Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1501 от 24.08.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6141/2022
Вид
Решение № 1501
Подписан
24.08.2023
В сила
12.01.2024
Състав
Елена Димитрова Герцова

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.461, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1501 гр. Пловдив, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. И.ова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20225330206141 по описа за 2022 година МОТИВИ:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-3389-000273 от

07.10.2022г. на Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на основание чл.638, ал.1, т.1, вр.чл.461, т.1 от КЗ на Г. Д. Х., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 250 лева за извършено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Жалбоподателят Г. Д. Х. обжалва наказателното постановление, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени в жалбата съображения в насока приложение на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован, се явява и както лично, така и чрез процесуален представител, пледира за отмяна на наказателното постановление поради неговата незаконосъобразност, като твърди маловажност на случая.

Въззиваемата страна – Шесто РУ Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, а чрез писмена молба-становище моли да не бъде уважавана жалбата и формално възразява за прекомерност на адвокатско 1 възнаграждение, /каквото не е претендирано от другата страна/.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Г. Д. Х., за това, че на 18.09.2022г. в 01.16 часа в гр.Пловдив на бул.“Освобождение“, като водач на лек автомобил – Опел Антара, **, България, при обстоятелства:

На 18.09.2022г., в 01.10ч., в гр.Пловдив, бул.Освобождение, № 4, управлява посока юг собствения си лек автомобил Опел с рег.№ **, като допуска следното нарушение:

1) като собственик на МПС не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с което е извършил:

1. Физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

С това виновно е нарушил чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени, както свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, правдиви, неоспорени от страните и взаимоподкрепящи се. В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по цитираната правна квалификация, за което и самият жалбоподател не спори.

Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ „На лице по чл. 483, ал. 1, т.

1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: глоба от 250 лв. – за физическо лице.”. Тоест, при тези фактически обстоятелства принципно за наказващият орган възниква задължение за санкциониране на описаното противоправно поведение, но санкцията следва да се определи и наложи след преценка на всички относими към казуса факти и обстоятелства, в т.ч. и тези характеризиращи го като маловажен случай, което обаче не е било сторено.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на 2

ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“.

Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.

Тъй като изследваното нарушение е формално такова, то и не следва да се търсят вредни последици, респективно тяхната липса или незначителност.

Не така обаче стои въпросът с наличието или липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, които биха могли да охарактеризират изследваната деятелност с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи на коментираното нарушение. От представените от жалбоподателя по делото писмени доказателства – два броя застрахователни полици, безспорно се установява, че за процесния автомобил е имало валидно сключен договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за периода от 12:17ч. на 16.09.2021г. до 23:59ч. на 16.09.2022г., като нарушението е било извършено много скоро след изтичането на крайния срок, а именно 25 часа по-късно. Нещо повече, последващият договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите е бил сключен също няколко часа след нарушението, а именно на 18.09.2022г., в 12:25ч. Именно тези обстоятелства отличават с пониска степен на обществена опасност деянието от обичайните случаи на такова от същия вид. В тази връзка резонен се явява изводът, че се касае за изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което обуславя преценката за маловажност на случая и приложението на чл.28 от ЗАНН, в каквато насока е и възражението на жалбоподателя. Неприлагането на цитираната разпоредба при наличие на основание за това влече незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, налагаща 3 неговата отмяна.

Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 22-3389-000273 от 07.10.2022г. на Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на основание чл.638, ал.1, т.1, вр.чл.461, т.1 от КЗ на Г. Д. Х., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 250 лева за извършено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-3389-000273 от 07.10.2022г. на Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на основание чл.638, ал.1, т.1, вр.чл.461, т.1 от КЗ на Г. Д. Х., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 250 лева за извършено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4