Решение № 3973 от 19.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3973 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100512062 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника С. С. П. срещу решение от 15.09.2022 г. по гр.д. №39840/2020 г. на Софийския районен съд, 87 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД сумата от 191,06 лв. – главница, представляваща сума за доплащане по обща фактура №0082091421/31.07.2017 г., издадена за доставена топлинна енергия в имот с аб. №374016, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва от 25.08.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 47,20 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.09.2017 г. – 20.02.2020 г., както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че една част от процесните вземания не са погасени по давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Бруната” ООД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни искове за отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, поради което решението е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Неоснователно е и възражението на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е определил погасените по давност вземания.

Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е тригодишна.

За процесния период са действали Общите условия, влезли в сила през мес.08.2016 г., за които на съда е служебно известно, че са публикувани през мес.07.2016 г.

Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г. м есечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата разпоредба след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на чл.33 ал.1 предвижда клиентите да заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая задължение на ответника по изравнителната сметка, с която е начислена сумата за доплащане, е станало изискуемо на 15.09.2017 г., поради което към момента на предявяване на иска - 25.08.2020 г. не е изтекъл тригодишният срок за вземанията за цената на доставената топлинна енергия за доплащане по процесната обща фактура №0082091421/31.07.2017 г.

Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 200,00 лв., представляваща депозит за особен представител.

2

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА реш е н и е №20057692 от 15.09.2022 г., постановено по гр.д.

№39840/2020 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

****, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 200,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Бруната” ООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3