Определение № 5010 от 04.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5010 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502138 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК, във връзка с чл. 414а, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от К. ГРУП АД, ЕИК 206422081 срещу Определение № 14906 от 06.04.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 36111/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 68 състав, в частта, с която е отхвърлено искането за обезсилване на заповед № 11500/ 15.09.2021г. за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. № 36111/2021г. на СРС , 68 състав в частта й относно присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38 ,ал.2 ЗА от 500 лв. на адвоката на заявителката – адвокат Б.Б. и относно присъдената по сметка на СРС държавна такса от 25 лв.

В частната жалба се поддържа, че определението в обжалваната част е постановено при нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е приел като основание за отхвърляне на искането обстоятелството, че плащането на обезщетението е извършено след издаването и връчването на заповедта за изпълнение, както и че вземането по чл. 222, ал. 1 КТ е срочно, поради което длъжникът е станал повод за подаване на заявлението. Според жалбоподателя съдът не е посочил конкретния срок за изпълнение, нито момента на настъпване на падежа, за да се приеме изпадане в забава.

Излага се, че обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ се дължи за времето, през което работникът е останал без работа, но за не повече от един месец, поради което за възникване на задължението е необходимо работодателят да бъде уведомен и да разполага с данни относно обстоятелството, че работникът е останал без работа след прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди се, че до получаване на заповедта за изпълнение на 28.09.2021 г. дружеството не е било уведомено от Р.С. за наличие на предпоставките по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, нито са били представени доказателства в тази насока. Посочва се, че след връчване на заповедта е извършено плащане на претендираното обезщетение, независимо от липсата на представени доказателства за оставане без работа.

1

В жалбата се поддържа и оплакване, че съдът не се е произнесъл по направеното искане за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност, при положение че материалният интерес е в размер на 610 лева и делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Сочи се, че претендираният размер надвишава минималния размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Постъпил е отговор на частната жалба от Р.В.С., ЕГН **********, с който се оспорва изцяло подадената частна жалба.

В отговора се поддържа становище, че частната жалба е недопустима и неоснователна.

Посочва се, че по заявление на Р.В.С. е образувано заповедно производство по реда на чл.

410 ГПК, срещу което длъжникът е подал възражение по чл. 414а ГПК и след подаване на заявлението е извършил плащане единствено на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, без да погаси задължението за разноски, включително присъдения адвокатски хонорар. Излага се, че съгласно тълкувателната практика на Върховния касационен съд, при изпълнение на главницата след подаване на заявлението кредиторът има право да поиска издаване на изпълнителен лист за разноските, като в случая такъв е издаден поради липса на подадена в срок частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Поддържа се, че приложимият ред за обжалване е по чл. 413, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 275, ал. 1 ГПК, като срокът за обжалване е седемдневен от връчване на заповедта на длъжника, а в този срок не е постъпила частна жалба срещу присъдените разноски. Твърди се, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в рамките на възражението по чл. 414а ГПК не е релевирано по установения процесуален ред и е извършено извън предвидения от закона срок. Посочва се още, че издаденият изпълнителен лист е получен, предявен за събиране и задължението е погасено.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи и приложените производства, намира следното:

Със заповед за изпълнение №11500/15.09.2021г. по ч.гр.д. № 36111/2021г. на СРС, 68 състав е разпоредено длъжникът „К. ГРУП”АД ДА ЗАПЛАТИ на кредитора Р.В.С., сумата от 610 лв, представляващи обезщетение по чл.222,ал.1 КТ , дължимо при прекратяването на основание чл.328,ал.1,т.3 КТ поради намаляване обема на работа на 23.12.2020г. на трудовото правоотношение между страните, възникнало от трудов договор № 313/22.01.2020г., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 22.06.2021г. до окончателното й изплащане;

Длъжникът „К. ГРУП”АД, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 25 лв, представляващи дължимата на основание чл.78,ал.6 ГПК държавна такса за предявяването на уваженото заявление по чл.410 ГПК.

Длъжникът „К. ГРУП”АД, ЕИК: 206422081, гр.София, район „Овча купел”, ул. „Любляна” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б.Б.Б., гр. Перник, ул. ****, офис 6, сумата от 500 лв., 2 представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.1 ГПК в качеството му на пълномощник на заявителя Р.В.С..

С възражение по чл.414а ГПК „К. ГРУП”АД е посочил, че е изпълнил изцяло задължението си за главница, произтичащо от Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.09.2021 г., като на 21.10.2021 г. е заплатена на Р.В.С. сумата от 610 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, за което е представено платежно нареждане. Поддържа се, че плащането е извършено в срока за доброволно изпълнение, поради което задължението за главницата е погасено.

Оспорва се и дължимостта на присъдените разноски с довод, че длъжникът не е дал повод за образуване на заповедното производство. Излага се, че обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда се дължи при оставане без работа след уволнение, като в случая до получаване на заповедта за изпълнение на 28.09.2021 г. дружеството не е било уведомено от работника, че са налице предпоставките за изплащане на обезщетението, нито са били представени доказателства за това обстоятелство. Твърди се, че веднага след узнаване за претенцията е извършено плащане на дължимата сума.

С оглед изложеното се иска обезсилване на заповедта за изпълнение от 15.09.2021 г. по ч. гр. дело № 20211110136111 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 68 състав, поради недължимост на сумите за главница, лихва, такси и разноски. Евентуално, при неуважаване на възражението, заявява, че предявява жалба по чл.413 ГПК срещу заповедта в частта за разноските и иска намаляване на присъдения адвокатски хонорар поради прекомерност с оглед размера на главницата от 610 лева и липсата на фактическа и правна сложност на производството.

С разпореждане № 27363/29.10.2021 г. СРС разпоредил да се издаде изпълнителен лист за адвокатското възнаграждение , присъдено му със заповедта по чл.410 ГПК.

Съгласно т.10в отТълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС разпореждането за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл. 407 ГПК. Ако заповедта за изпълнение е обжалвана от длъжника по чл. 413, ал. 1 ГПК, изпълнителен лист не се издава до влизането й в сила.

С разпореждане № 13813/14.02.2022 г. по ч.гр.д. № 36111/21г. на СРС, 68 състав съдът отхвърлил предявеното с възражение , вх. № 78782/29.10.2021г. от длъжника „К. ГРУП“АД искане за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение , присъдено на основание чл.38 ЗА на адвоката на заявителя, тъй като е предявено след изтичане на сроковете за възражения и жалби срещу заповедта , включително и в частта й за разноските , доколкото преписа от заповедта по чл.410 ГПК е връчен на дружеството-длъжник на 28.09.2021г. видно от приложената призовка.

С Определение № 4282 от 12.05.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. №4365 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, ЧЖ-IV-Б състав, е разгледана частна жалба на К. ГРУП АД, срещу 3

Разпореждане № 13813 от 14.02.2022 г. по ч.гр.д. № 36111/2021 г. на Софийски районен съд, 68 състав.

В жалбата са наведени доводи, че длъжникът е уведомен за заповедта за изпълнение на 28.09.2021 г., в едномесечния срок е заплатил главницата в размер на 610 лева и на 28.10.2021 г. е подал по електронна поща възражение по чл. 414а ГПК, с което е оспорил и дължимостта на разноските. Поддържано е, че възражението е подадено в срок и неправилно районният съд е приел обратното.

Софийски градски съд е приел, че частната жалба е подадена в срок и е допустима. След анализ на материалите по делото е установено, че с разпореждане от 14.02.2022 г. районният съд е оставил без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение, като го е приел за просрочено. Въззивният съд е приел, че при издадена заповед за изпълнение заповедният съд не е компетентен да се произнася по възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно прекомерност на адвокатското възнаграждение, когато е налице подадена частна жалба срещу заповедта в частта за разноските. Прието е, че възражението за прекомерност представлява част от частната жалба по чл. 413 ГПК и следва да бъде разгледано от компетентния въззивен съд.

С оглед на това Софийски градски съд е приел, че районният съд се е произнесъл по въпрос извън своята компетентност, поради което постановеното разпореждане в обжалваната част е недопустимо. С определението е обезсилено Разпореждане № 13813 от 14.02.2022 г. в частта, с която е оставено без уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, и делото е върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания, включително предприемане на действия по чл. 414а ГПК и администриране на частната жалба по чл. 413 ГПК.

С разпореждане № 55105 /20.06.2022 г. СРС, 68 СЪСТАВ, констатирал, че частната жалба по чл.413,ал.1 ГПК , която според СГС се съдържа в предявеното възражение, вх.№ 78782/ 29.10.2021г. е надлежно администрирана,защото: 1) според посоченото в мотивите на определение № 4282/13.05.2022г. по ч.гр.д. № 4365/2022г. по описа на СГС, ІV-Б състав тази частна жалба е предявена в срок ; 2) препис от тази частна жалба вече е връчен на заявителя , който е представил и отговор с писмена молба , вх. № 96010/26.11.2021г. , приложен по заповедното дело, и 3)длъжникът-жалбоподател е предствител документ за платена държавна такса от 15 лв с писмената молба от 17.06.2021г., поради което е разпоредил делото да се изпрати в СГС за произнасяне по частната жалба по чл.413,ал.1 ГПК , която според определение № 4282/13.05.2022г. по ч.гр.д. № 4365/2022г. по описа на СГС , ІV-Б състав се съдържа в предявеното възражение , вх.№ 78782/29.10.2021г. по заповедното гр.д.

№ 36111/2021г

С Определение № 12459 от 05.12.2022 г., постановено по въззивно ч.гр.д. №6868 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, ЧЖ-VI-Г състав, е разгледана жалба на К. ГРУП АД, ЕИК 206422081, с която е направено искане за отмяна на заповедта за изпълнение в частта за разноските поради извършено плащане в срока по чл. 414а ГПК, а при евентуалност – за изменение на заповедта в частта за разноските чрез намаляване на адвокатското 4 възнаграждение поради прекомерност.

Съдът е констатирал, че след предходно отменително определение на Софийски градски съд, с което е обезсилено разпореждане на Софийски районен съд относно оставяне без уважение на искане за намаляване на разноските, на районния съд са дадени указания да предприеме действия по чл. 414а ГПК по подаденото възражение, включително в частта за разноските, както и да извърши проверка за допустимост и администриране на частната жалба по чл. 413 ГПК.

Въззивният съд е приел, че възражението по чл. 414а ГПК е подадено в законоустановения едномесечен срок, считано от връчване на заповедта за изпълнение на 28.09.2021 г., като е депозирано по електронна поща на 28.10.2021 г., с приложен документ за извършено плащане на сумата от 610 лева. Констатирано е, че липсва произнасяне на районния съд по искането за обезсилване на заповедта, включително в частта за разноските, при позоваване на чл. 414а, ал. 2 ГПК и твърдение, че длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането.