Определение № 74 от 08.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74 гр. Варна, 08.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20243100502589 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 9552/17.12.2024 г., подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу Разпореждане № 5278/04.12.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1577/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 8887/28.11.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя срещу длъжника М.

Р. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: **********, за следните суми: 116,69 лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.11.2023 г. до 01.09.2024 г. и 177,10 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.11.2023 г. до 01.09.2024 г.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното разпореждане, тъй като заповедният съд в противоречие с разпоредбата на чл.

411, ал. 2, т. 2 ГПК се произнесъл по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, като е посочена съдебна практика в подкрепа на това твърдение. В допълнение, твърди, че първоинстанционният съд в разрез с нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП се е произнесъл по неравноправна клауза в процесния договор, като посочва, че преценката на неравноправната клауза в договора не включвала определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката/услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.

Оспорва изводите на заповедния съд за недължимост в пълния претендиран размер на договорното възнаграждение, като посочва разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, с която обосновава законосъобразност на процесното договорно възнаграждение и липса на противоречие с добрите нрави. Излага 1 съображения за дължимост в пълен размер на претендираната законна лихва.

Отправено е искане за отмяна на разпореждането в обжалваната му част и постановяване на ново, с което искането за издаване на заповед за изпълнение за посочените по-горе суми да бъде уважено. Претендира се присъждане и на сторените в производството разноски.

Съдът, след като съобрази доводите, изложени в частната жалба, както и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Производството пред ВРС е образувано по подадено заявление от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. Р. Г., за следните суми /съгласно направеното уточнение с молба вх. № 9104/04.12.2024 г./: 600 лева, представляваща изискуема главница по договор за потребителски кредит № 40020698928/13.10.2023 г.; 19,55 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода 01.09.2024 г. до 27.11.2024 г. вкл.; 80,70 лева обезщетение за забава върху главницата за периода 02.11.2023 г. до 01.09.2024 г.; 116,69 лева, представляваща договорна лихва за периода 01.11.2023 г. до 01.09.2024 г. и обезщетение за забава от 3,80 лева за периода 01.09.2024 г. до 27.11.2024 г. вкл. и 15,70 лева - обезщетение за забава за периода 02.11.2023 г. до 01.09.2024 г.; 240 лева - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст" и обезщетение за забава от 7,82 лева за периода 01.09.2024 г. до 27.11.2024 г. вкл. и 32,28 лева - обезщетение за забава за периода 02.11.2023 г. до 01.09.2024 г.; 360 лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси" и обезщетение за забава от 11,73 лева за периода 01.09.2024 г. до 27.11.2024 г. вкл. и 48,42 лева - обезщетение за забава за периода 02.11.2023 г. до 01.09.2024 г.; 30 лева - такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането; 400 лева - такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането поради допусната забава повече от 90 дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 28.11.2024 г. до изплащане на задължението.

В заявлението се излага, че с договор за потребителски кредит № 40020698928 от 13.10.2023 г. страните по него се договорили кредиторът да отпусне заем на длъжника, за което последният се съгласил да заплати договорна лихва. Заемната сума следвало да бъде върната, ведно с договорната лихва на равни 11 месечни вноски. Кредитополучателят избрал да ползва незадължителна услуга „Фаст“, за която получил приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите без закупена допълнителна услуга „Фаст“. Предоставена му била и незадължителна услуга „Флекси“, която му предоставя право за едностранна промяна на погасителния план.

Заповедният съд, след като е приел, че е налице разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, е уважил заявлението за претендираната главница - само чистата стойност на кредита, като е отхвърлил заявлението в останалата му част.

2

Въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен и в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която разпоредба е въведена забрана кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито по съществото си представлявали услугите „Фаст“ и „Флекси“. По отношение на първата от посочените услуги заповедният съд е изложил доводи, че влиза в противоречие и с добрите нрави, като морални норми, чието нарушаване има за последица приравнена на тази с противоречие на договора със закона. В тази връзка съдът се е позовал на Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024г., по дело С-714/22, с което е разгледан сходен случай. Заповедният съд е приел, че клаузите за уговаряне на услугите „Фаст" и „Флекси" имат неравноправен характер, тъй като общо формират сумата от 600 лева, която е 100% от отпуснатата в заем сума по договора за кредит от 600 лева и обосновава извод за явно непропорционален техен размер спрямо размера на отпуснатия кредит. С оглед на това и доколкото сумата от 600 лева не е включена в годишния процент на разходите /в случая е уговорен такъв от 48,13%/, защото само сумата от 600лева за услугите „Фаст" и „Флекс" представлява 100% от главницата, заповедният съд е приел, че неравноправните клаузите „Фаст" и „Флекси" влекат след себе си и нищожност на договора за потребителски кредит, поради противоречие със закона /чл. 19 ЗПК/. Изложил е съображения, че невключването на тези разходи в ГПР води до нищожност на целия договор и до недължимост на претендираните договорна лихва, лихва за забава и законна лихва, поради което и на основание чл. 23 ЗПК и т. 2 от решението на СЕС, следва да бъде издадена заповед в полза на заявителя единствено за претендираната главница - чистата стойност на отпуснатия кредит, но не и за лихвите.

С оглед гореизложеното, макар и разпореждането, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение за сумите по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ да не е обжалвано, то, за да се произнесе по предмета на настоящото производство, съдът следва да прецени законосъобразността на изводите на заповедния съд, че клаузите за тези услуги са неравноправни. Това е следствие от обстоятелството, че именно тази преценка на съда стои в основата на отказа на заповедния съд да издаде заповед за изпълнение за горепосочените суми. Във връзка с това следва да бъде посочено, че е неоснователно наведеното в частната жалба възражение на „Профи Кредит България” ЕООД, че заповедният съд не е могъл да извършва преценка за недължимост на сумите по допълнителните услуги. Действително, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заповедният съд може да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато самото искане за защита противоречи на закона или на добрите нрави. В конкретния случай такова противоречие не е налице, но разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК не само дава право, но и задължава заповедния съд в случаите, когато се касае за вземане, произтичащо от договор с потребител, да извърши преценка дали вземането не се основава на 3 неравноправна клауза. Във връзка с горното, по повод на преценката за това дали клаузите за допълнителните услуги „Фаст” и „Флекси” са неравноправни, настоящата въззивна инстанция споделя изводите на заповедния съд. Още повече, че предвид размера на възнаграждението за тези услуги, може да бъде направен извод, че се касае не за такса за извършване на конкретни услуги, а за допълнително /скрито/ възнаграждение на кредитора за предоставяне на сумите по договора за кредит. Сборът от сумите по допълнителните услуги е приблизително равен на размера на предоставената в кредит сума.

Неоснователни са направените от „Профи Кредит България” ЕООД в частната жалба твърдения, че заповедния съд не се е съобразил с разпоредбата на чл.

19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК. Първата от посочените разпоредби сочи, че годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на МС на РБ. Тази разпоредба обаче е относима към преценка на това дали ГПР не е в прекомерен размер, като преценката за това е различна от преценката за неравноправност на клаузите, доколкото се касае за две различни обстоятелства. Поради това, тази разпоредба не обуславя незаконосъобразност на изводите на заповедния съд относно неравноправността на клаузите за допълнителни услуги. Изводите на заповедния съд по отношение на горепосочените две допълнителни услуги са във връзка с посочения в договора ГПР. Същият е посочен само като абсолютна процентна стойност – 48,13%, без да е посочен конкретния начин на образуването му и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в приложение № 1 начин, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тази разпоредба е императивна и е установена в защита на потребителя, поради което съдът задължително следва да следи за спазването й, включително и в производството по издаване на заповед за изпълнение. Нарушаването на тази разпоредба е една от предпоставките за недействителност на договора за потребителски кредит по силата на чл. 22 от ЗПК. Още повече, че посочения в договора ГПР следва да се счита и за неверен, доколкото двете допълнителните услуги „Фаст” и „Флекси” са свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което следва да бъдат включени в ГПР, а не посочени отделно от него. С оглед на това, преценката на заповедния съд за недействителност на договора по чл. 22 от ЗПК е правилна, а от това следва, че е правилен и извода на съда за недължимост на сумите, които са предмет на настоящото производство. По силата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Разпоредбите на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК са императивни и съдът служебно следи за спазването им като, като при констатиране на установените в тях предпоставки, следва да приложени предвидените в разпоредбите последици. Във връзка с това следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 23 от ЗПК не противоречи на правото на ЕС, което следва от Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C-714/22, съгласно което член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за 4 потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Съответно член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.