Определение № 468 от 02.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. София, 02.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20258002101885 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

С решение № 1259 от 31.10.2024 г., постановено по в.гр.д. № 26/2024 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, е потвърдено решение № 4392/ 02.11.2023 г. по гр.д.№ 13750/ 2022 г. на Районен съд- Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от Т. В. М. срещу А. Г. Б., К. Д. Т. и Г. Д. В. иск за установяване в техните отношения, че Т. В. М. е собственик на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ поземлен имот с № ***, кв. 84 по регулационния план на [населено място], с площ от 293 кв.м., който поземлен имот е включен в УПИ ***, ***, ***- общ. обсл. дейности и жил. застр. при граници: от север и от запад улици, от изток ПИ ***, от юг ПИ ***.

Против така постановеното въззивно решение е депозирана касационна жалба от Т. В. М., представлявана от адвокати М. и К., с оплакване за неправилност.

Касаторът поддържа, че е неправилен изводът на съда, че ищцата не е доказала да е владяла имота за срок от 10 години, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е допуснал събиране на свидетелски показания, не е обсъдил всички доказателства в съвкупност и е ценил избирателно свидетелски показания. Поддържа, че съдът не е дал отговор на поддържаните от жалбоподателя въззивни оплаквания.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят е посочил, че съдът в решението си се е произнесъл по материалноправни и 1 процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Сочи като основания за допускане до касационно обжалване разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2 от ГПК. Формулира следните правни въпроси:

1.Упражнявала ли е ищцата фактическа власт с белезите на владение, годно да я направи собственик на процесния имот?- по този въпрос поддържа противоречие с решение № 3 от 19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3973/2015 г., I г. о., решение № 50117 от 06.02.2023 г. по гр. д. № 509 / 2022 г. на ІІ г. о. на ВКС, решение N9 80/2020 г. по гр.д.№ 2737/2019 г., ІІг.о., решение №115/2018г. по гр.д.№3954/2017г., ВКС, I г.о., решение №376/2013г. по гр.д.

№260/2012г., ВКС, Іг.о., решение №92/2013г. по гр.д,№ 327/2012г., II г.о. В решенията са посочени елементите от фактическия състав на придобивната давност, като според жалбоподателката същите се установяват по делото, но това не е съобразено от въззивния съд.

2. Длъжен ли е въззивния съд като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил; доводите и възраженията на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал.2 ГПК, тъй като съдебният акт трябва да е мотивиран и обоснован? Поддържа противоречие с решение № 50117 от 06.02.2023 г. по гр. д. № 509 / 2022 г. на ІІ г. о. на ВКС, т. 2 на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г., ІІІ г. о., решение № 145/07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., II г. о., решение № 59/ 14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г., IV г. о., решение № 183/16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., II т. о., решение № 187/07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г., IV г. о. и др.

2.1. Длъжен ли е съдът, при преценката на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви, защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други? Твърди се, че е налице противоречие с решение № 159/22.02.2016 г. по гр.д. № 1871/2014 г. по описа на ВКС, II ТО. По този въпрос жалбоподателката поддържа, че свидетелят Б. е допуснат в нарушение на процесуалните правила, след настъпила преклузия и след разпита на всички други свидетели по делото. Поддържа още, че съдът не е съобразил, че показания на разпитани по делото свидетели противоречат на 2 тези, дадени от същите лица в нотариално производство. Посочил е, че съдът не е съобразил и родствените връзки между свидетели и страни по делото.

Касаторът поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение.

В писмени отговори на касационната жалба ответниците Г. В. и А. Б. са оспорили касационната жалба. Г. В. възразява, че решението на въззивния съд е правилно и обосновано. А. Б. възразява, че процесният имот не е годен обект, за да може да бъде придобит по давност от ищцата, както и че не се установява владение на ищцата върху имота за период от 10 години.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по иск за собственост, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК .

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд не е спорна.

Посочил е, че е установено, че с нотариален акт от 19.06.2020 г. ищцата Т. М. е призната за собственик на процесния имот с № *** по плана на [населено място] на основание давностно владение продължило повече от 10 години. С нотариален акт № 15 от 29.06.2020 г. ответниците К. Т. и Г. В. са признати за собственици на същия имот на основание давностно владение, продължило повече от 10 години в полза на техния наследодател В. В. и наследство от нея.

С нотариален акт № 16 от 29.06.2020 г. К. Т. и Г. В. продават процесния поземлен имот №*** на ответника А. Б..

От фактическа страна съдът е изяснил още, че с нотариален акт от 06.10.2017 г. ищцата Т. М. е призната за собственик на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, на имот с пл.№ *** в кв. 84 по регулационния план на [населено място], с площ от 551 кв.м.

При така възприетите факти съдът е посочил, че от приетото пред въззивната инстанция експертно заключение се установява, че със заповед № 290/21.05.1973г. е одобрен КРП на [населено място], като ПИ ***, ***, *** и *** попадат в парцел УПИ *** - магазин с клуб. Със заповед № 3

250/26.06.2017г. е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ *** – магазин с клуб, кв.84 по плана за регулация на [населено място], като се образуват два нови УПИ ***, ***, *** – обществено обслужващи дейности и жилищно застрояване и УПИ ***, обществено обслужващи дейности. Съдът е тълкувал разпоредбата на чл.200 от ЗУТ, като е посочил, че ограничението за минимални размери, към което препраща чл. 200, ал. 1 от ЗУТ, е относимо само за УПИ за жилищно застрояване, съответно то следва да бъде преценявано при придобиване по давност на реални части от такива урегулирани поземлени имоти. Такова условие не се поставя при придобиването по давност на реална част от УПИ с нежилищно предназначение , в който смисъл се позовава на решение № 50008 от 25.05.2023 г. по гр. д. № 1274/2022 г., ІІ г. о. на ВКС и решение № 56 от 19.06.2019 г. по гр. д. № 3297/2018 г., ІІ г. о. на ВКС. Приел е, че предназначението на процесния имот, определено с подробен устройствен план не е за жилищно застрояване, а за обществено обслужващи дейности, поради което е направил извод, че е допустимо да бъде придобит чрез давностно владение.

При обсъждане на твърдението за придобиване на имота по давност от ищцата съдът е посочил, че твърдението в исковата молба е за владение, започнало през 2000г. и продължило 20 години. Съдът е анализирал фактическия състав на придобивната давност и е обосновал извод, че твърденията на ищцата да е придобила процесния имот по давност, се опровергават от събрания по делото доказателствен материал. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите С.

К. и И. Т. за това, че Т. М. е разчистила процесния имот и е започнала да го ползва, като е отглеждала в него спанак и тикви, които след това е продавала, както и че ищцата е владяла имота за периода 2000 г.-2020 г., но е посочил, че тези показания са обобщени, а периодът е посочен като такъв, в рамките на който ищцата е упражнявала фактическа власт. Според съда установеното, че ищцата е отглеждала тикви и спанак в процесния имот, се потвърждава и от останалите свидетелски показания. Не се установява, това да се е осъществявало за период от 20 години и не са налице други действия, манифестиращи своене през 2000 г.- 2020 г. Съдът е посочил, че показанията на П. К., М. Б. и М. Б. установяват различни факти. От разпита на свид. К. се установява, че Т. М. е ползвала процесния имот преди 3-4 години, като преди нея други двама са го обработвали – възрастен човек, който е отглеждал 4 праскови, а след това „М. п.“, който е отглеждал пипер и домати около 2-3 години. Когато ищцата е работила нивата, първата година е посяла спанак, а втората – тикви. След ползването на имота от страна на М., имотът бил пустеещ и който минел си връзвал животното – крава, кон, за да пасе.

Свидетелят М. Б. потвърждава, че ищцата е обработвала процесния имот две години, като е сяла спанак и тикви. Сочи също, че след 1997 г. мястото е обработвано от други лица, сред които Е. Б., чийто мъж е Д. Б. - полицай. След смъртта на мъжа, мястото било обработвано от неговия брат. Показанията на М. Б. също потвърждават, че ищцата е ползвала процесния имот само две години. Той сочи, че е ползвал земята за земеделски нужди от 1993 г., като е сключил договор за наем с Ф. Б.. Съгласно показанията му при предявена скица от делото, ползваният от него имот включва и процесния имот. Земята ползвал до преди 10-12 години, и след 2010 г. Тези договори съдът е посочил само с оглед правдивостта на показанията на св.Б..

Във връзка с оплакването за разминаване в показания на свидетелите Б. и К., дадени пред съда и тези - в нотариалното производство по издаване на НА в полза на К. Т. и Г. В. съдът е посочил, че е изминал период от три години , който е достатъчен да окаже влияние върху конкретните детайли, възприети от свидетелите и възпроизведените по-късно свидетелските показания. На следващо място е посочил, че свидетелските показания кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, както и с казаното от св.М. Б..

Съдът е посочил, че разпитът на свид. М. Б. не е допуснат при нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като страната разполага с процесуалната възможност да замени един свидетел с друг, като по този начин не се нарушава правото на защита на ответната страна. За неоснователно е приел и твърдението, че разпитаният М. Б. е имал възможност да се запознае със събраните вече гласни доказателства, доколкото подобно предположение би могло да се направи и относно първоначално допуснатия до разпит св.Е. Б..

Съдът е посочил още, че от показанията на разпитаните С. К. и И. Т. не се съдържат данни за периодични посещения или конкретни периодични действия, поддържащи и манифестиращи намерение за своене в период от време от страна на ищцата. Свидетелите единствено обобщено заявяват, че ищцата е владяла от 2000г. до 2020г.

При така установеното въззивният състав е приел, че предявеният иск е недоказан. Поради съвпадението на изводите по спора въззивният съд e 5 потвърдил обжалваното първоинстанционно решение.

Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват.

Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационната жалба по реда на чл.