Решение № 165 от 09.06.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. гр. Добрич, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и *** година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20233200500233 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Община – Т. срещу решение №82/11.11.2022г., поправено с решение №23/02.03.2023г. по гр.д.№321/2021г. на Т.ския районен съд, с което по отношение на Община – Т. и на А. Ю. Х. е признато за установено, че М. А. К. и Ю. С. К. са собственици на основание чл.79 ал.1 от ЗС на недвижим имот в с.З., общ.Т., УПИ XXV- 625 кв.46, представляващ дворно място с площ 700 кв.м.

В жалбата се възразява срещу приетото в обжалваното решение, че съставеният за процесния имот акт за държавна собственост №1842/21.07.1982г. е недопустимо дописван и не е отразен в разписния лист.

В тази връзка в жалбата се подчертава влизането в сила на нов регулационен план, съставляващ обстоятелство, подлежащо на допълнително вписване в по-рано съставения акт за държавна собственост и нормативно установеният ред за извършване на това, както и нормативно установеният ред за съставяне, изменение, съхраняване и отразяване в разписния лист на актовете за общинска собственост на недвижими имоти. На ищеца М. А. К. /М. Х.ов К./ било отстъпено право на строеж върху процесното дворно място – 1 държавна собственост, но то не било реализирано и дворното място останало празно. Нотариалният акт, съставен за легитимиране на ищеца като собственик на спорния имот въз основа на замяна, също не бил отразен в разписния лист и не бил представен в Община – Т.. Следователно, след деактуването му като държавен, за спорния имот законосъобразно бил съставен акт за общинска собственост и имотът законосъобразно бил продаден от Община - Т. на другия ответник А. Ю. Х.. По тези съображения се настоява неправилното обжалвано решение да бъде отменено със съответните на това последици по предявения иск и разноските, следващи се на въззивника за водене на делото.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемите М. А. К. /М. Х.ов К./ и Ю. С. К., чрез адвоката си, оспорват въззивната жалба като неоснователна и искат решението на районния съд да бъде потвърдено.

Писмен отговор на въззивна жалба е подаден и от А. Ю. Х., чрез упълномощения адвокат.

А. Ю. Х. и Община – Т. не участват по делото като насрещни страни, а са ответници по предявените срещу тях искове и участват в производството като обикновени другари.

Обикновените другари на въззивника не подават отговор на неговата въззивна жалба. Всеки от обикновените другари упражнява сам процесуалните си права и сам обжалва неизгодното за себе си решение по иска, по който е страна. На следващо място, разпоредбата на с чл.265 ал.1 от ГПК дава възможност на необжалвалия решението обикновен другар да се присъедини към подадената от другия обикновен другар въззивна жалба, като заяви това не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция, с писмена молба, с преписи за страните.

В настоящия случай ответникът в първоинстанционното производство А.

Ю. Х. не е обжалвал решението и не се е присъединил към въззивната жалба на другия ответник Община – Т. по предвидения в чл.265 ал.1 от ГПК ред.

Първоинстанционното решение в частта на уважените срещу А. Ю. Х. искове не е обжалвано от процесуално легитимирания ответник, а жалбата на другия ответник Община – Т. срещу решението на районния съд в тази част е недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено.

В останалата част жалбата на Община – Т. срещу решение 2

№82/11.11.2022г., поправено с решение №23/02.03.2023г. по гр.д.№321/2021г. на Т.ския районен съд е допустима, но неоснователна.

Решението е постановено по предявените от М. А. К. /М. Х.ов К./ и Ю. С.

К., двамата с адрес в с.З., общ. Т., срещу Община – Т. искове за установяване на това, че ищците притежават правото на собственост върху недвижим имот в с.З., съставляващ дворно място с площ от 700 кв.м., УПИ XXV- 625 в кв.46 по подробния устройствен план на селото. Предмет на разглеждане в първоинстанцинното производство са били и исковете на двамата ищци за установяване принадлежащото им право на собственост върху същия имот и срещу А. Ю. Х. от с.З., общ.Т..

В исковата молба е посочено, че по предходния регулационен план на селото имотът съставлявал парц.XX – ТКЗС в кв.38. Правото на собственост върху този имот ищците придобили с нотариален акт за замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС, който нотариален акт е с №24 т.1с д.

№45/07.12.1984г. на ТРС. От тогава ищците владеели имота необезпокоявано, следствие което придобили правото на собственост и на основание давностно владение. През 2020г. узнали, че Община – Т. продала имота на А. Ю. Х. с договор от 29.08.2019г. А. Ю. Х. не придобил правото на собственост върху имота, защото Община – Т. не можела да му го прехвърли, защото то принадлежало на ищците на основание горепосочения нотариален акт за замяна и на основание давностно владение.

Ответникът Община – Т. оспорил исковете. Поддържал е възражения, че имотът, преди държавна собственост, на осн. пар.42 от ПЗРЗИДЗОС преминал в собственост на общината, която след провеждане на предвидената в закона процедура с договор от 29.08.2019г. го продала на втория ответник А. Ю. Х.. Нотариалният акт, на който ищците се позовавали като основание за придобиване на правото на собственост, нито имал конститутивно действие, нито удостоверявал надлежно придобито на друго основание право на собственост. Въз основа на този нотариален акт ищците не можели да установят давностно владение, а и съществували законови забрани и пречки за придобиване на държавни и общински имоти по давност.

Идентични възражения по предявените срещу него искове е поддържал и ответникът А. Ю. Х..

Установено е по делото със заключение на вещо лице, че имотът, 3 съставляващ УПИ XXV- 625 в кв.46 по действащия подробен устройствен план на с.З., влязъл в сила през 1988г., в предходния регулационен план на селото от 1955г. е съставлявал парц.XX – ТКЗС в кв.38.

Представен е протокол №13 от проведено на 30.06.1971г. заседание на УС на ТКЗС – с.О.. На заседанието е взето решение, с което дворни места в чертите на с.З., собственост на ТКЗС – с.О., са преотстъпени на кооператори за строеж, срещу което ТКЗС получава изоставените дворни места на същите кооператори, находящи се извън регулационния план на селото. В т.13 на решението по протокола фигурира името на ищеца М. Х.ов К. и срещу него са записани „кв.38 парц.XX“. На 07.12.1984г. е съставен нотариален акт №24 т.1с д.№45/07.12.1984г. на ТРС, с който М. Х.ов К. е признат за собственик на недвижим имот в с.З., съставляващ дворно място с площ 700 кв.м., парц.XX – ТКЗС в кв.38 по регулационния план на селото. Правото на собственост е признато да е придобито от М. Х.ов К. по замяна срещу негов имот, включен в блок на ТКЗС, извън регулационния план на селото. Нотариалният акт е съставен въз основа на писмени доказателства, сред които протокол №13/13.06.1971г. на УС на ТКЗС – с.О..

В разписния лист към плана на с.З. от 1988г. имот с пл.№625, парц. XXV в кв.46 е записан на М. А. К..

За дворно място, съставляващо парц.XX в кв.38 по плана на с.З., е съставен акт №95/21.07.1982г. за държавна собственост, като е отбелязано, че бивш собственик на имота е АПК“Г.Димитров“ – Т.. После, първоначално поставеният номер на акта е зачеркнат и е вписано друго число за номер, също са вписани новите по плана от 1988г. индивидуализиращи имота номера за квартал, парцел /сгрешен/ и планоснимачен номер. В акта е отбелязано правото на строеж на жилище върху държавна земя, отстъпено със заповед №197/11.06.1982г. на председателя на ИК на ОбНС – Т. и въз основа на договор от 26.08.1982г. на А. Х.ов К. /А. А. К./, брат на ищеца /л.105/.

За незастроено дворно място с площ от 700 кв.м., съставляващо УПИ XXV- 625 в кв.46, отредено за жилищно строителство, по подробния устройствен план на с.З., е съставен акт №3770/14.01.2019г. за частна общинска собственост. Според отбелязаното в акта, имотът /незастроен парцел, отреден за жилищно строителство/ от частна държавна собственост преминал в собственост на Община – Т. по силата на разпоредбата на пар.42 4 от ПЗРЗИДЗОС.

По реда на чл.35 от ЗОС /л.58 - л.73/ и с договор от 29.08.2019г., Община - Т. продала на А. Ю. Х. дворно място XXV- 625 в кв.46 по регулационния план на с.З., с площ от 700 кв.м., за цена от 5 919.94 лева. След извършване на продажбата в разписния лист към действащия план на селото от 1988г. за имота е вписано името на А. Ю. Х..

Разпитаните по делото свидетели Ю.Р.Ю. и Ю.Р.Ю. са дали показания, че М. /М. Х.ов К./ има имот в с.З., празен парцел. Имотът е на улица „***“ №5. М./М. го имал от 1970/1971г., направил замяна с ТКЗС. В имота няма нищо построено. М. си го оградил, грижил се за него, обработвал го. През 1989г. заминал за Турция и оставил имота на свидетеля Ю.Р.Ю.. От тогава този свидетел работи имота и, когато ищецът си дойде, му плаща наем.

Веднъж свидетелят Ю.Р.Ю. намерил колчета, забити отвън до портата и едно вътре в имота. Разбрал, че ответникът А. Ю. Х. забил колчетата, че взел от общината това място, но двамата не са говорили. Свидетелят Ю.Р.Ю. не е виждал в мястото нито А. Ю. Х., нито когото и да било другиго, освен първия свидетел, който се грижи за имота.

Свидетелите изнасят своите лични възприятия за обстоятелствата.

Показанията им са дадени под страх от наказателна отговорност и напълно кореспондират помежду си, ответниците не са ги оспорили и не са ангажирали други доказателства, които да опровергават или поне разколебават посоченото от свидетелите на ищците. Следователно няма причина за съмнение в достоверността на показанията на двамата свидетели, включително и при отчитане, че първият от тях съпруг на сестрата на ищеца.

Ищците М. А. К. и Ю. С. К. са предявили искове за установяване, че притежават правото на собственост върху дворно място с площ от 700 кв.м., съставляващо УПИ XXV- 625 в кв.46 по подробния устройствен план на с.З., като са се позовали на обстоятелства, осъществяващи две отделни, предвидени в закона основания за придобиване на това право – замяна и давностно владение. Първоинстанционният съд е постановил решение само по исковете за установяване принадлежащото на ищците право на собственост върху имота на основание давностно владение по чл.79 ал.1 от ЗС. Исковете са приети за основателни и уважени на това основание, като е прието, че от 1971г. ищците са завладели спорния имот и го владеят 5 непрекъснато и понастоящем. Считано от 01.06.1996г. упражняването на давностно владение върху него е било разрешено, а спирането, считано от 31.05.2006г., на давността е обявено за противоконституционно с влязло в сила на 08.03.2022г. решение на КС. Така, към периода на упражняваното от ищците давностно владение от 01.06.1996г. до 31.05.2006г. се прибавя и времето след влизане на решението на КС в сила, с което всички предпоставки по чл.79 ал.1 от ЗС в полза на ищците са осъществени.

Изложените във въззивната жалба на Община – Т. конкретни възражения са неотносими към крайния извод на първоинстанционния съд и съображенията, с които той е формиран. Същевременно във въззивната жалба не е посочено нищо относно твърдяните от ищците и приети за установени от първоинстанционния съд обстоятелства, релевантни за придобиване правото на собственост на приетото за осъществено основание по чл.79 ал.1 от ЗС.

Въпреки недопустимо и погрешно извършените допълнителни вписвания и зачерквания, съставеният акт за държавна собственост №52/21.07.1982г. удостоверява придобитото от държавата право на собственост върху недвижим имот, парц.XX в кв.38 по плана на с.З.. Удостовереното в последствие на 07.12.1984г. с нотариален акт №24 т.1с д.№45/07.12.1984г. на ТРС придобито от ищеца право на собственост върху същия имот не е вярно.

Нотариалният акт не е по чл.465 б.“а“ от ГПК /отм./ за правна сделка – замяна и извършването му не води до придобиване на право на собственост.