Определение № 1230 от 07.08.2025, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1230 гр. Шумен, 07.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20253600500442 по описа за 2025 година

Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от И. А. И. с ЕГН ********** от гр. Нови пазар, чрез адв. Х. Ч. от САК срещу определение № 209/12.03.2025 г. по гр. дело № 20233620101071 по описа на Районен съд- Нови пазар, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на правния от жалбоподателя иск с правно основание чл. 108 от ЗС относно установяване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/2 ид. ч. от имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Нови пазар, представляващ УПИ – ХІІІ-172 в кв. 85 и да му предаде владението на същия, както и да бъдат отменени два нотариални акта, първия с № ....../2006г. и втория с № ..../2007г.

Жалбоподателя счита, че постановеното определение е класически отказ от правосъдие и е постановено в нарушение на процесуалните правила. Сочи, че не е загубил правото си на собственост по см. на чл. 99 от ЗС, поради което за него съществува правен интерес от предявяване на искове с правно основание чл. 108 от ЗС. Подържа изцяло всичко изложено в исковата молба и моли съда да я уважи, алтернативно да отмени определението за прекратяване и да върне делото за разглеждане по същество.

Ответника по първоинстанционното производство, чрез назначения му особен представител адв. Г. Х. от ШАК, е депозирал отговор, в който изразява становище за недопустимост на жалбата като просрочена, тъй като е подадена след изтичането на срока за обжалване и моли съда да я отхвърли, като недопустима, алтернативно да я остави без уважение, като неоснователна и недоказана. Излага, че в жалбата се съдържа искане за осъждане на лице, което не е страна по делото – П.С.С. и за имот различен от процесния, както и, че в жалбата се възпроизвежда съдържанието на исковата молба, без да се посочат нови факти или твърдения за упражнявана фактическа власт върху имота от сочения ответник, за да обоснове правния си интерес от предявяване на иска.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, по чл. 275, ал.1 от ГПК във вр. чл. 60, ал. 5 и ал. 6, във вр. с чл. 62, ал. 2 предл. първо от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което съдът я намира за процесуално допустима и следва да я разгледа по същество.

Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следното:

1

Пред Районен съд – Нови пазар, жалбоподателят е подал искова молба против И. М.

И. с ЕГН **********, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 108 от ЗС, относно признаване на ищеца за собственик на ½ ид. част от дворно място от 940 кв.м., находящо се в гр. Нови пазар, ул. .... в парцел VІІІ – 1721, в кв. 85 по плана на гр. Нови пазар, с построената в него паянтова сграда и постройка към нея, подробно описани в нот.

Акт № ..../1991г., понастоящем ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Нови пазар с площ от 916 кв.м., заедно с построените в него четири жилища и два селскостопански обекта и да осъди ответника да му предаде владението върху имота, както и на осн. чл. 431, ал. 2 от ГПК, съда да отмени НА № ....2006г. с който Р.В.Т. (майка на ответника) се е сдобила по обстоятелствена проверка и давностно владение и НА № ..../2007г. с който Д.Б.В. (съпруга на ответника) се е сдобила по обстоятелствена проверка и давностно владение. Ищеца сочи, че с ответника И. М. И. на 15.08.1997г. сключили предварителен договор за покупко[1]продажба на имота като в срок до 21.12.1997г. следвало да бъде сключен окончателен, което обаче не се случило. Твърди, че ответникът отдавал имота под наем, както и че на 05.01.2007г. му изпратил нотариална покана за сключване на окончателен договор до 15.01.2007г., но той не се явил и се установило, че същият се намирал извън пределите на страната - в Испания, където живеел и работел. Обосновава правния си интерес от водене на настоящото дело с това, че е собственик-продавач на имота с твърдението, че не се отказал от него и друг не го е придобил, както и че ответникът И. М.

И. е невладеещ ответник-ползвател. По делото е установено, че с Решение от 23.03.2009г. на Шуменски окръжен съд, постановено по гр. дело № 673/2008г., е обезсилено част от решението на НПРС по гр. дело № 458/2007г., образувано въз основа на искова молба, предявена от ищеца в настоящото производство, а в останалата част отменено, и е постановил друго, с което е признал за установено че бившата съпруга на И. М. И. - Д.Б.В. е собственик на имота по давностно владение, като отменил нотариален акт № ..../2006г., с който Р.В.Т. / майка на ответника/ е била призната за собственик на процесния имот. Със същото решение са отхвърлени и претенциите на И. А. И. - срещу Д.Б.В. за признаване правото на собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот на основание чл.97, ал.1 ГПК отм., и на осн. чл. 108 ЗС по отношение на целия имот. С Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №.....2016г. Д.Б.В. продала процесния недвижим имот на трето лице М.Д.Д. който от тази дата е придобил правото на собственост върху имота.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на иска и е върнал предявената искова молба. Посочил е, че правният интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът следи служебно.

На първо место е необходимо да се отбележи, че наличието на правния интерес за предявяване на иска не би могло да се отрече при извънсъдебно оспорване на търсеното право, но в конкретната хипотеза не се сочи такова, и ищеца е следвало да обоснове наличието на някакъв интерес от така предявената претенция, доколкото и сам той не твърди ответника да се е снабдил с титул за собственост /т.е. да оспорва правото му/, нито да държи или владее към настоящия момент имота. Дори и да бъде постановено позитивно за ищеца решение по отношение на този ответник, който напълно се е дезинтересирал от имота, правото на собственост върху имота вече е било придобито по давност от трето лице, съответно надлежно прехвърлено на друго лице, и правата на ищеца не биха могли да бъдат реституирани, доколкото настоящия собственик не е правоприемник на ответника.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №209/12.03.2025 г. по гр. дело № 20233620101071 по описа на Районен съд- Нови пазар.

На осн. чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК във вр. чл. 280, ал. 1 от ГПК, определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3