Решение № 781 от 28.06.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. Велико Търново , 28.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20214110100432 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.50 от ЗЗД, вр. с чл. 52 и чл.86 от ЗЗД Ищецът Й. Г. М. твърди, че на 15.05.2020 г. заедно с колегата си ** работел на собствения на ответника строителен обект в м. ***. Видял, че каракачанската овчарка на ответника е развързана и се разхожда свободно и решил да я завърже, при което кучето се дръпнало и го нападнало, като започнало да го хапе по лицето, тялото и крайниците. След като намиращи се наблизо хора се разкрещяли кучето го оставило. Излага, че на другия ден посетил лекар , който му издал медицинско свидетелство, в което били описани претърпените от него телесни увреждания , а вечерта постъпил в болница, тъй като се чувствал зле. Сочи, че му било проведено оперативно лечение, а престоят в болницата продължил четири дни. Впоследствие отново постъпил в болница за пет дни, тъй като имал болки в резултат на ухапванията, но няколко дни след изписването отново влязъл в болница за седем дни. Твърди, че изпитвал силни болки в продължение на месеци, освен това изпитвал тревожност, имал безсъние, бил травмиран. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди изразяващи се в причинени петнадесет на брой телесни повреди вследствие ухапването от кучето на ответника. Претендира законна 1 лихва върху главницата от деня на увредата до окончателното изплащане и разноски. В съдебно заседание се явява лично и с пълномощници адв.** от адв.М. от ВТАК. Поддържа претенциите си.

Ответникът ИВ. Й. БР. е депозирал в срок отговор на исковата молба.

Оспорва иска, като неоснователен и моли съда да го отхвърли. Не оспорва, че е собственик на кучето , което държи завързано на метално въже с метален синджир в имота си. Заявява, че на ищеца не е възлагано да се грижи за кучето, или да го отвързва, завързва или премества. Сочи, че на 15.05.2020 г. кучето било вързано на мястото си, но ищецът по своя инициатива го отвързал и преместил, след което то се развързало и започнало да обикаля.

Твърди, че ищецът самоволно започнал да го гони, дръпнал му каишката и го ритнал, след което кучето започнало да го хапе. Оспорва наличието на причинна връзка между поведението на кучето и причинените вреди.Счита, че претендираното обезщетение е завишено. При условие на евентуалност прави възражение за съпричиняване. В съдебно заседание се представлява от адв.К. от ВТАК.Поддържа изложеното в отговора становище.Претендира разноски.

След като се запозна със становището на страните и събраните по делото доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

На 15.05.2020 г. в 8,55 часа ищецът е бил прегледан в КДБ/СО при МОБАЛ В.Търново с анамнеза –ухапан от куче по дясно бедро , лява ръка и брадичка и обективно състояние разкъсно-контузни рани по дясно бедро, лява предмишница и брадичка. На 16.05.2020 г. ищецът е посетил ДКЦ Г.Оряховица, като при извършения преглед от хирург видно от амбулаторен лист № 010215/16.05.2020 г. е установена веобразна рана на брадата с диаметър около 6 см., рана по лява гърда 2 см., охлузване по дясна гърда ¾ см., разкъсно-контузни рани на лява предмишница между 3 и 4 см., дифузен оток на предмишница и лакътя, дясно бедро над коляното, три разкъсноконтузни рани между 3 и 7 см., оток на околните тъкани и хематом на ляво коляно отпред и странично, четири рани между 3 и 6 см. с насложена инфекция, ограничен брой движения на двете колена .Всички описани рани са предизвикани от захапка и челюстта на куче , което според анамнезата е нахапало прегледания на 15.05.2020 г. около 8,30 часа. Издадено е 2 медицинско свидетелство № 422/16.05.2020 г. от прегледалия пациента хирург. Според епикриза издадена от второ хирургично отделение на МОБАЛ В.Търново ищецът е постъпил в отделението на 16.05. за наблюдение и лечение след оплакване от негова страна за болка, зачервяване и подуване на дясното бедро в областта на обработената рана . Изписан е на 20.05.2020 г.

Видно от епикриза издадена от МБАЛ Г.Оряховица на 1.06.2020 г. е постъпил за лечение в отделение по нервни болести, поради изтръпване , болки и лека слабост в пръстите на лявата ръка, започнали по негови данни след ухапването от куче.Провеждано е лечение. Изписан е на 6.06.2020 г. с диагноза-увреждане на шийните коренчета, некласифицирани другаде.

Според епикриза от МБАЛ Г.Оряховица ищецът е постъпил за лечение в отделение ОФРМ на 10.06.2020 г. с оплаквания от изтръпване , болки и лека слабост за първи, втори и трети пръст на лява ръка, започнали след ухапване от куче. След проведено лечение е изписан на 17.06.2020 г. От приетата като доказателство преписка № 1692/2020 г. на ВТРП се установява, че по повод сигнал за нахапано лице от куче в местността *** служители на РУ В.Търново са видели потърпевшия с видими рани от ухапване от куче.Снети са обяснения от пострадалия, от очевидци на случилото се , от собственика , на когото е съставен предупредителен протокол по ЗМВР.

С постановление от 18.09.2020 г. на районния прокурор при РП В.Търново е отказано да се образува досъдебно производство поради липса на достатъчно данни за престъпление от общ характер и други основания за намеса на прокуратурата. В съдебно заседание ищецът лично обясни, че е работил за ответника една година. На обекта, където работели дошли момчета, които правели кофраж на мястото, където стояло кучето – на около 20-30 метра от къщата. Те го помолили да го измести, тъй като се страхували и той го отвързал от карабината и го завързал на металния стълб до къщичката му.

Двадесетина минути след това чул св. ** да вика, че кучето се е развързало и решил да го прибере, тъй като го е правил и друг път. Когато го настигнал и го хванал с цел да го прибере, кучето го полвлякло, тъй като било около 45 кг. и той го пуснал.Отново го настигнал на главния път пред къщата, хванал го за каишката и му говорел, но кучето се обърнало и го захапало за брадичката , съборило го на земята и започнало да го хапе. След виковете на хора, които работели отсреща го пуснало. Според него кучето се е отвързало поради претъркване на карабинера от металното въже. Твърди, че не се е 3 държал агресивно към кучето , хранил го е, слагал му е вода .Твърди, че ответникът му е казвал да го наглежда да не остава без вода и го е предупреждавал да внимава с кучето. Смята, че кучето е искало да бъде свободно и когато е понечил да го прибере, то го е нападнало. Твърди, че кучето не е било пускано да се разхожда свободно и че и друг път се е късало, но със синджира.

Св. *** ** работи за ответника. Заявява, че ищецът също работел при ответника. Кучето на шефа му било порода каракачанка, около 50 кг., взето от малко.На мястото където работели стояло от четири години, но било постоняно вързано на метален синджир. Твърди, че ответникът му бил възложил да се грижи за кучето и не е позволявал друг да върши това.Сочи, че сутринта, когато отишли на работа дистанцията на кучето е трябвало да бъде скъсена , за да не върви по въжето и ищецът отишъл да го премести. След известно време другия му колега -св. *** му казал, че кучето се е отвързало. Видял на другия край на къщата, че кучето напада ищеца и той го отблъсква, като го рита , но кучето се хвърлило върху него и започнало да го хапе. Видял, че ** бута кучето с ръцето. ** му разказал, че когато го хванал първия път кучето го повлякло и той го пуснал, а втория път кучето си завъртяло главата с реакция за захапване и когато го избутал, то се хвърлило по него. След като кучето избягало извикали Бърза помощ, а той отишъл с ** в болницата и стоял с жена му . Занесъл и пари, които Б. му дал. Свидетелят твърди, че кучето не е нападало други хора , че лае, ако е на синджира, иначе си играе.Заявява, че ** си играел с кучето, носел му храна дори от къщи. Кучето никога не е било с намордник. Излага, че кучето било преместено, тъй като някой от работниците, които правели кофража на същия ден се страхувал. Когато го карали към болницата обяснявал, че сам си е виновен и собственика няма вина.

Св. *** също работи при ответника. Кучето, което е порода каракачанска овчарка било вързано на метален синджир. Сутринта в деня на инцидента той видял, че кучето си е вързано, после го видял да обикаля свободно и казал на св. **.

Той казал на ищеца да го остави да тича, но ищецът отишъл да го хваща.

Настигнал го, хванал го за синджира, но кучето започнало да се дърпа и изръмжало.Тогава ** посегнал с крак към кучето , за да се предпази и в този момент кучето го нападнало и го съборило на земята, като започнало да го хапе. После кучето избягало, извикали Бърза помощ , а ищецът лежал нахапан и изплашен. Твърди, че когато е там собственикът пускал кучето да 4 се разхожда свободно и никой от работещите на обекта не е казвал, че се страхува от него. Не може да си обясни защо кучето е нахапало ищеца. След този случай той се изплашил от кучето и помолил собственика да го върже с нови здрави синджири. Причината да се премести животното била, че трябвало да работят в района, в който то се разхождало на синджира.

Твърди, че ищецът е посегнал към кучето, след като то е изръмжало. Заявява, че собственикът наредил за кучето да се грижат само ** и той, а М. да не ходи при него. Св.М.а е съпруга на ищеца. Заявява, че когато отишла в болницата св.** бил там и разказал, че съпругът и трябвало да премести кучето, за да не пречи на работниците , а после то се отвързало и го нахапало. Когато го извели от операционната бил целият в превръзки и шевове. Бил в шок. След като се прибрали видяла, че една от раните се възпалява и на другия ден отишли в болницата в Г.Оряховица. От там постъпил за наблюдение в болницата в Търново, бил в тежко състояние, тя го успокоявала. После получил усложнение на лявата ръка и се наложило да влезе отново в болница, тъй като получил увреждане на нервите на едната ръка.Не можел да спи, много го боляло, а тя и синът им се грижели за него. Наложила се и консултация с психиатър. Въпреки проведеното медикаментозно лечение имал болки и изтръпвания , не можел да работи с ръката и и отново влязъл в болница за физиотерапия. Не бил добре нито физически, нито психически с месеци и не можел да работи . В момента съпругът и имал белези по тялото, които още си личали. Ръката му все още изтръпвала и не можел да хваща хубаво. Заявява, че ответникът не се е обаждал , за да се поинтересува за състоянието му, а по скоро събирал информация дали съпругът и е настроен отрицателно срещу него. По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза. Заключението на вещото лице е, че на 15.05.2020 г. ищецът е получил разкъсно-контузна рана на брадичката, разкъсно-контузна рана на гърдите, разкъсно-контузни рани на лява предмишница , оток на лява предмишница, разкъсно-контузни рани на дясно бедро и коляно с оток, разкъсно-контузни рани на ляво коляно с оток, ограничени и болезнени движения в двете коленни стави , наложена вторична инфекция на описаните рани, които са общо около петнадесет на брой. Получените травматични увреждания са в резултат от косо действие на предмет с изразен ръб или връх , каквито са кучешките зъби. Описаните травматични увреждания е възможно да са получени по начин в резултат ухапванията от куче. От приложените 5 медицински документи е видно, че периода на лечение и възстановяване е продължил около месец, като първите 15-20 дни болките са били значителни по интензитет и постепенно са затихнали. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Искът е процесуално допустим. По същество е частично основателен.

Съобразно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от животно, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор то се намира.

Отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намира животното е безвиновна и има гаранционно- обезпечителен характер . Не е необходимо да се изследва наличието на вина у делинквента като необходим елемент от фактически състав на разпоредбата, а за ангажирането на отговорността е достатъчно да се установи факта на нападението и причинените вреди. Собственикът или лицето под чийто надзор се намира животното могат да се освободят от отговорност само, ако вредите са причинени в резултат на случайно събитие, непреодолима сила, или изключително по вина на пострадалия. От приобщения доказателствен материал безспорно се установява, че ответникът е собственик на кучето порода каракачанска овчарка, което е държал в имота си в местността ***.На този имот са работили както ищеца, така и свидетелите ** и ***- извършвали са строително-ремонтни работи. Доказа се от приложените медицински документи и от гласните доказателства, чрез разпита на свидетелите ** , ***, М.а и заключението на вещото лице по СМЕ , че на 15.05.2020 година кучето е нападнало ищеца и го е ухапало няколко пъти, като в резултат на ухапванията същия според съдебно-медицинската експертиза има около 15 броя травматични увреждания изразяващи се в разкъсно-контузни рани, подробно описани, отоци и наложена вторична инфекция на рани, ограничени движения на двете коленни стави , довели до болки и страдания с продължителност около месец. Според вещото лице интензивните болки и страдания са продължили около 15-20 дни , след което постепенно са затихнали.