Решение № 380 от 05.11.2025, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 1215/2024
- Вид
- Решение № 380
- Подписан
- 05.11.2025
- В сила
- 24.02.2026
- Състав
- Йорданка Георгиева Майска Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 380 гр. Н., 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20242150101215 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „******* ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., рн Т., бул. „Б.“ № *** представлявано от управителите П.В. и Х.М., с пълномощник юк. Б.Т. против З. П.
М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Н., ул. „Х.К.“ № ****** Иска се ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в общ размер на 2699.22 лева, формирана както следва: 400 лева - главница, 110.47 лева - договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 02.07.2020г. до 02.07.2021г., 496.45 лева - законна лихва за забава върху главницата за периода от 02.07.2020г. до 05.08.2024г., 1692.30 лева - неустойка по чл. 17 от договора за К., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, за която сума е било отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ******/2024г. по описа на Районен съд - Н..
Предявената искова претенция се основава на следните фактически твърдения:
Между „С.К.“ АД и З. П. М. бил сключен Договор за потребителски К. № 623204 от 02.07.2020г., по силата на който ответницата получила сумата от 400 лева, която се задължила да върне на 12 равни месечни вноски по 125.38 лева в срок до 02.07.2021г., при фиксиран лихвен процент в размер на 36.00 % и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %. Разяснява механизма за сключване на К. по електронен път. Навежда се, че процесният договор е действителен съгласно чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Посочва се, че съгласно договора страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка 1 забавена погасителна вноска, като в Общите условия към договора било уговорено К.ополучателят да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи. Твърди се, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по договора.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024г. „С. К.“ АД прехвърлило своите вземания към ответницата по процесния договор на ищеца, за което ответната страна била уведомена. С тези доводи от съда се иска да уважи предявените искове за посочените в исковата молба суми. Представят се писмени доказателства. Претендират се направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения на ответницата особен представител адв.Т. К. от АК - Бургас, с който предявените претенции се оспорват като неоснователни. Прави се изложение на фактическата обстановка. Развиват се съображения относно действителността на договора. Сочи се, че същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване изискването на чл. 11, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Изтъкват се доводи, че предвидената в договора неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като противоречи на добрите нрави и императивните разпоредби на ЗПК, като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В тази връзка се цитира разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Предвид гореизложеното се моли от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Прави се искане за изискване и прилагане на ч.гр.д. № ******/2024г. по описа на НРС.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Н.ският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От материалите на приобщеното ч.гр.д. № ****** по описа на Районен съд - Н. за 2024г. се установява, че с влязло в сила разпореждане № 2685 от 04.10.2024г., заявлението на „******* ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по силата на която З. П. М. да му заплати сумата в размер на 400 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски К. предоставен от разстояние № 621669 от 26.06.2020г., сключен между „С. - К.“ АД, от една страна в качеството му на К.ор, и З. П. М., от друга страна в качеството й на потребител, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2024г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 110.47 лева, представляваща договорна лихва за периода от 02.07.2020г. до 2
02.07.2021г., сумата в размер на 496.4 5 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 02.07.2021г. до 05.08.2024г., сумата в размер на 1692.30 лева, представляваща неустойка съгласно Раздел VIII „Неустойки“, чл.17 от договора за потребителски К., сумата в размер на 53.98 лева, представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса, и сумата в размер на 100 лева за юристконсултско възнаграждение, е било отхвърлено, като неоснователно.
В тази връзка от ищеца са предявени осъдителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът следва да докаже, че 1/между „С.К.“ АД и З. П. М. е сключен валиден Договор за потребителски К. № 623204 от 02.07.2020г., 2/че ищецът е изправна страна по него, 3/както и съответствието между правата и задълженията на К.одателя и правата и задълженията на К.ополучателя по клаузите, изключващо неравноправност в отношенията, 4/ че клаузите по договорите са индивидуално уговорени. Следва да докаже, 5/че в годишния процент на разходите са включени всички компоненти по ЗПК и по член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски К.и и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, вкл. 6/че предвидената с договора за К. неустойка няма отношение към действителните разходи по този К., 7/сключването на валиден договор за цесия между „С.К.“ АД и ищеца относно процесните вземания, както и 8/че ответницата е уведомена за цесията. При доказване на горното, в тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила задълженията си по договора или че не дължи изпълнение на посочените в отговора основания. Тежестта на доказване е указана на страните с определение № 698 от 03.07.2025г. по настоящото дело (л. 77 - л.
79).
Със същото определение съдът е указал на страните, че на основание чл. 7, ал.
3 от ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че между „С.К.“ АД и З. П. М. е бил сключен процесният Договор за потребителски К.
№ 623204 от 02.07.2020г., по силата на който дружеството е предоставило на ответницата потребителски К. в размер на 400 лева, която следвало да бъде върната в срок от 12 месеца, ведно с дължимата лихва при ГЛП 36 %, при ГПР 42.58 % (л. 6 - л.
9).
Според нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски К. е договор, въз основа на който К.орът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя К. под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Налага се извод, че в случая става въпрос за договор, сключен с потребител, тъй като дейността на К.ните институции по отпускане на К.и е 3 дефинирана изрично като „финансова услуга” /§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП/, от което следва, че ползващите тази услуга физически лица са потребители по смисъла на общото правило на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а К.ът покрива критериите за потребителски такъв по смисъла на чл. 3 и чл. 4 от ЗПК.
В развилото се по ч.гр.д. № ******/2024г. заповедно производство съдът подробно е разгледал характериС.ите на договора за потребителски К., включително и клаузите на чл. 16 и чл. 17 от същия. Според клауза на чл. 16 в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 17, същият дължи на К.ора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по К.а сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. В чл. 17 е предвидено, че при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер на 1 % от размера на просрочената сума на ден.
Съдът е приел, че клаузата на чл. 16 от договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Обърнал е внимание, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции и представлява скрита добавка към възнаградителната лихва, като размерът й е над четири пъти от размера на главницата. Констатирал е, че при включването на неустойката към разходите по К.а, е нарушена разпоредбата на чл.
19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, според която годишният процент на разходите по К.а изразява общите разходи по К.а за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения К., а размерът му не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.. Обсъдил е практиката на Съда на Европейския съюз, а именно Решение на съда (девети състав) от 21.03.2024г., по дело С-714/22 и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски К.и и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
Съобразявайки разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, както и посочената съдебна практика по Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, съдът е достигнал до извода, че договорът за потребителски К. е недействителен и на връщане подлежи единствено чистата стойност на К.а. В този смисъл настоящата инстанция изцяло споделя изложените мотиви в посоченото разпореждане.
От материалите по делото безспорно се установи, че процесният договор за потребителски К. не съдържа задължителната информация за ГПР, въведена с нормата 4 на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не може да се приеме, че общоприложимата методика за определяне на ГПР, посочена в общите условия на ищеца, представлява индивидуална такава. От съдържанието на потребителския договор и приложенията му не може да се установи какви конкретни компоненти формират ГПР от 42.58 %. Още повече, че при добавяне на неустойката по чл. 16 от договора, то той би бил по-висок от 50 %, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и влече нищожност на клаузите на договора.
Налага се извод, че договорът за потребителски К. е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При това положение дължима на основание чл. 23 от ЗПК е единствено чистата стойност на отпуснатия К., без лихвите и разходите.
В тази връзка заповедният съд е приел, от заявителя не са били изложени твърдения, че длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия, поради което заявителят не се явява страна по материалното правоотношение.
Настоящият състав намира, че в рамките на исковото производство, ищецът не установи, че притежава материална легитимация да претендира процесните вземания.
Не може да се приеме твърдението на ищеца, че ответницата е била уведомена за осъществената цесия на посочен от нея електронен адрес, още повече, че същото не е подкрепено от доказателства. По делото са представени Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г., сключен между ищеца и „С.К.“ АД, извлечение от Приложение № 1 към него и уведомление за цесия до ответницата (л. 32 - л. 42), като липсва пълномощно от цедента, даващо право на цесионера да уведоми длъжника от негово име и потвърждение за извършената цесия на основание т. 4.3 от договора.