Решение № 159 от 27.03.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 236/2023
- Вид
- Решение № 159
- Подписан
- 27.03.2023
- В сила
- 27.03.2023
- Състав
- Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Миглена Йовкова
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 159 гр. Благоевград, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Надя Узунова
Членове:
Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20231200500236 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба Р. Ц., с адрес: гр. Благоевград, ул. “П., длъжник по изпълнителното производство, чрез адв. Д., против Разпореждане № 3686 от 27.01.23 г., постановено по изп. дело №63/2016 г. по описа на ЧСИ В.Т., с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати образуваното изпълнително дело поради настъпила перемпция. В жалбата се сочи, че е налице бездействие на взискателя продължило повече от две години, поради което са налице предпоставките за прекратяване на производството.
Взискателят „Т.Б.А.Б.“ ЕАД не е изразил становище по жалбата.
В мотивите по повод на жалбата ЧСИ е посочил, че същата е неоснователна, не са настъпили предпоставките за прекратяване на образуваното изпълнително дело, тъй като взискателят е проявявал нужната активност.
Жалбата, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция е процесуално допустима. Същата е подадена от длъжника, лице което съгл. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК има правото да обжалва акта на съдебния изпълнител, с който е отказано прекратяване на изпълнителното производство поради перцепция. Жалбата е подадена в предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от връчването му на длъжника.
Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:
Изпълнителното производство по изп. дело № 63/2016г. е образувано на 1
01.03.2016г. въз основа на молба и изпълнителен лист от взискателя Т.Б.А.Б. ЕАД срещу длъжника Р. Х. Ц. за заплащане на парични суми. На 23.03.2016г. е получено запорно съобщение за налагане на запор върху трудово възнаграждение. На 22.12.2017г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор на трудово възнаграждение за длъжника. Върху молбата съдебният изпълнител е поставил резолюция – без движение с указания за заплащане на авансови вноски в посочен размер. На 11.12.2019г. и на 04.12.2020г. са постъпили нови молби от взискателя, с които е направено искане за налагане на запор на трудово възнаграждение за длъжника, но по отношение на тях липсва произнасяне от страна на ЧСИ. На 22.12.2021г. е постъпила нова молба от взискателя, с която е направено искане за налагане на запор върху трудово възнаграждение, върху която е направено отбелязване на съдебния изпълнител – без движение до заплащане на дължимите такси. На 19.07.2022г. е постъпила нова молба от взискателя, с която е направено искане за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника и такъв е насрочен за 05.09.2022г. Нов опис е насрочен за дата 20.02.2023г., поради ненамиране на длъжника на адрес.
Изпълнителното дело се прекратява по силата на закона (автоматично), в случай че взискателят, не е поискал извършване на изпълнително действие срещу длъжника в продължение на две години. След изтичане на този двугодишен срок настъпва т.нар. перемпция, т.е. изпълнителното дело се прекратява.
Предпоставките за прекратяването на изпълнението са две – непредприемане на изпълнителни действия по молба на взискателя и бездействие на последния в продължение на две години. И двете предпоставки в случая са налице.
Изпълнителното производство е образувано на 01.03.2016г. и на 28.03.2016г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Двугодишният срок по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК е следвало да изтече на 28.03.2018г. На 22.12.2017г. е постъпила молба от вискателя, с която е направено искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Молбата е оставена без движение от страна на ЧСИ с указания за внасяне на такси с посочен размер. Няма данни взискателят да е проявил необходимата активност и да е внесъл определените суми, т. е проявил е бездействие.
Вместо да изпълни указанията е подадена нова молба от дата 11.12.2019г. с повторно искане за налагане на запор. Втората молба обаче се явява подадена извън двугодишният срок, в който е следвало да се изпълнят указанията на съдебния изпълнител, за да се извърши исканото изпълнително действие. След като не са изпълнени указанията на съдебния изпълнител и в продължение на две години не е извършено изпълнително действие, следва да се приеме, че са настъпили условията за перемиране на изпълнителното производство.
Ето защо подадената жалба е основателна, а атакуваният акт незаконосъобразен, 2 поради което ще следва да се отмени. Делото следва да се върне на ЧСИ, който следва да прогласи настъпилото по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяване на изпълнителното дело.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Р. Ц., с адрес: гр. Благоевград, ул.“П. длъжник по изпълнителното производство, Разпореждане от дата 27.01.2023 г., постановено по изп. дело № 63/2016 г. по описа на ЧСИ В.Т., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
ВРЪЩА делото на ЧСИ В.Т. за издаване на акт, с който да се да констатира прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3