Решение № 19592 от 28.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19592 гр. София, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ............... при участието на секретаря .......... като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20221110164380 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ................., ЕИК:

............., седалище и адрес на управление: ..................., срещу Е. Р. Г., ЕГН:

**********, адрес: ................., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 4 ал. 1 ЗПК (отм.), вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 9 321,68 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит – ваканция № .......... от .............., ведно със законната лихва от 20.09.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума и 2 837,93 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.09.2018 г. до 20.09.2021 г.

В исковата молба се твърди, че на .............. между ...................

(понастоящем ....................) и Е. Р. Г. бил сключен договор за потребителски кредит – ваканция № .........., по силата на който на ответника бил отпуснат потребителски кредит в размер на 10 000 лв., която била усвоена от последния изцяло. Ответникът се задължил да върне получената сума, ведно с договорна възнаградителна лихва на 96 анюитетни месечни вноски всяка в размер на 162,55 лв. в срок до 23.09.2016 г. Кредитополучателят изпълнявал своите задължения по договора като е извършил погашения по главницата в размер на 678,32 лв., но след това преустановил погасяването на кредита. На 23.06.2011 г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания кредиторът ................... (понастоящем ....................) прехвърлил на ищеца вземанията, 1 произтичащи от процесния договор за кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, в общ размер на 10 335,84 лв., от които 9 321,68 лв. – главница и 1 014,16 лв. – лихви и такси, начислени от банката. За извършеното прехвърляне въз основа на дадено от цедента пълномощно ищецът – цесионер изпратил до длъжника уведомление за цесията, което било получено от длъжника лично. В периода от 18.01.2012 г. до 21.09.2017 г. ответникът заплатил на ищеца доброволно сума в общ размер на 2 991,00 лв., с която сума били погасени следните вземания на ищеца: 1 014,16 лв. – лихви и такси, начислени от банката и 1 976,84 лв. – част от законната лихва, начислена за периода от 23.06.2011 г. (датата на сключване на договора за целия) до 21.09.2017 г. (датата на последното плащане), цялата в размер на 5 943,19 лв. След 21.09.2017 г. ответникът отново преустановил плащанията. Крайният срок за погасяване на задълженията по договора настъпил на 23.09.2016 г., след която ответникът изпаднал в забава. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът имал непогасени задължения в размер на 9 321,68 лв. – главница по процесния договор и 2 837,93 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.09.2018 г. до 20.09.2021 г.

За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.09.2021 г. по ч. гр. д.

№ 54571/2021 г. на СРС, II ГО, 59-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на Е. Р. Г. като в срока по чл. 131 ГПК същият е подал писмен отговор чрез адв. В. Т..

Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни. Излага подробни съображения за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл. 14 ЗПК (отм.) поради неспазване на изискванията на чл. 6 ЗПК (отм.). В тази връзка твърди, че ответникът не бил уведомен за всички лихви и такси, които се дължат по договора, доколкото в процесния договор било предвидено единствено заплащане на такса в размер на 30,00 лв. по чл. 7 от договора, но с извършените от ответника плащания ищецът погасил такси и лихви, начислени от банката, в размер на 1 014,16 лв. На следващо място твърди, че банката незаконосъобразно и без да са налице основанията по чл. 9 от договора променила лихвения процент по договора. Твърди, че в нарушение на чл. 6 ЗПК (отм.) ответникът не бил уведомен преди сключване на договора за съществени условия на договора, съставляващи част от неговото минимално необходимо съдържание по чл. 7, т. 4, 8, 10 и чл. 10 ЗПК (отм.).

Липсвали доказателства ответникът да е бил запознат предварително с възможността на кредитора да променя едностранно лихвата и другите 2 разходи по кредита. Твърди, че ответникът не бил уведомен предварително за минималната месечна вноска, за погасителния ефект на извършваните от него плащания, както и за възможността задълженията му по кредита да бъдат обявени за предсрочно изискуеми. С оглед изложеното счита, че извършените от ответника плащания следва да бъдат отнесени за погасяване на главницата по договора. В тази връзка твърди, че с платените суми неправилно били погасени начислени лихви и такси. Твърди, че към датата на договора за цесия размерът на вземанията по договора бил по-малък от прехвърления.

Оспорва и иска за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Прави възражение за изтекла погасителна давност за част от него и за периода от 23.06.2011 г. до 21.09.2017 г. Твърди, че процесният договор съдържа неравноправни и нищожни клаузи, които водят до неговата недействителност в цялост, респ. на отделни негови клаузи. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от ................. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Е. Р. Г. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.09.2021 г. по ч. гр. д. № 54571/2021 г. на Софийски районен съд, и след направено от длъжника възражение. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете:

По иска с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 4 ал. 1 ЗПК (отм.), вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между ................... (понастоящем ....................) и ответника на валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор за потребителски кредит № .......... от ..............; изпълнение на задължението на банката да предостави на ответника уговорения с договора заем в пълен размер; настъпване на падежа на задължението за връщане на заемната сума; извършеното прехвърляне на процесните вземания, качеството си на цесионер и съобщаването на ответника от цедента за прехвърлянето, респ. упълномощаването на ищеца да извърши уведомяването и изпълнението на посоченото задължение; както и размера на претендираните вземания и 3 настъпването на изискуемостта им.

Ответникът не оспорва, че между него и ................... чрез клона му ................. (понастоящем ....................) е бил сключен твърдения в исковата молба договор за потребителски кредит, но прави възражение за недействителност на същия поради неспазване на изискванията на ЗПК (отм.) – в нарушение на чл. 6 ЗПК (отм.) не бил уведомен преди сключване на договора за съществени условия на договора, съставляващи част от неговото минимално необходимо съдържание по чл. 7, т. 4, 8, 10 и чл. 10 ЗПК (отм.).

Доколкото процесният договор е сключен на .............. за него, съобразно §5 от Закона за потребителския кредит е приложим отменения Закон за потребителския кредит от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., в редакцията му от ДВ,бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Съгласно чл.

14, ал. 1 ЗПК (отм.), когато не са спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно ал. 2, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на молба-декларация за потребителски кредит от 19.09.2008 г. на ответника Е. Р. Г. е подписан договор за потребителски кредит – ваканция № .......... от .............. между него и .............. чрез ............... Видно от договор за потребителски кредит № .......... от .............. .............. е отпуснал на Е. Р. Г. банков кредит за текущи потребителски нужди в размер на 10 000 лв., със срок на издължаване от 96 месеца, съгласно приложения погасителен план с падеж на първата погасителна вноска – 23.10.2008 г., а на последната – 23.09.2016 г. Съгласно чл. 6 от договора, за усвоените суми по кредита кредитополучателят заплаща фиксиран лихвен в размер на 12%, а съгласно чл. 8 от него, годишният процент на разходите по кредита е 12,78%. Съгласно чл. 10 от договора, погасяването на кредита се извършава на 96 равни месечни анюитетни вноски (от които последната изравнителна), включващи главници и лихва, съгласно погасителен план, който се изготвя от банката и се предоставя на кредитополучателя след усвояването на кредита, с размер на всяка вноска 162,55 лв., дължими ежемесечно, считано от датата на усвояване на кредита, в общ размер на 15 604,80 лв. Първата погасителна вноска е дължима на същото число на месеца един месец след датата на усвояване, а всяка следваща погасителна вноска е дължима на същото число на всеки следващ месец, до пълното погасяване на кредита. Посочено е, че в случаите на фиксиран лихвен процент първата и следващите погасителни вноски се дължат сроковете, посочени в предходното изречение. Когато падежът е в неприсъствен ден, кредитополучателят следва да издължи дължимата сума по всяка една вноска в последния работен ден преди падежа. По делото е представен погасителен план към договора от същата дата – .............., подписан от страните по договора, в който са посочени размера, броя, 4 периодичността и датите на погасителните вноски, задълженията които се погасяват с тях по пера и размер, както и оставащия размер на непогасена главница след всяка вноска. Договорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма и клаузите на договора покриват минималното необходимо съдържание по чл. 7 ЗПК (отм.), от което разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗПК (отм.) обуславя действителността на сключения договор за потребителски кредит. Следователно договорът не е недействителен и е породил правни последици за страните. От приетото по делото заключение на ССчЕ, неоспорена от страните, се установява, че ответникът е усвоил изцяло предоставения кредит в размер на 10 000 лв. на .............. С оглед тези обстоятелства и липсата на оспорване истинността на приложения по делото договор за кредит, съдът приема за установено, че въз основа на валидно облигационно правоотношение с ответника, .............. му е предоставило банков кредит в размер на 10 000 лв., който ответникът се задължил да погаси на 96 месечни вноски, съгласно приложения погасителен план.