Решение № 3709 от 14.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3709 гр. София, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20231110215540 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Д. Й. Ш. срещу електронен фиш серия К № 7836581, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли за неговата отмяна, тъй като са налице разминавания между снимката от нарушението и посоченото в електронния фиш.

В съдебно заседание не се явява редовно призования жалбоподател Ш., който се представлява от своя упълномощен процесуален представител – адв. ***. Защитникът поддържа жалбата и моли за отмяна на електронния фиш, като се позовава на липсата на посочено точно местоположение на мястото на нарушението на представената снимка от техническо средство. Счита, че по този начин не е възможно да се установи дали това е същото място, описано в електронния фиш. Позовава се и на разликата в измерената и наказуемата скорост, които според него също нарушават правото на защита на жалбоподателя. Моли за присъждането на разноски за адвокатска защита.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. От юрисконсулт *** са депозирани писмени бележки с молба за потвърждаване на електронния фиш.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. От представената справка от ОПП СДВР е видно, че липсват доказателства за връчване на електронния фиш на жалбоподателя, макар да се твърди това да е станало на 1

12.10.2023 г., поради което съдът приема, че жалбата изпратена по пощата до СДВР на 24.10.2023 г. е подадена в законовия срок.

Разглеждана по същество, същата е неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.07.2023 г. в 10:00 ч., в Столична община, с. ***, по бул. *** до ул. 40-та, с посока на движение от с. *** към гр. София, с мобилна система за видеоконтрол – АТСС, TFR1-М с радар TR4D № 524, била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № ****, 76 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./час) при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е. превишение – 26 км./ч. Автомобилът бил регистриран на името на Д. Й. Ш. с ЕГН **********.

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 7836581 срещу Д. Й. Ш. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Във фиша е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 4061809 на 22.12.2022 г. Копие от последния фиш е представено по преписката, като от него се установява, че Д. Ш. е бил санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Като системата на ОПП СДВР е отбелязано, че фишът е бил връчен на Ш. на 07.12.2022 г. и е влязъл в сила на 22.12.2022 г., като е отбелязано, че същият е платен. Но в ОПП СДВР не са налични разписка или друго доказателство за датата на връчване на фиша, издаден от ОДМВР София.

От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС, TFR1-М с радар TR4D № 524, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 20.07.2023 г., в 10:00:17 ч., в района на Столична община, с. *** на бул. *** до ул. 40-та, с координати EL ***** и NL ****** е засечена скорост на движение от 79 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Автомобилът е заснет при приближаването му към техническото средство и е единствения в центъра на кадъра. Приложена е и снимка на АТСС поставено в патрулен автомобил, както и снимка на самия автомобил, а също и клип № 27526 за радар № 524, от която също се установява точното местоположение на техническото средство, което е било поставено в рамките на населено място.

Местоположението описано на снимката чрез точни координати съответства изцяло на отразеното в Протокола за използване на АТСС, както и на цитирания клип. От представените снимки се установява, че участъкът е в рамките на населено място – с. ***, където е важало общото ограничение на скоростта от 50 км./час. Същото ограничение на скоростта е отразено и в представения Протокол за използване на АТСС от 20.07.2023 г.

Поради това съдът намира за неоснователни възраженията на защитника за налично разминаване между посочените координати на снимката и съответния им административен адрес, изписан в електронния фиш. Тъй като в по-старите въведени в експлоатация технически средства се сочи не административен адрес, а джи-пи-ес координати, към клипа от нарушението се прилага и клипа, установяващ къде е било поставено техническото средство. Освен това не представлява особена техническа трудност, използвайки общодостъпни програми като „Гугъл мапс“ и др., да се установи точното местонахождение на място, посочено със своите географски координати.

Поради всичко изложено, съдът намира, че несъмнено е установено точното местоположение на автомобила, когато е бил заснет да се движи с превишена скорост, като в електронния фиш е посочен не само бул. „***“ в рамките на с. ***, но и посоката на движение, както и конкретния пътен участък, уточнен чрез пресичащата булеварда улица.

Съдът намира, че това е достатъчно като конкретизиране на мястото на твърдяното 2 нарушение, доколкото позволява не само определяне на местната подсъдност на делото, но и на пътния участък, където се твърди да е извършено нарушението, а оттам и на въведеното ограничение на скоростта.

Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение /АТСС/ тип – TFR1-М с радарен скоростомер тип „трафик радар” TR4D е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, на 24.02.2010 г., със срок на валидност на одобряването 24.02.2020 г. Но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят за одобрен тип, се считат за одобрен тип, за което от ГДНП е изпратено и нарочно писмо до директорите на регионалните дирекции. Периодичността на последващите проверки на видео-радарните системи е една година, като мобилната система с № 524 е преминала проверка на 18.05.2023 г., като допустимата грешка при измерване на скоростта е 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % при движение със скорост над 100 км/ч., видно от протокола от същата дата.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7836581 от 2023 г. на МВР-СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед от 2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата, протокол за използване на техническото средство, копие на ел. фиш серия К № 4061809 на СДВР и справка за връчването му и др. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Електронният фиш е издаден съгласно правилата на ЗАНН и ЗДвП.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, 3 нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Обстоятелството дали фишът е надлежно връчен на санкционираното лице има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Измерената скорост на движение на автомобила е 79 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 76 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение, а освен това е благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш фактически е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 76 км./ч. Затова съдът намира за неоснователни и доводите в жалбата за допуснато разминаване между снимката от техническото средство и вписаната скорост в електронния фиш. Намаляването на наказуемата скорост, отчитайки допустимата грешка е изцяло в интерес на жалбоподателя и не би могла да представлява съществено процесуално нарушение. Освен това и в самата снимка от АТСС изрично в долния десен ъгъл е уточнено, че макар измерената скорост да е 79 км./час, то наказуемата скорост е 76 км./час, като изрично е посочено и наказуемото превишение с 26 км./час.