Решение № 20554 от 13.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20554 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110166892 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба с вх. № 360308/11.11.2024 г., подадена от „ТС“ ЕАД, в която се твърди, че в периода 05.2021 г. – 04.2023 г. ищцовото дружество е доставяло до топлоснабден имот съсобственост на ответниците с адрес: гр. София, район „М“, ж.к. „М 4“, бл. 437, вх. А, ет. 1, ап. 3 /с абон. № 197542/ топлинна енергия, която останала незаплатена. В посочения период действали Общи условия за продажба на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на клиентите за битови нужди в гр. София, които били публикувани във в-к „Монитор“ и влезли в сила на 10.07.2016 г., в чийто чл. 33 е разписано задължението на потребителите, каквито се явявали и ответниците, да заплащат месечните си задължения в 45 – дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасяли. Имали задължение за заплащането на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 на потребеното количество топлинна енергия за отчетения период в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасяли. При неизпълнение в срок, следвало да заплатят на продавача на топлинна енергия законна лихва за забава. Етажната собственост, в която се намирал топлоснабденият имот сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Директ“ ЕООД. Това дружество извършвало разпределението на топлинната енергия на базата реален отчет. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки.

Предвид изложеното ответниците Д. М. Б., Р. М. Б. и Т. М. А. дължали на ищцовото дружество в условията на разделна отговорност следните суми: 1 039, 35 лв. – главница за доставена до техен съсобствен имот в периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. топлинна енергия; 167, 55 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2022 г. – 02.07.2024 г.; 36, 10 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2022 г. и 8, 63 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2021 г. – 02.07.2024 г. Върху двете главници се претендира законна лихва от 17.07.2024 г. /датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане.

За тези суми ищецът „ТС“ ЕАД подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. № 234179/17.07.2024 г., по което било образувано ч. гр. дело № 42952/19.07.2024 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав, в рамките на което била издадена Заповед № 23993/31.07.2024 г. Сочените за длъжници лица подали мотивирани 1 възражения.

Въз основа на изложеното ищецът „ТС“ ЕАД иска признаване за установено, че ответниците му дължат следните суми при следните квоти: Д. М. Б. при квота от 1/6 дължи от общата сума: 173, 22 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, доставена в периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. до имот, в който ответникът е съсобственик; 27, 92 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 02.07.2024 г.; 6, 02 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г. и 1, 44 лв.

– мораторна лихва за забава за периода 15.08.2021 г. – 02.07.2024 г. Върху двете главници се претендира законна лихва от 17.07.2024 г. до окончателното изплащане. Р. М. Б. при квота от 1/6 дължи от общата сума: 173, 22 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, доставена в периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. до имот, в който ответникът е съсобственик; 27, 92 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 02.07.2024 г.; 6, 02 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г. и 1, 44 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.08.2021 г. – 02.07.2024 г.

Върху двете главници се претендира законна лихва от 17.07.2024 г. до окончателното изплащане. Т. М. А. при квота от 4/6 дължи от общата сума: 692, 90 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, доставена в периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. до имот, в който ответницата е съсобственичка; 111, 70 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 02.07.2024 г.; 24, 07 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г. и 5, 75 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.08.2021 г. – 02.07.2024 г. Върху двете главници се претендира законна лихва от 17.07.2024 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

Ответницата Т. М. А. оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва доставката на топлинна енергия и количеството й. Твърди, че за процесния период не била потребител на топлинна енергия. Липсвали доказателства да е приела наследството на своя наследодател. Оспорва дължимостта на претендираната лихва, тъй като по делото не били представени доказателства за датата, на която били публикувани фактурите на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че сумите за дялово разпределение били дължими на топлинния счетоводител, а не на ищеца. Прави възражение за настъпила погасителна давност. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Ответникът Р. М. Б. оспорва исковете по основание. Не ги оспорва по размер. Не оспорва, че за процесния период до имота е доставяна топлинна енергия. Счита, че липсвали доказателства за качеството му потребител. Ищецът признавал неизгоден за себе си факт, конкретно, че друго лице е титуляр на партидата за имота. Оспорва дължимостта на сумата за дялово разпределение, тъй като тази такса се дължала на трето лице. Счита се за недължима претендираната лихва. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска отхвърлянето на предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът Д. М. Б. оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва доставката на топлинна енергия и количеството й. Твърди, че за процесния период не бил потребител на топлинна енергия. Липсвали доказателства да е приела наследството на своя наследодател. Оспорва дължимостта на претендираната лихва, тъй като по делото не били представени доказателства за датата, на която били публикувани фактурите на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че сумите за дялово разпределение били дължими на топлинния счетоводител, а не на ищеца. Прави възражение за настъпила погасителна давност. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.

С Определение № 12398/15.03.2025 г. по делото е конституирано „Директ“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна. Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по 2 договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. С оглед направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, Ста на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

По делото е представена Заповед № 2061/05.04.1991 г. издадена на основание чл. 13 Закон за собствеността и чл. 120 Наредба за държавните имоти и преписка № ДИ-03-67645956/90 г., с която на Младен Б. Алексов е продаден имот със следния адрес: гр. София, ж.к.

„М-4“, бл. 437, вх. Д, ет. 1, ап. 3. На 09.08.1991 г. е сключен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти между председателя на ИК на ОбНС-община „М“, в качеството му на продавач и Младен Емилов Алексов /купувач/ за продажба на недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к. „М-4“, бл. 437, вх. Д, ет. 1, ап. 3.

От Удостоверение за наследници № УН 17512/14.12.2020 г., издадено от Столична община, район „М“ се установява, че лицето Младен Б. Алексов е починало 28.11.2020 г. и е оставило за свои наследници Т. М. А. /съпруга/, Р. М. Б. /син/ и Д. М. Б. /син/.

Предвид гореизложеното и при липса на други доказателства относно извършени разпореждания с правото на собственост върху топлоснабдения имот в процесния период 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г. следва да изводът, че страна по неформалното правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди с ищцовото дружество през процесния период са именно ответниците като съсобственици на процесния имот в сграда в режим на етажна собственост при описаните от ищеца квоти в съсобствеността.

Неоснователно е възражението на ответниците, че ищцовото дружество не било доказало приемането на наследството. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. Наследството се придобива с приемането му от момента на откриване на наследството - смъртта на наследодателя, като при отказ от наследство, частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници, а наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност. С Определение № 12398/15.03.2025 г. съдът е обявил за безспорно между страните, че в периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. ищецът е доставял до имот с адрес: гр. София, район „М“, ж.к. „М 4“, бл. 437, вх. А, ет. 1, ап.

3

3 /с абон. № 197542/ топлинна енергия. Ответниците Т. А. и Д. Б. не са оспорили и количеството на доставената топлинна енергия. Следвало е ищцовото дружество да установи количеството топлинна енергия, доставяна до имота.

В тази връзка по делото са приети приложените към Молба с вх. № 1111015/28.03.2025 г. от „Директ“ ЕООД документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставени за имота за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г.; Индивидуални справки за същия период, документи, удостоверяващи връчването на изравнителните сметки за процесния период и документи за сертификация на уредите за дялово разпределение.

От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период в имота е доставяна топлинна енергия на стойност 1 158, 69 лв.

Разпечатката съдържа 30 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e6ec7b66-5635-4f57-b028-8f402e9e903f