Решение № 9003 от 15.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9003 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. К. БОЕВА при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №

20221110124627 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, чрез адв. В. Д., срещу „Съби Транс-92“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 17, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3161,29 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ по щета № 051 00520/2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 540,98 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 02.09.2020 г. до 10.05.2022 г., като предмет на настоящото производство са и предявени в условията на евентуалност обратни искове, както следва: иск с правно основание чл. 435 КЗ за осъждане на ответника „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, в качеството му на застраховател по застраховка „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на товари“, да заплати на ищеца „Съби Транс-92“ ЕООД сумата в размер на 3161,29 лева, представляваща застрахователно обезщетение за частична липса на стоки, причинена по време на международен автомобилен превоз по релация от София, България до Асти, Италия с дата на товарене 03.07.2020 г., щета № 344319202000499, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба по обратните искове в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 587,47 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 01.09.2020 г. – датата на завеждане на щетата, до 1 датата на подаване на исковата молба по обратните искове в съда.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Ви-Тек Европа“ ООД била сключена застраховка „Товари по време на превоз“ по застрахователна полица № Q051 02244 от 2019 г., с обект на застраховката: LED осветление, осветителни тела, електроуреди, крушки и др., със срок на застрахователното покритие от 01.12.2019 г. до 30.11.2020 г. На 03.07.2020 г. „Ви Тек Европа“ ООД изпратило до краен клиент „Domotica 3000” S.R.L. – Италия стоки – осветителни тела с общо тегло 1944,766 кг., на обща стойност 21075,30 евро съгласно фактура № 2000124167/02.07.2020 г. и опаковъчен лист от същата дата. Стоката била превозена до крайния получател чрез превозвача „Съби Транс-92“ ЕООД с камион с рег. № ******** и ремарке с рег. № ******** съгласно международна товарителница от 03.07.2020 г. Твърди се, че на 06-ти срещу 07-ми юли 2020 г. в гр. Милано, Италия по време на престой за почивка на шофьора, брезентът на камиона бил срязан и била открадната част от превозвания товар на обща стойност 1766,34 евро или 3454,66 лева. Описаната стока не била доставена на крайния получател, за което от страна на последния били издадени кредитни известия № 2000124757/10.07.2020 г. на стойност 1691,33 евро и № 2000124759/10.07.2020 г. на стойност 75,01 евро. За извършената кражба водачът на камиона подал жалба до полицията в Италия. За настъпилото застрахователно събитие собственикът на застрахования товар депозирал при ищеца уведомление, по което била образувана щета № 051 00520/2020 г. С доклад-заключение по щетата било определено застрахователно обезщетение в размер на 3454,66 лева, от което било приспаднато договореното самоучастие в размер на 293,37 лева. Разликата в размер на 3161,29 лева била преведена на правоимащото лице с преводно нареждане на 31.07.2020 г. Твърди се, че с плащане на това обезщетение ищецът встъпил в правата на застрахования товародател – „Ви Тек Европа“ ООД срещу причинителя на вредата – превозвача „Съби Транс-92“ ЕООД, който отговарял за цялостната или частична липса на товара от момента на приемането до момента на доставянето му. В тази връзка до ответника била изпратена регресна покана за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, получена от последния на 01.09.2020 г., но до настоящия момент сумата не била погасена. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Съби Транс-92“ ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. К.

Г.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер. На първо място възразява, че претърпените вреди били в резултат на престъпление, извършено от трето лице по време на задължителната почивка на водача на превозното средство, транспортирало товара – обстоятелство, което съгласно чл. 17, ал. 2 от Конвенцията CMR освобождавало превозвача от отговорност. Освен това вредите не били установени по вид и размер и не били описани в товарителницата CMR. Претенция за липсваща стока не била отправена към ответника нито от възложителя „Кай Спед“ ООД, нито от товародателя „Ви Тек Европа“ ООД, нито от получателя на стоката. Нямало 2 проведено и надлежно рекламационно производство пред превозвача. Прави възражение за изтекла погасителна давност съгласно чл. 32, ал. 1 от Конвенцията CMR. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски.

В условията на евентуалност и с оглед наличието на застраховка „Отговорност на превозвача“, валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие, ответникът „Съби Транс-92“ ЕООД предявява обратни искове срещу „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД. В исковата молба по чл. 219, ал. 3 ГПК се твърди, че след получаване на регресната покана от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, превозвачът уведомил ответното дружество за предявената срещу него претенция. С писмо изх. № 07789/21.09.2020 г. застрахователят отказал изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като към момента на извършване на кражбата превозното средство било паркирано на нерегламентирано място. Оспорва изложените от застрахователя мотиви като твърди, че охраняеми паркинги за камиони в Италия нямало почти никъде, включително на мястото за престой на процесното МПС. Същевременно водачът на камиона бил длъжен да извърши задължителната си дневна почивка, като не бил напускал превозното средство и не го оставял без надзор, с което изпълнил всичко възможно и зависещо от него за осъществяване на дължимата грижа. Ето защо моли съда, в случай че бъде постановено осъдително решение срещу него, да уважи предявените обратни искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба по обратните искове и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Н. З.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните, настъпването на застрахователно събитие, което да представлява покрит риск, както и че процесните превозни средства били включени в застрахователната полица. Прави възражение за наличие на изключен застрахователен риск на основание Раздел X, т. 2.8., вр. Раздел I, т. 21 от общите условия по застраховката „Отговорност на превозвача“. Твърди, че отговорността му като застраховател била ограничена до максимална застрахователна сума от 8,33 разчетни единици за килограм липсващо бруто тегло съгласно Конвенцията CMR. На следващо място възразява, че съгласно сключената между страните застрахователна полица било договорено 10 % самоучастие на застрахования, поради което претенцията на ищеца в тази й част следвало да бъде отхвърлена. Оспорва и претендираната мораторна лихва. Ето защо моли съда да отхвърли предявените обратни искове като неоснователни и недоказани.

Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, редовно призован, се представлява от адв. Д.. Процесуалният представител поддържа исковата молба и оспорва депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани. От събраните по делото доказателства се 3 установявало наличието на всички предпоставки от правопораждащия фактически състав.

Изразява становище, че непровеждането на рекламационно производство не засягало правата на суброгиралия се застраховател, а при предявен регрес давността винаги била пет години. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на направените искания.

В съдебно заседание ответникът „Съби Транс-92“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. Г.. Процесуалният представител оспорва исковата молба и поддържа обратните искове. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани. В случай че същите бъдат уважени, моли съда да уважи и предявените обратни искове. Претендира направените по делото разноски, но не представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която подробно мотивира наведените възражения.

В съдебно заседание ответникът по обратните искове „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Злидолски.

Процесуалният представител поддържа отговора на обратната искова молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли главните искове, тъй като от страна на ищеца не било доказано обстоятелството, че същият е платил на правоимащо лице. Оспорва като неоснователни и предявените обратни искове, тъй като от събраните гласни доказателствени средства се установявало, че превозното средство не било паркирано на установен паркинг, каквото задължение имал превозвачът. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Страните по главните искове не спорят, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за имуществена застраховка „Товари по време на превоз“, сключен между ищеца и „Ви-Тек Европа“ ООД по отношение на процесния товар. Посоченото обстоятелство се потвърждава от представена по делото застрахователна полица № Q051 02244, сключена на 28.11.21 019 г., със срок на застрахователното покритие от 01.12.2019 г. до 30.11.2020 г. и обект на застраховката: LED осветление, осветителни тела, електроуреди, крушки и всички товари, за които застрахованият имал застрахователен интерес. Полицата била сключена при следните условия: база на застраховане: 100 % от фактурната стойност, вид транспорт: сухопътен, опаковка: заводска, самоучастие: 150 евро от всяка една щета. Покритието на застраховката се определяло в Общите условия за застраховка „Товари по време на превоз“ на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД и Институтски Карго клаузи (А) – 1/1/09, вкл. и счупване.

По делото са представени Общи условия за застраховка „Товари по време на превоз“ на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, приложими към процесния застрахователен 4 договор. Предметът на застраховката бил определен в чл. 1, ал. 1 от общите условия – ищцовото застрахователно дружество срещу платена застрахователна премия застраховало товари, превозвани на риск на застрахования – правоимащо лице и/или собственик на превозвания товар, за периода на покритие на застрахователния договор срещу загуба и/или повреда, които били пряка последица от настъпването на един или повече от рисковете, договорени в застрахователния договор. Съгласно чл. 2, ал. 1 от същите застрахователят осигурявал застрахователно покритие съгласно една от следните Институтски Карго клаузи: