Решение № 1452 от 08.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1452 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20251000502631 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от Р. М. С., подадена чрез процесуалния му представител адв. С. С. срещу Решение № 81/29.05.2025г. по гр.дело № 46/2025г. на Окръжен съд Видин в частта му, в която е уважен частично предявеният от него иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Р България.

Счита решението за неправилно в обжалваната отхвърлителна част, като постановено поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Поддържа че решението на съда е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и правилно и обосновано формиран правен извод за това, че са налице всички елементи от състава на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и че предявеният иск е доказан по своето основание.

Оспорва обаче като неправилни изводите на съда по отношение определянето на размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като твърди че не са отчетени в достатъчна степен всички негативни последици, които са претърпени от ищеца в пряка причинно-следствена връзка с водения срещу него наказателен процес. Излага съображения, че не е отчетен техният интензитет и настъпили трайни неблагоприятни последици върху живота на ищеца. Сочи че имало достатъчно изобилен доказателствен материал относно претърпените душевни страдания на ищеца от повдигнатото му обвинение. Поддържа че 1 присъденото обезщетение не съответства на съдебната практика в аналогични случаи, както и на принципите на чл.52 ЗЗД за справедливост, съобразяване с конкретния случай.Позовава се на заключението на изготвената СПЕ, която според него давала обективен извод, че провежданият наказателен процес е оказвал и продължава да оказва отрицателно въздействие върху психичната сфера на ищеца, което обосновавало извод за определяне на по-високо от присъденото от съда обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Конкретни съображения за неправилността на обжалвания съдебен акт са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение № № 81/29.05.2025г. по гр.дело № 46/2025г. на Окръжен съд Видин в обжалваната от ищеца отхвърлителна част като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и да се постанови друго такова, с което да се уважи изцяло предявеният от него иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Р България, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна Прокуратурата на Р България.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила и въззивна жалба от Прокуратурата на Р България, с която се обжалва решението на окръжния съд в неговата осъдителна част.

Жалбоподателят ответник счита, че първоинстанционното решение в обжалваната от него част е неправилно и необосновано. Излага довод че при определяне размера на присъденото обезщетение съдът не е спазил принципа за справедливост на чл.52 ЗЗД, поради което същото е прекомерно завишено. Също така според жалбоподателя неправилно била определена и началната дата за присъждане на законната лихва.

Счита, че твърдените от ищеца неимуществени вреди- техният характер не са били доказани от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства. Размерът на присъденото обезщетение от 15 000 лева бил силно завишен и не съответствал като еквивалент на действителните твърдени като претърпени от ищеца С.. Присъденият от съда размер противоречал на принципа на справедливост при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на установената съдебна практика по аналогични дела.

Размера на определеното обезщетение бил силно и неоснователно завишен, като съдът бил длъжен да изследва и да подложи на задълбочена оценка обстоятелствата- тежестта на повдигнатото обвинение, вида и характера на прилаганите мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда, времето на тяхната продължителност, както и на периода от време на приключване на наказателното производство, поведението на ищеца и другите посочени по-горе обстоятелства.

Конкретни съображения за неправилността на обжалвания съдебен акт са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решението на Окръжен съд Видин в обжалваната от ответника осъдителна част и да се постанови друго, с 2 което да се отхвърли исковата претенция на Р. М. С. като неоснователна и недоказана, респ. да се измени процесното решение като се намали размера на присъденото обезщетение до неговият правилно определен справедлив размер съответстващ на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивните жалби като подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, са процесуално допустими. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на ищеца Р. М. С., с която е предявен срещу ответника Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 60 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, ведно със законната лихва от 26.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърденията в исковата молба са били, че на 26.01.2023 г. с постановление на разследващ полицай от ГДБОП бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП№12/2022 г.по описа на ГДБОП, пр.преписка 1895/2022 г.по описа на ОП-Видин и че му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.321,ал.3, т.2, вр.с ал.2 от НК. Сочи се че на 26.01.2023 г. ищецът е бил задържан за срок от 72 часа, а на 29.01.2023 г. с Определение на ОС-Видин му била определена мярка за неотклонение „Задържанепод стража", която търпял до 09.05.2023 г., когато му била определена мярка за неотклонение „Домашен арест", продължила като изпълнение до 29.09.2023 г. Твърди, че с влязло в законна сила постановление от 08.08.2024 г. на Окръжна прокуратура-Видин е било прекратено досъдебното производство, по което било повдигнато обвинение поради несъставомерност на деянието.

Ищецът е твърдял, че по време на водения срещу него наказателен процес е претърпял редица психически притеснения, стрес и унижения. Поддържал, е че в резултат на незаконните действия по наказателното производство и престоя му в ареста е бил изживял стрес, притеснения, безпокойство и страх от осъждане. Всичко това му е нанесло непоправими психически травми, които не можел да преодолее и до днес. По време на процеса се намирал в постоянно състояние на изнервеност, напрегнатост, тревожност, безпокойство, подтиснатост, несигурност, лош сън, нарушен бил нормалният му начин на живот и социални контакти. И до настоящият момент бил ограничил социалните си контакти. Всички тези негативни психически преживявания се били отразили и на здравословното му състояние. Често изпадал и продължавал да изпада в депресия.

Ответникът Прокуратура на Р България в срока за отговор на исковата молба е възразил срещу иска като е изложил твърдения, че ищецът не е посочил за събиране и не е ангажирал конкретни доказателства за преживени такива страдания, които описвал, още помалко надвишаващи по интензитет обичайните при наличие на обвинение в тежко 3 умишлено престъпление. Заявявил е довод, че наказателното производство е било прекратено още на досъдебна фаза и че съдебна фаза не била провеждана в настоящия случай, изобщо не се било стигнало и до внасянето на обвинителен акт срещу ищеца.Също така спрямо него действали различни по интензитет мерки за неотклонение като най тежката мярка „Задържане под стража“ е била с продължителност малко над три месеца – до 05.05.2023 г., когато е определен „Домашен арест“ - продължил около 4 месеца и половина до 26.09.2023 г., когато бил заменен с „Подписка“.

Поддържа, че неоснователни, неконкретизирани и недоказани в горния контекст на чл. 4 от ЗОДОВ били и твърденията за влошено физическо и психично здраве, вследствие на обвинението и задържането под стража. Също така от датата на повдигане на обвинение на ищеца – от 26.01.2023 г., до прекратяване на наказателното производство - 08.08.2024 г., е бил изминал срок от около една година и почти седем месеца, което не надвишавало разумния срок за наказателни производства с висока фактическа и правна сложност, касаещи множество деяния и няколко обвиняеми лица.

На следващо място се оспорва така предявения иск и по размер, като счита, че претенцията била прекомерно завишена, не отговаряла на твърдените от ищеца вреди, на стандарта в страната по времето, през което се твърди, че са претърпени /2023 г. - 2024 г./, на съдебната практика и най-вече на принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД.

Неоснователна и незаконосъобразна била и претенцията за законна лихва, считано от момента на повдигане на обвинението, тъй като същата е била дължима от влизане в сила на прекратителното постановление на Окръжна прокуратура Видин от 08.08.2024 г.

По изложените съображения ответникът е поискал да се отхвърлят исковите претенции, предявени от ищеца Р. С. с които претендира обезщетение за неимуществени вреди и лихви като неоснователни и недоказани, изключително завишени и неотговарящи на критерия за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.

От фактическа страна се установява следното :

Между страните не се спори, а и се установява, че на 26.01.2023г. с постановление на разследващ полицай от ГДБОП ищецът Р. С. е бил привлечен в качеството му на обвиняем по ДП №12/2022 г.по описа на ГДБОП, пр.преписка 1895/2022 г.по описа на Окръжна прокуратура-Видин за това, че за периода от началото на 2015 г.до 26.01.2023 г. на територията на гр.Видин е участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение от повече от три лица с цел да извършват съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, в която са участвали още и две лица, която група е била създадена с користна цел – получаване на доходи от престъпна дейност и с цел извършване на престъпления по Чл.252 НКпрестъпление по чл.321,ал.3, т.2, вр.с ал.2 от НК.

Не е спорно, а и се установява, че на 26.01.2023 г. ищецът е бил задържан за срок от 24 часа със заповед рег.№1266зз-9/26.01.2023 г. за задържане на лице на инспектор в ГДБОП-МВР.

4

Не се спори, а и се установява, че на 29.01.2023 г. с протоколно Определение №57/29.01.2023 г. по ЧНД 20231300200056 на Окръжен съд-Видин на ищеца Р. С. му е определена мярка за неотклонение „Задържане под стража", потвърдена с определение №137/07.02.2023 г. по ВЧНД №20231000600138 на Апелативен съд-София.

Не е спорно, а и се установява, че с протоколно определение №287/05.05.2023 г. по ЧНД №20231300200208 на Окръжен съд-Видин мярката за неотклонение „задържане под стража“ на ищеца е била заменена с „Домашен арест", продължила като изпълнение до 29.09.2023 г.

Не се спори, а и се установява, че с влязло в законна сила постановление от 08.08.2024 г. на Окръжна прокуратура-Видин е било прекратено досъдебното производство, по което е било повдигнато обвинение, поради несъставомерност на деянието с оглед тълкуването на закона, дадено в ТР №1/2020 г. ОСНК на ВКС.

От показанията на свидетеля Н. С.-съпруга на ищеца и на К. П.- приятел и негов колега, се установява, че ищецът Р. С. се почувствал изключително зле след задържането му, споделял им, че се чувствал зле в ареста, страхувал се да не отиде в затвора,оплаквал се, че го нападат дървеници, че не можел да спи, започнал да вдига кръвно налягане.След излизането от ареста той продължавал да се чувства зле, нямал спокоен сън, ставал посред нощ, защото имал чувство ,че го лазят дървениците. Срамувал се да се показва навън. Преди този случай той бил контактен и след това се затворил в себе си, не искал да излиза и затова приятелите му идвали в къщи при него да го видят.