Решение № 187 от 13.05.2021, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е

Н И Е № гр. Стара Загора, 13.05.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VIII състав, в открито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ:

СТИЛИЯН МАНОЛОВ при секретар Николина Николова като разгледа докладваното от съдия

СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №167 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „ДИДЖЕМ“

ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Копринка, общ.Казанлък, ул.„Христо Смирненски“ №9, представлявано от управителя Д. М. К., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-27-0079633 от 28.01.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в противоречие с целта на закона и постановена при съществени процесуални нарушения. Сочи се, че заповедта не съдържа аргументи защо запечатването ще постигне целите на закона в конкретния случай. Изтъква се, че не е ясно какво противоправно поведение, се цели да бъде предотвратено с нея, нито е отчетено, че нарушението вече е извършено, а вредните последици от него са малозначителни (неиздаване на касов бон за 3,40 лв. и разлика в касова наличност за 16.50 лв.). Изложени са твърдения за липса на мотиви, както относно необходимостта от налагане на принудителната административна мярка, така и относно нейната продължителност. Заявява се, че задължението за мотивираност на акта е само формално изпълнено, тъй като мотивите са бланкетни и не се основават на конкретни факти и обстоятелства, каквото е изискването към всеки индивидуален административен акт, съгласно чл.59, ал.2, т.4 АПК. В заключение се сочи, че заповедта е издадена и в нарушение на принципа на съразмерност, като се твърди, че органът по приходите е бил длъжен да съобрази тежестта на мярката с вида на стопанската дейност на жалбоподателя и тежестта на допуснатото нарушение. По подробно изложени в жалбата съображения, е направено искане да бъде отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-27-0079633/28.1.2021г. и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че с оглед установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 ЗДДС в проверявания търговски обект – магазин за тестени изделия, извършено при условията на повторност, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон административният орган в условията на обвързана компетентност е издал обжалваната заповед за налагане на ПАМ, за което излага подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На

23.01.2021г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП, са извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ЗДДС – магазин за тестени изделия, находящ се в гр.Казанлък, ул. „23-ти Пехотен Шипченски полк“ № 64-66, стопанисван от „ДИДЖЕМ“ ЕООД. Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА 0079633/23.01.2021г. (л.16), съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, в хода на проверката на 23.01.2021г. в 11.00 часа е била извършена контролна покупка на 1 бр. ръжен хляб, 1 баничка и 1 бутилка айрян на обща стойност 3,40 лева, платени в брой на лицето Д. М. К. – продавач, от Г.С.Ф.– проверяващ преди легитимация, за което не е бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ с ИН на ФУ № ЕD 353467 и ИН на ФП № 44353467. Сочи се, че за извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон № 0004605/23.01.2021г., но с този номер е бил изведен дневен финансов отчет от проверяващите (л.21). Нарушението се потвърждавало и от установената при проверката положителна разлика в размер на 16,50 лева. В протокола са посочени вида на осъществяваната в обекта дейност – продажба на хляб, закуски и безалкохолни напитки, работното време, цените на предлаганите стоки, проверените документи и др.

Въз основа на тези факти административният орган е приел, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, с което е нарушил чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка.

Посочено е, че констатираното нарушение е повторно, тъй като на „ДИДЖЕМ“ ООД е било издадено наказателно постановление № 516671-F537633 от 09.06.2020г. (л.45) за същото по вид нарушение, влязло в сила на 07.07.2020г. и във връзка с което нарушение е била издадена и ЗНПАМ № ФК-149-0380725/18.02.2020г. (л.26). Поради това и на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС с оспорената заповед (л.7-л.10) е наложена на „ДИДЖЕМ“ ЕООД принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за тестени изделия, находящ се в гр.Казанлък, ул. „23-ти Пехотен Шипченски полк“ № 64-66, и забрана за достъп до него за срок от 30 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.4 от ЗДДС. Със същата заповед е указано на дружеството и да отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове стоки, за срок до определената дата на запечатване.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-27-0079633/28.01.2021г., заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г., протокол за извършена проверка сер. АА №0079633/23.01.2021г., въпросен лист за установяване на стоковата и касова наличност в търговски обект (склад) в деня на проверката, дневен отчет и КЛЕН от 23.01.2021г.; акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №F587508/28.01.2021г.; АУАН №F587509/28.01.2021г.; декларация за стопанисвани обекти от задължено лице от Д. М. К.; заповед за налагане на ПАМ №ФК-149-0380725/18.02.2020г.; наказателно постановление №516671-F537633/09.06.2020г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС (л.11). Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. Неоснователни са наведените от жалбоподателя възражения, че в оспорения административен акт не са изложени мотиви, в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за конкретно неотчетената посредством издадена фискална бележка търговска продажба. Посочено е правното основание за налагането на принудителната административна мярка, а също и съображенията даващи основание за това – нарушаване от данъчния субект на реда осигуряващ отчетността на извършваните продажби и възпрепятстване осъществяването на последващ контрол на реализираните от проверявания търговец обороти; невярното определяне на публични задължения, като последица от това нарушаване и същественото засягане на данъчната дисциплина, осигуряваща бюджетните приходи.

Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него, като са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелството, че същото се явява повторно извършено, както и вида и характера на търговската дейност. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт. В този смисъл доводите за непълнота и бланкетност на мотивите на заповедта, се явяват неоснователни.

Не се установяват и допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените.

Органите по приходите са изпълнили задълженията си по чл.26 и сл. от АПК, като са извършили проверката си в присъствието на управителя на „ДИДЖЕМ“ ЕООД.

Същите са довели до знанието на данъчния субект установените факти и предприетите въз основава на тях последващи действия.

По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:

Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

По силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.