Решение № 87 от 20.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Пловдив, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно търговско дело № 2025***1000046 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „З ******“ АД - София чрез юрисконсулт П. Н. против решение № 87/02.10.2024 г., постановено по т.д. № 218/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, в частта, в която то е осъдено да заплати на К. Д. А. и на М. М. К. обезщетение за разликата над 100 000 лв. до присъдения по 200 000 лв. за всеки от двамата за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им Д. К. А., настъпила на 10.07.2023 г. при ПТП от 08.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 21.08.2023 г. до окончателното им изплащане. Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, а определеният размер на обезщетението завишен като неотговарящ на реално претърпените душевни болки и страдания и конкретните обстоятелства във връзка с отношенията между починалия и неговите родители, като счита, че справедливият паричен еквивалент е по 120 000 лв. за всеки от ищците. Счита също, че не е съобразено и значителното съпричиняване на вредоносния резултат от починалия поради непоставяне на предпазен колан, като се иска отмяна на 1 решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете за размера над 100 000 лв. за всеки от ищците. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемите К. Д. А. и М. М. К. чрез процесуалния им представител адвокат Р. М. оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендират адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА на процесуалния им представител за осъществената безплатно защита на всеки от тях в размер съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, ведно с начислен ДДС.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът наМ., че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от К. Д. А. и М.

М. К. чрез процесуалния им представител адвокат Р. М. против „З ******“ АД – София обективно и субективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и по чл. 86 от ЗЗД. Ищците твърдят, че на 08.07.2023 г. около 21,20 ч. на път **** при км. 4+*** с посока на движение от гр. М. към Г Д М *“ водачът на лек автомобил „М с“ с рег. № ****** Р И П нарушил правилата за движение по пътищата, при несъобразена с пътните условия скорост загубил контрол над автомобила и се ударил в спрелия в дясното пътно платно, изчакващ ред за преминаване през светофара за Г, товарен автомобил „В Ф“ с рег. № ******.

За настъпилото пътно-транспортно произшествие бил съставен констативен протокол и образувано ДП № 129/2023 г. на ОДМВР - В. От инцидента тежко пострадал синът на ищците Д. К. А., пътник в лекия автомобил, бил откаран в М С П“ АД - В, но в резултат на травмите на 10.07.2023 г. починал. Ищците твърдят, че са претърпели неимуществени вреди от загубата на 28-годишния си син, тъй като те били сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг, ищците отгледали и възпитали сина си в атмосфера на любов и взаимно уважение, с много силна емоционална и духовна връзка между тях, която се съхранила във времето, независимо от това, че синът им си създал 2 собствено семейство, но те продължили да живеят в едно домакинство, имали общи занимания и царяло разбирателство, общували постоянно помежду си и били много щастливи, когато им се родили внучета, починалият бил тяхна опора и можели винаги да разчитат на него, а в инцидента загубили найскъпия за тях човек и нищо не можело да запълни празнината в живота им, те са покрусени, плачели нощем, станали лабилни и тревожни, загубили смисъла за живот, а болката им никога няма да отшуми. Твърдят, че виновен за инцидента е водачът на лекия автомобил, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, към което на 21.08.2023 г. отправили застрахователна претенция, но до момента на подаване на исковата молба не им било определено застрахователно обезщетение. На база на изложеното ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да им заплати по 200 000 лв. обезщетение за всеки един от тях за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на сина им Д. А. в резултат на настъпилия пътен инцидент на 08.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция - 21.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА за процесуалния им представител за оказаната безплатно правна помощ.

Ответникът „З ******“ АД - София чрез юрисконсулт П. Н. счита, че исковете са допустими, но са неоснователни и моли съда да ги отхвърли.

Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение с водача Р И П към датата на произшествието, но счита, че липсва виновно противоправно поведение от страна на този водач, не е доказано причиняване на ищците на неимуществени вреди, а размерът на претендираното обезщетение е завишен. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат, тъй като в момента на инцидента той е пътувал без поставен предпазен колан. Претендира разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното решение е осъдено „З Д Б*********“ АД - София да заплати на К. Д. А. и на М. М. К. по 200 000 лв. на всеки, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им Д. К. А., настъпила на 10.07.2023 г. в резултат на ПТП от 08.07.2023 г. по вина на Р И П като водач на лек автомобил „М с“ с рег. № ******, ведно със 3 законната лихва върху сумите, считано от 21.08.2023 г. до окончателното им изплащане, „З Д Б*********“ АД – София е осъдено да заплати на К. Д. А. и на М. М. К. общо 865 лв. разноски, „З Д Б*********“ АД – София е осъдено да заплати на адвокат Р. М. 12 000 лв. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно правна помощ на двамата ищци и „З Д Б*********“ АД – София е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд - Пазарджик 16 000 лв. държавна такса за уважените в пълен размер искове и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.

Решението е обжалвано от ответника в частта, в която исковете са уважени за разликата над 100 000 лв. до 200 000 лв., като в тази част то е предмет на въззивното производство, а в частта, в която исковете са уважени до размер от 100 000 лв., решението не е било обжалвано от ответника и е влязло в сила.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ включва няколко кумулативно съчетани предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между застрахователя и прекия причинител и настъпване на застрахователното събитие от виновното противоправно поведение на застрахования, от което на ищците да е причинена вреда.

За да бъде предявен този иск обаче, е необходимо лицето, което претендира застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция /чл. 380 от КЗ/, последният трябва да се произнесе по тази претенция по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в срок, не по-дълъг от три месеца от нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката, или пред 4 негов представител /чл. 496, ал. 1 от КЗ/, а увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в посочения срок, отказал е да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение /чл. 498, ал. 3 от КЗ/.

Следователно допустимостта на иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е обусловена от предхождащо искане до застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ и липса на доброволно уреждане на спора в срока по чл. 496 от КЗ /липса на плащане на обезщетение, отказ за такова – изричен или мълчалив, или несъгласие на претендиращия обезщетение с определения размер/.

С молба вх. № 4081/21.08.2023 г. К. А. и М. К. чрез процесуалния им представител адвокат Р. М. са уведомили З Д Б Ж З“ АД за настъпилото на 08.07.2023 г. на път **** по вина на водача на лек автомобил марка „М“, модел „С.“ с рег. № ****** Р И П пътно-транспортно произшествие, вследствие на което е починал техният син Д. К.ов А., като доколкото лекият автомобил е бил застрахован в застрахователното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и те са претърпели неимуществени вреди, са поискали да им бъде заплатено застрахователно обезщетение от по 200 000 лв. за всеки един от тях за претърпените болки, страдания и психически стрес от смъртта на сина им, като към молбата са приложени констативен протокол за ПТП, препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за съпруга и родствени връзки и справка от интернет страницата на Г.

Предвид това, че ответникът не е уважил претенцията на ищците да им заплати застрахователно обезщетение в определения законов срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, съдът приема, че ищците са провели процедурата по чл. 498 от КЗ, исковете им са допустими и следва да бъдат разгледани по същество, което и първоинстанционният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване с определение от 22.04.2024 г.

Със същото определение окръжният съд е приел за безспорен и ненуждаещ се от доказване факт, че между ответника и Р И П е била сключена застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към датата на пътното произшествие.

Доколкото първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в 5 която исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са били уважени до размер от 100 000 лв. за всеки от ищците, а и доколкото в тази насока не са направени оплаквания от жалбоподателя, съдът приема за установено, че на 08.07.2023 г. около 21,20 ч. на главен * ** км 4+*** в посока към Д. м. 2 настъпило пътно-транспортно произшествие, при което микробус марка „М с 311 Ц“, управляван от водача Р И П, с прикачено към микробуса ремарке, движейки се със скорост от около 92 км/ч, се блъснал в задната част на полуремарке „Ш“, прикачено към седлови влекач марка „В Ф“, което изчаквало на редица за преминаване през Д. м. 2 с включени аварийни светлини. Причината за настъпване на пътното произшествие е загубата на контрол над автомобила от водача Р П, който поради отклонение на вниманието или по друга субективна причина не намалил скоростта, не могъл да спре и се вклинил в полуремаркето, а водачът на лекия автомобил нарушил нормите на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДП /за осъществяване на непрекъснат контрол на пътните превозни средства с избор на подходяща скорост на движение и съобразяване с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с видимостта, което не му позволило да спре при възникнала опасност за движението/ и чл. 21, ал. 1 от ЗДП /скоростта на движение на автомобила надхвърля допустимата за пътния участък скорост/, а за лекия автомобил „М“ е бил сключен валиден договор по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество..