Решение № 18074 от 03.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18074 гр. София, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110138344 по описа за 2023 година

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от [*********] против С. И. К., с която са предявени два обективно съединени иска – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1570,05 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.02.2020 г. до 31.01.2023 г., с която се е обогатил за сметка на ищеца, формирана от сумата от 1536,17 лева, представляваща главница за топлинна енергия, отдадена от сграда инсталация и от сумата от 33,88 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.03.2023 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът, с адрес на топлоснабден имот в [*********], се е обогатил за сметка на дружеството със сумата от общо 1570,05 лева, представляваща равностойността на топлинна енергия, доставена до гореописания, притежаван от ответника недвижим имот. Поддържа, че в случая топлинната енергия е получена без основание, поради липса на облигационна правоотношение между ищеца и ответника. Поддържа се, че ответникът е „небитов клиент“ по смисъла на §1, т.33а от ДР на ЗЕ, спрямо когото е приложима разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2 ЗЕ, която изисква сключването на писмен договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди. Доколкото между страните не е установен източник на облигационно правоотношение, а ответникът е ползвал услуга за топлоснабдяване на гореописания 1 имот, ищецът поддържа, че се е обогатил без основание за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил да размера на обедняването. Поддържа се още, че въпреки отправената до ответника покана за сключване на писмен договор и изплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, това не е сторено. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира и направените в хода на производството разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът не оспорва изложеното в исковата молба относно липса на облигационно правоотношение между страните по повод доставка на топлинна енергия. Възразява срещу изложените от ищеца твърдения относно доставена от последния топлинна енергия, потребена от ответника в топлоснабден имот в сграда – етажна собственост, поради което да е налице неоснователно обогатяване. Сочи се, че процесния недвижим имот не е топлоснабден, поради което ответника на е потребител на топлинна енергия, съответно клиент на ищцовото дружество. Поддържа, че предназначението на имота не е за битови нужди, поради което приложените от дружеството ОУ са неотносими. Оспорват се твърденията на ищеца относно отправена, съответна получена покана за сключване на писмен договор. Поддържа се, че още на 15.11.2012 г. ответникът е подал заявление, с което е уведомил ищеца за закупуването на обекта, до който се твърди да е доставяна топлинна енергия, като е помолил да бъде открита партида за плащане на отопление и топла вода, но от страна на [*********] не са предприети никакви действия, които да доведат до сключване на договор за продажба на топлинна енергия. Възразява се срещу твърденията на ищеца, че ответника следва да заплати топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово разпределение, тъй като имота се намира на партерния етаж на сградата и има обособен самостоятелен вход, поради което при експлоатацията му не се използват общи части на сградата, съответно не се дължи топлинна енергия, отдадена за отопление на тези общи части. Изразява се становище, че поради неосигуряване от страна на ищеца на дължимото по закон съдействие, длъжникът не би могъл да изпълни точно задължението си, като неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът – настоящ ищец е отговорен.

Противопоставя се на искането на дружеството за присъждане на разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. По изложените в писмения отговор доводи се иска отхвърляне на предявените искове е присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.149, ал.3 ГПК по делото е постъпила писмена защита от процесуалния представител на ответника, в която се развиват доводи за неоснователност на предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в 2 тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 174, том Х, рег.№ 6493, дело № 735/24.10.2012 г. по описа на [*********], нотариус с район на действие РС-[*********], от който се установява, че ответникът се легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ търговски помещение „Интернет клуб, кафе, магазин за компютърни компоненти“ на първи етаж в сграда, находяща се в [*********]

По делото е приложено заявление подадено от ответника на 15.11.2012 г. до директора на ищцовото дружество, с което се иска откриване на партида за плащане на отопление и топла вода за имот с адрес: гр.[*********], ул.Г.Кочев № 39, вх.Г, интернет клуб.

От приложения по делото договор от 26.10.2001 г. се установява, че етажната собственост, в която се намира и процесния недвижим имот, има сключен договор за извършване на услуга „топлинно счетоводство“ с [*********] като видно от приложения по делото споразумителен протокол е, че едноличният търговец започва да извършва разпределение на топлинна енергия между абонатите, считано от 01.11.2001 г.

По делото е приложено препис-извлечение от счетоводната система на ищцовото дружество за фигуриращи задължения по партида на името на ответника за обект с адрес: [*********], както и издадените фактури през исковия период.

По делото са приложени ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „[*********] [*********]“ ЕАД на потребители в гр.[*********].

По делото е приложено решение от 19.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 37261/2020 г. по описа на СРС, 31-ви състав, влязло в законна сила на 24.02.2022 г., с което предявените от „[*********] [*********]“ ЕАД против С. И. К. искове с правно основание чл.422 ГПК – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2020 г. за процесния недвижим имот, както и обезщетение за забава , са били отхвърлени. Видно от мотивите на съдебното решение е, че процесния недвижим имот представлява търговско помещение, поради което и при липса на доказателства за наличие на облигационно правоотношение между страните, предявения иск е приет за неоснователен.

В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е констатирало, че за исковия период разпределянето на потребената ТЕ в сградата е извършвано от фирма [*********] по реален ежемесечен отчет и няма изравнителни сметки. Отоплението на общите части на процесната сграда е изключено, като в собствения на ответника недвижим имот е разпределяна ТЕ за отопление само от сградна инсталация. ТЕ за БГВ не е разпределяна и не са начислявани суми. В 3 заключението вещото лице е посочило, че топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период. При изслушването му в открито съдебно заседание вещото лице заявява, че при изискване на допълнителни документи от ищцовото дружество във връзка с изготвяне на заключението, е констатирало, че сградата е с неправилно посочена кубатура, а от там неправилно е изчислявана и сумата за отопление от сградна инсталация в имота на ответника. С оглед предходното, за процесния имот на ответника е начислена в повече сумата от 37,88 лева. През процесния период топломерите са отчитани ежемесечно с устройство наречено „терминал“, като са приспадани технологичните разходи.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че по партидата на ответника фигурират неплатени суми за периода от м.02.2020 г. до м.01.2023 г. за главница за отопление от сградна инсталация и за услуга дялово разпределение в общ размер на 1570,05 лева.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да бъде уважен иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот, че е потребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази енергия /липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между двете страни/, както и стойността, и количеството на потребената топлинна енергия.

В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни. Следователно, основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1/ реално доставена топлоенергия за небитови нужди за процесния имот; 2/ реално ползване, в смисъл на обитаване на имота от ответника, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия.

Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и 4 технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови нужди. Това е предвидено и в чл.1, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на ищцовото дружество, действащи към исковия период.

Липсва спор между страните, че договор между тях не е сключен, поради на което ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този случай той разполага с иск по чл.59 ЗЗД (в този смисъл са решение № 2914 от 28.04.2017 г. по в. гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС, както и решение № 3687 от 26.05.2017 г. по в. гр. д. № 15934/2016 г. по описа на СГС).

В конкретния случай ответникът не оспорва, че е собственик на процесния недвижим имот. Безспорно е по делото, че процесният топлоснабден имот е предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди, доколкото видно от приложената към исковата молба схема на самостоятелен обект е, че предназначението му е „за здравни и социални услуги“. С оглед предходното топлоснабдяването на имота следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ - въз основа на писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди.