Решение № 2343 от 27.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2343 гр. В., 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Танев при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №

20223110111965 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от Е. В. Н., с адрес в гр. В., срещу „К. Й.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Х., с искане да бъде постановено решение, по силата на което:

-да бъде признато за установено, че клаузата, предвидена в чл. 8 на сключения между страните Договор за паричен заем с номер 321929 от 03.08.2021г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 996,70 лв., е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, в условията на евентуалност на осн. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, в условията на евентуалност на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и в условията на евентуалност на осн. чл. 19 вр. чл. 21 ЗПК.

Твърди се в исковата молба следното: Ищцата е страна по Договор за паричен заем с номер 321929, сключен с ответника на 03.08.2021г. Съгласно чл. 3 от Договора ищцата следва да върне сумата от 1475,30 лв., при сума на получаване от 1200,00 лв., при ГПР 48,155 %, месечен лихвен процент 3,33 %, при срок на кредита от 12 месечни вноски. В чл. 8 от Договора било уредено, че в случай, че не предостави едно от описаните в чл. 6 обезпечения, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 996,70 лв. Излага се, че тази неустоечна клауза е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19 ЗПК вр. чл. 21 ЗПК. Налице е накърняване на добрите нрави.

Освен това тази клауза е и неравноправна по реда на чл. 143 ЗЗП. Излага се, че клаузата е нищожна и на осн. чл. 146 ЗЗП.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Сочи се, че искът е нередовен, доколкото всички задължения по договора били прехвърлени от ответника в полза на „***“ ЕООД. В условията на евентуалност се твърди, че искът е неоснователен.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е между страните, че на 03.08.2021г. в гр. В. бил сключен Договор за паричен заем с номер 321929 към искане с номер 187326, въз основа на който ищцата Е. Н. е получила в заем сумата от 1200,00 лв., при следните условия:

-месечен лихвен процент от 3,33 %;

-ГПР от 48,155 %;

1

-обща сума за плащане – 1475,30 лв.;

-брой вноски – 12;

-срок на договора – 12 месеца.

Уговорено е между страните, в чл. 6, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 ОУ към договор за заем и с още едно от изброените в договора обезпечения – ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга. Атакуваният от ищеца чл. 8 от договора урежда, че при непредоставяне на някое от обезпеченията по реда на чл. 6 в тридневен срок от сключването на договора, то заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 996,70 лв., с начина на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към договора за заем. Самият договор е приложен по делото. Прави впечатление, че дължимата неустойка е предварително разбита на 12 равни части, като е част от общия размер на погасителната вноска.

На 19.04.2021г. вземането по процения договор е било прехвърлено в полза на „АКПЗ“ ЕООД от „К. Й.“ ООД. Това обстоятелство е без значение за допустимостта на настоящото производство, доколкото обявяването на договорна клауза за нищожна има обратна сила, сякаш такава клауза никога не е съществува и не е обвързвала страните, сключили атакувания договор.

Практиката на върховните съдилища е категорична, че според разпоредбите на ЗЗД нищожност е налице, когато договорите страдат от тежки пороци, които правят недопустимо пораждането на действие от такъв вид договор спрямо страните по него или спрямо трети лица. Дори и последващото потвърждаване на договора от страните не може да доведе до неговата валидност. Противоречието с добрите нрави, основанието на настоящия иск, съдът свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот, от гледна точка на които е морално недопустимо да бъде сключен конкретен договор и той да породи целените от страните правни последици. Добри нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респективно търговски правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка дали поведението на даден правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“, злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена облага. Накърняване на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е изрично законодателно формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.

Такива са принципите на справедливост, на добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Същевременно понятието „добрите нрави” предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност.

Aвтономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.

В настоящия казус се установи, че страните са сключили договор при условия, уреждащи задължение за заемателя в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение, изразяващо се в две задължения – осигуряване на гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 ОУ към договор за заем и с още едно от изброените в договора обезпечения – ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга. С оглед на неизпълнението на тази клауза на заемодателят е начислена неустойка в 2 размер на 996,70 лв.

Предвид изложеното съдът достига до извод, че клаузата в процесния договор, уреждаща размер на неустойка – чл. 8 от договора, противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна. А нищожната клауза се приема, че не е породила изобщо правно действие.

С оглед на това претенцията на ищцата е основателна.

За пълнота следва да се посочи, че първата индиция за нарушаване на добрите нрави е изготвеният и приложен към договора погасителен план, в който предварително е включена сумата от 996,70 лв. и е разбита на 12 вноски, част от вноската, включваща главница и възнаградителна лихва. Втората индиция е, че по този начин, а именно включване на неустоечна клауза, кредитодателят поставя икономически по – слабото лице в състояние на невъзможност да осигури не едно, а цели две обезпечения, изрично определени от самия кредитодател. Тези обезпечения водят и до заобикаляне на уреденото в ЗПК, а именно, че при забава на длъжника, кредиторът може да търси само главница и възнаградителна лихва.

Стойността на неустойката, която е над ¾ от самата главница по договора за заем, води до извод, че неусточената клауза не изпълнява своята законова функция, а именно да има обезщетително действие от евентуални вреди, а цели неправомерно облагодетелстване.

По разноските:

Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че в полза на адв. М. следва да бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. в минимален размер от 480,00 лв. с ДДС. В полза на ищеца следва да се присъди и сумата, представляваща държавна такса в размер на 50,00 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВЯ нищожността на чл. 8 от Договор за паричен заем с номер 321929 към искане с номер 187326., сключен между „К. Й.“ ООД, ЕИК ***, и Е. В. Н., ЕГН **********, с която е уговорена неустоечна клауза и задължение за заплащане на сумата от 996,70 лв., поради нарушение на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД, ЕИК ***, да заплати в полза на адв. М. В. М. сумата от 480,00 лв. – възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД, ЕИК ***, да заплати в полза на Е. В. Н., ЕГН **********, сумата от 50,00 лв. – държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3