно.

3

В заключение, съдът намира, че обвинителният акт не отговаря на минималните изисквания по чл. 246 от НПК. Обжалваното определение, с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора заради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Водим от изложеното и на основание чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 28.05.2021 г. по НОХД № 170/2020 г. по описа на Районен съд – Дряново, с което, на основание чл. 248, ал. 5, т.

1, във вр. с ал. 1, т. 3 и чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура – Габрово.

Определението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4