Определение № 10056 от 25.08.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10056

Пловдив, 25.08.2026 г.

Административният съд - Пловдив - IV Състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА като разгледа докладваното от съдията Анелия Харитева административно дело № 2665/2026 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Б. Б. Б. от [населено място] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-6207-000177 от 15.08.2026 г. на младши автоконтрольор към ОДМВР Пловдив, РУ Труд, с която на Б. Б. Б., [ЕГН], от [населено място], [жк] [адрес], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “з“, подб. “гг“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В жалбата е направено искане за сезиране на Конституционния съд за установяване на противоконституционност на чл. 171, т. 1, б. “з“, подб. “гг“ ЗДвП.

Съгласно чл. 150, ал. 2 от Конституцията всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията.

Съдът намира искането на жалбоподателя за неконкретизирано, не се посочват кои конкретни норми от ЗДвП според него противоречат на конституционните норми, не се иска установяване на противоконституционност на конкретни правни норми от закона или даване на задължително тълкуване на нормите от Конституцията. Също така, не се сочи кои конкретни правни норми, които имат пряко, непосредствено значение за разрешаване на настоящия спор във връзка със законосъобразността на оспорената заповед, и представляват приложим по настоящото дело закон по смисъла на чл. 150, ал. 2 от Конституцията й противоречат, поради което съдът намира, че не следва да упражни правомощията си за сезиране на Конституционния съд.

З. А. съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. Б. Б. за сезиране на Конституционния съд на Република България на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Определението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�