Определение № 311 от 02.08.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 311 гр. Смолян, 02.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Петранка Р. Прахова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500290 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248,ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 1785/30.05.2024г., изпратена по пощата на 29.05.2024г. от ЕАД Е.И., в качеството й на пълномощник на Ф. А. Б. против Определение № 264/29.05.2024г., постановено по гр.д.№ 324/2023г. по описа на Районен съд-Мадан. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение, тъй като не са изложени мотиви относно доводите за разумност и пропорционалност на присъденото адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв. не е зачел член 101, nap. 1 ДФЕС, както и решението по дело С-438/22 на СЕС , в което е прието, че съобразно принципа на лоялното сътрудничество, ако България чрез законодателния си орган приеме тарифа за цената на адвокатските услуги, тя ще наруши Съюзното право в областта на конкуренцията и антиконкурентният ефект не може да бъде постигнат чрез замяна на тарифата по НМРАВ с тарифата по НЗПП и определянето на адвокатско възнаграждение произволно без всякакви обективни критерии, при които не се отчита освен фактическата и правна сложност на делото, и цената на иска. Твърди се, че съдът е определи произволно адвокатското възнаграждение, без ясни и обективни критерии и в условията на непропорционалност, под пазарните нива на разноските за адвокатско възнаграждение. При преценка на размера на адвокатския хонорар от съдът по аналогия следва да приложи разрешението, изведено с решение от 28.06.2016г. по дело С-57/15 на СЕС относно разумността и пропорционалността на разноските за адвокатско възнаграждение , като бъдат съобразени и специфичните особености на делото, като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак страната, спечелила делото има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски. Същото разрешение се съдържа и в решението по дело С-385/20 на СЕС . В този смисъл е формираната практиката на ВКС след постановяване на решението от 25.01.24г. по дело С-438/22г. на СЕС, съгласно която макар НМРАВ 1 да няма обвързващ за съда характер, същата следва да служи за ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, включително при служебното определяне на възнаграждението (Определение № 638/18.03.2024г. по ч.т.д.№ 757/2023г. на ВКС, I т.о., Определение № 474/28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023г. на ВКС, I т.о. Твърди се, че в настоящият случай съдът не е подложил на преценка разумния характер на разноските за адвокатско възнаграждение, съобразно изведеното в практиката на СЕС, а само е посочил, че делото не се отличава с правна сложност, но не е съобразил постановеното решение от 21.03.2024г. по дел С714/22 на СЕС. Съдът само формално е посочил извършеният от адвоката труд, без да е изследвал реално положения труд в часовете за изготвянето на исковата молба и на заявлението по хода на делото, в които следва да бъдат включени и усилията за проучване на релевантната, развиваща се практика на ВКС и на СЕС. Твърди се, присъждането на неразумни и несъразмерни разноски ще доведе до некачествено оказване на адвокатски услуги, тъй като потребителите, които не са квалифицирани и не могат да извършат преценка кой от адвокатите предлага висококвалифицирани услуги и кой предлага посредствени услуги, ще търсят като критерий за подбор единствено най-ниската предлагана цена. Ответното дружество не е направило възражение за прекомерност на претендираният адвокатски хонорар, като съгласно чл.2,ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Съгласно ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012 г.на ОСГТК на ВКС при определяне и присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв и при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдилищата, с оглед разпоредбите на чл.36, ал.2, чл.38, ал.2 от ЗА и чл.78, ал.5 от ГПК, вр. Наредба №1 /2004 г., са обвързани от предвидените в Наредбата минимални размери. Моли да бъде отменено Определение № 264/29.05.2024г., поставено по гр. дело №324/ 2024г.по описа на Районен съд Мадан, като неправилно и незаконосъобразно и бъде определено адвокатско възнагражденията при условията на разумност и пропорционалност.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в който се оспорва молбата за изменение на решението в частта за присъдените разноски разноски за адвокатско възнаграждение като неоснователна.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от и от „Файненшъл България“ ЕООД, в който също се излага становище за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта му за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, възраженията в отговорите и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално допустими.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 86/11.04.2024г., постановено по гр.д.№ 324/2023г. по описа на Районен съд-Мадан е прогласен за нищожен сключения между „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40- 46 и Ф. А. Б. ЕГН **********, с адрес: с. Бориново, общ. Мадан, обл. Смолян Договор за паричен заем № 4750608 от 17.03.2023 г. на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие със закона.Прогласен е за 2 нищожен и сключения между „Файненшъл България“ ЕООД ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул.„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център", етаж 2, офис 40-46 и Ф. А. Б. ЕГН **********, с адрес: с. Бориново, общ. Мадан, обл. Смолян Договор за предоставяне на гаранция № 4750608 от 17.03.2023 г., на основание чл.26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и липса на основание. По предявения насрещен иск от „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“ етаж 2, офис 40-46 против Ф. А. Б. ЕГН **********, с адрес: с.Бориново, общ. Мадан, обл. Смолян е осъдена Ф. А. Б. ЕГН ********** да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК *** сумата от 1779,59 лева – представляваща разликата между подлежащата на връщане на основание чл. 23 от ЗПК главница и общо заплатените от Ф. А. Б. суми по договор за паричен заем 4750608 от 17.03.2023г., като е отхвърлен насрещния иск за разликата над 1779,59 лева до пълния предявен размер от 2592,35 лева. Осъдена е Ф. А. Б. ЕГН **********, с адрес: с. Бориново, общ.Мадан, обл. Смолян да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру" №28, „Силвър център“ етаж 2, офис 40-46 сумата от 446,21 лева – направени по делото разноски по съразмерност с уважената част от насрещния иск. Осъдено е „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър център“ етаж 2, офис 40-46 да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е.И. БУЛСТАТ *** с адрес: гр. Пловдив, ул. Борба №3, ап. 57, представлявано от Е.Г.И. сумата от 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата по предявения първоначален иск, както и сумата от 150,49 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата по съразмерност с отхвърлената част от насрещния иск. Осъдено е „Файненшъл България“ ЕООД ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център",етаж 2, офис 40-46 да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е.И. БУЛСТАТ *** с адрес: гр. Пловдив, ул. Борба №3, ап. 57, представлявано от Е.Г.И., сумата от 480 лева с ДДС –адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

От Ф. А. Б., чрез пълномощника адв. Е.И. е постъпила молба вх. № 1328/19.04.2024г., изпратена по пощата на 17.04.2024г., с която се иска да бъде изменено постановеното по делото решение, в частта за разноските, с която част Ф. Б. е осъдена да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД разноски по делото съразмерно с уважената част от насрещния иск.

От Ф. А. Б., чрез пълномощника адв. Е.И. е постъпила молба вх. № 1331/19.04.2024г., изпратена по пощата на 17.04.2024г., с искане да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските относно присъденото в полза на пълномощника й адвокатско възнаграждение, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение по всеки от предявените искове в размер, съобразен с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Районният съд е определил по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение на ЕАД Е.И. за процесуално представителство и защита на ищцата по предявените искове за прогласяване на нищожност на Договор за паричен заем № 4750608/17.03.2023, сключен между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД , като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК и за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство № 3

4750608/17.03.2023, сключен между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД поради противоречие с добрите нрави и сключен като обезпечаващ нищожен договор в размер на по 480 лева с ДДС по всеки от исковете , както и в размер на 150,49 лева с ДДС, съразмерно с отхвърлената част от предявения от „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу Ф. А. Б. насрещен иск.

Въззивният съд счита, че правилно районният съд при определяне на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение е съобразил действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска, по конкретния правен спор има обилна и непротиворечива съдебна практика, процесуалният представил не се е явявал в открито съдебно заседание, делото е решено в едно съдебно заседание само по писмени доказателства в малък обем, от същия ищец и същия процесуален представител са заведени множество еднотипни дела, както срещу същия кредитор, така и срещу други кредитори, видът и количеството на извършената от процесуалния представител работа не е в голям обем, с оглед на което съобразявайки на основание чл.633 от ГПК разрешението, дадено в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C427/16 и C-428/16, съобразно които установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове не са обвързващи за съда, както и разрешението, дадено в Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело C-438/22 , съгласно което член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба. Правилно е прието от районния съд, че макар да са предявени три иска и независимо от формата на съединяването им, те са взаимно свързани, касаят едно правоотношение между страните по един договор, поради което обема на извършените от процесуалния представител действия са еднакви, не се налага доказване по отделно по всеки от исковете и затова разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не следва да намери приложение. Както е прието в посочената практика на СЕС, и в практиката на ВКС по приложението на решението на СЕС по дело С-438/22 размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат за ориентир при определяне от съда служебно на размер на адвокатско възнаграждение, като бъде съобразен и пазара, при който адвокатите уговарят възнагражденията си за дела с подобна фактическа и правна сложност, като се отчитат и специфичните особености по конкретното дело. Въззивният съд счита, че правилно районният съд съобразявайки всички изброени по-горе особености на настоящето дело, както и неговата фактическа и правна сложност е определил на процесуалния представител на ищцата за осъществената от него безплатна правна помощ и представителство по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на по 480 лева с вкл. ДДС по всеки от предявените първоначално искове, който размер е справедлив съобразно посочените по-горе критерии. Правилно съобразявайки посочените по-горе критерии е определено адвокатско възнаграждение и по осъществената защита по насрещния иск, съобразно отхвърлената му част в размер на 150,49 лева с вкл. ДДС, с оглед обема от извършените от пълномощника процесуални действия. Съобразено е обстоятелството, че от процесуалния представител ЕАД Е.И. е представен отговор на насрещната искова молба, с оспорвания на същата с довода, че договора за заем е нищожен. Неоснователни са оплакванията в жалбата за липсата на възражение от ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото такава се 4 съдържа в отговора на искова молба. Неоснователни са и оплакванията , че районният съд не е съобразил критериите за разумност и пропорционалност.