Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 383 от 10.11.2022, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Административно наказателно дело 1140/2022
Вид
Решение № 383
Подписан
10.11.2022
В сила
26.11.2022
Състав
Минка Кирчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 159, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

Мотиви към Решение № 383 от 10.11.2022г. по н.а.х.д. № 1140/2022г. по описа на ДРС

Съдебното производство по н.а.х.д. № 1140/2022г. по описа на ДРС е образувано въз основа на Постановление на Д.ка районна прокуратура, с което се прави предложение за освобождаване на Г. Й. П. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 159, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НК за това, че на 25.01.2022г. в гр. Д. разпространил чрез съобщителна технология - мобилно приложение ***, *** материал на лице, ненавършило 16 години, а именно на *** Н. Г. К., като му изпратил ***, изобразяваща *** показване на *** (***) на С. Г. Д..

В хода на съдебните прения, представителят на ДРП пледира обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „ глоба „ в размер на 1000лв. Изразява становище по приложените към делото веществени доказателства и за възлагане на сторените по делото разноски.

Редовно упълномощеният защитник на обвиняемия се солидализира със становището на ДРП.

След преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

През месец март 2021г. св. С. Г. Д. започнала работа в магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Д., на ул. „***“. Редовен клиент на търговския обект бил обвиняемият Г. Й. П., с който се запознали през пролетта на 2021г.

През месец май 2021г. започнали да поддържат приятелски, след което и по-близки отношения. Така на неустановена дата в периода месец май 2021г. - месец септември 2021г. св. Д. и П. провели *** телефонен разговор под формата на видео-чат (***). По време на същия обвиняемият направил ***, представляващи на практика кадри от самия ***, и запаметил същите във вътрешната памет (директория „202109_“) на своето мобилно устройство мобилен телефон „***“ с ИМЕЙ: ***. На ***те била изобразена св. Д., като повечето били с ***.

Една от ***те изобразявала *** показване на *** (***) на св. С. Г. Д. и реална или симулирана ***. На ***та се виждали ***, част от ***, *** и част от *** на пострадалата. В областта на *** се виждала поставена разтворената длан на св. Д., а *** били поставени разтворени непосредствено до ***.

Останалите пръсти се допирали до разтворените ***.

П. запазил всички запаметени от него *** на мобилния си телефон. Св.

Д. от своя страна изобщо не разбрала, че обвиняемият е копирал тези кадри от техния *** видео-чат.

1

През месец септември 2021г. пострадалата решила да преустанови близките си отношения с обвиняемия. Не искала да говори или да се вижда с П., като категорично му отказвала срещи и разговори. Една от основните причини за това била, че св. Д. била женена за свидетеля Д. Г., като имала и три деца. Най-голямото й дете бил Н. Г. К., роден на ***г.

В следващите месеци до януари 2022г. обвиняемият не спирал да търси контакт с Д., като основно й пишел чрез мобилния си телефон. По време на някои от тези писмени комуникации се случило П. да заплашва Д., че ще изпрати някои от горепосочените *** на сина й.

Така на 25.01.2022г. обвиняемият осъществил комуникация с К. по мобилното приложение ***. В периода от около 14,30 часа до около 15,46 часа на 25.01.2022г. двамата провели комуникационен сеанс във вайбър чрез мобилните си телефони. П. осъществил комуникацията чрез мобилен номер на свое име +*** към абонатния номер +***, използван от К.. СИМ картата на последния била поставена в мобилен телефон „***“ с ИМЕЙ: ***. По време на *** обвиняемият изпратил на малолетния редица *** от горепосочените кадри от *** между П. и пострадалата. Сред изпратените *** била и подробно описаната по-горе ***, изобразяваща *** показване на *** (***) на С. Г. Д.. В момента, когато получил ***та К. се намирал в гр. Д., в компютърна зала в района на хотел „***“. Именно там малолетният възприел изпратения му *** материал. Също така по време на вайбър-комуникацията П. изпратил множество текстови съобщения на малолетния, в това число: „Това горе е майка ти.“, „Майка ти е една *** ***.“, „Ходи и се ****.“, „Прави ***.“, „***.“, „Питай я колко *** във ***.“, „Питай я колко ***.“.

Малко по-късно на същия ден - 25.01.2022г., К. споделил с майка си, че П. му е изпратил нейни ***, като й показал комуникацията. След това Д. и К. отишли да разговарят с М.М. - майка на обвиняемия, на работното й място в *** гр. Д.. Д. предупредила М., че ще пусне жалба срещу П., заради това, че пратил подобни *** на малолетния й син. Така на 27.01.2022г. пострадалата подала жалба в РП Д.. Още на същия ден било образувано и процесното досъдебно производство.

Изложената фактическа обстановка съдът възприема след анализ на събраните по делото доказателства, а именно: С. Г. Д., Н. Г. К., Д. Г. Д., Н. Н.

Д. и М. З. М., Протокол за претърсване и изземване от 29.03.2022 г., фотоалбум от 31.03.2022 г.; Протокол за доброволно предаване от 07.02.2022г.; Протокол за оглед на ВД от 09.02.2022г.; Техническа експертиза № 12/25.02.2022г., ведно с диск /DVD-R/; Комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза; Техническа експертиза № 20/06.06.2022г.;

Фотоалбум към СТЕ № 20/06.06.2022 г., ведно с диск /СD-R/; Комплексно визуална художествена експертиза, ведно с 3 бр. пликове със СD; Протокол за доброволно предаване от 16.03.2022 г.; Протокол за доброволно предаване от 25.02.2022г. с разпечатки от екранни ***; Протокол за доброволно предаване от 28.02.2022г., ведно с диск /СD-R/, както и другите писмени материали по 2 делото приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, като свидетелство за съдимост, справки за образувани досъдебни производства и характеристични данни.

Съдът изцяло кредитира гласните доказателства, като обективни, непротиворечиви и съответстващи на приложените по делото писмени доказателствени средства и обективните заключения на изготвените експертизи, посредством които по безспорен начин се установява времето, мястото и участието на обвиняемия в процесното деяние.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че обвиняемият П. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 159, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НК, като на 25.01.2022г. в гр.

Д. разпространил чрез съобщителна технология - мобилно приложение ***, *** материал на лице, ненавършило 16 години, а именно на *** Н. Г. К., като му изпратил ***, изобразяваща *** показване на *** (***) на С. Г. Д..

От обективна страна обвиняемият осъществил изпълнителното деяние чрез действие, като разпространил чрез съобщителна технология — мобилно приложение ***, *** материал на лице, ненавършило 16 години, а именно на 11 -годишния Н. Г. К., като му изпратил ***, изобразяваща *** показване на *** (***) на С. Г. Д.. Престъплението е довършено, тъй като малолетният е възприел изпратената му порнографска / по смисъла на чл. 93, т. 28, пр. последно от НК / ***. От субективна страна П. извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния характер на стореното, предвиждайки неговите общественоопасни последици и искайки тяхното настъпване.

В санкцията на правната норма на чл. 159, ал. 3 от НК е предвидено наказание “ лишаване от свобода “ за срок до три години и „ глоба „ до пет хиляди лева. П. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 8, раздел 4 от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.

Предвид горното и с оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78 а ал. 1 от НК, съдът освободи П. от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание “глоба” в минималния предвиден от законодателя размер, което би изпълнило целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, като поправянето и превъзпитанието на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на минималното по размер административно наказание “глоба”, а именно 1000лв.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди П. да заплати по сметка на Окръжна прокуратура гр. Д. сторените по делото разноски в размер на 2789,16 лв.

Постанови да се върнат на обвиняемия 4бр. СИМ карти, две от които на оператор А1 и 2бр. на оператор Теленор, отне в полза на държавата 1бр. СИМ 3 карта на Теленор:***, като постанови при установяване на ниска стойност да се унищожи. Върна на обвиняемия мобилен апарат марка *** 2017 черен цвят с IMEI:***, с намираща се вътре СИМ карта с № *** и преносимо компютърно устройство марка НР със сериен № № *** изписан на основата на гърба.

По изложените съображения, съдът постанови Решението си.

Председател :

/ М. Кирчева /

4