Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1004 от 25.07.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1204/2022
Вид
Решение № 1004
Подписан
25.07.2022
В сила
25.07.2022
Състав
Ирена Николова Петкова, Наталия Панайотова Неделчева, мл.с. Симона Радославова Донева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1004 гр. Варна, 23.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Г. Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20223100501204 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувно е по въззивна жалба на СТ. Н. СТ. срещу решение №631/11.03.2022г., постановено по гр. дело №10517/2020г. по описа на ВРС, с което е прието за установено, че жалбоподателката дължи на ЛЮБ. Г. Ц., ЕГН **********, следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3157/03.07.2020 г. по ч. гр. д. № 6528/2020 г.: сумата от 1910 евро, представляваща дължима главница по устен договор за заем от 28.10.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване заявлението в съда – 17.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 630 евро, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 07.07.2015 г. до 16.06.2020 г.

Жалбоподателката счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, както и необосновано, поради което моли да бъде отменено. Излага, че в настоящия спор се развили две тези за предаване на паричните суми между страните: тази на ищеца, който твърди, че между страните е налице договор за заем, а другата –нейната, според която тя в качеството си на представител на фирма за хранителни добавки е предоставила срещу заплащане, такива продукти на ищеца след изготвяне на съответна програма. Счита, че при наличието на тези различни твърдения, ищецът не е доказал първия юридически факт за наличието на договор за заем, а именно постигане на съгласие за сключване на договор. Твърди, че 1 между страните е било водено и друго дело, по отношение дължимостта на сума по писмен договор, сключен между страните, като в исковата молба не се сочи логично обяснение, защо след като има сключен договор, с подписване на разписка се е достигнало до втори договор за почти същата сума, но само с устна договорка и то предоставен на части /осем плащания/ с различна стойност. На следващо място излага, че ангажираните от страна на ищеца доказателства не са доказали нито наличието на съгласие за сключване на договор за заем, нито предаване на сума по този договор. Твърди, че първ. съд неаргументирано е игнорирал показанията на свидетеля Г. и кредитирал изцяло показанията на свидетелите водени от ищеца. Сочи също, че в претенцията е включена и сума в размер на 600 евро, преведени на нейния син, който се явява трето лице в твърдените отношения между страните.

Счита, че няма преки доказателства тази сума да е превеждана по уговорка със С.С., освен показанията на свид. П., която към момента на свидетелстването си е в лоши отношения с жалбоподателката. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място да се постанови друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

Въззиваемата страна е депозирал писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение, а първ. решение –потвърдено като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Счита, че релевантните за спора факти са правилно установени –въз основа на събраните по делото доказателства, а изводите на съда са законосъобразни и мотивирани. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Настоящото производство не е контролно - отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Производството е образувано по иск, предявен от ЛЮБ. Г. Ц., срещу СТ.

Н. СТ., за приемане на установено спрямо ответницата дължимостта на следните парични суми: сумата от 1910 евро, представляваща дължима главница по устен договор за заем от 28.10.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване заявлението в съда – 17.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 630 евро, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 23.06.2015г. до 16.06.2020 г., за които е издадена в негова полза Заповед №3157/03.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 6528/2020 г. по описа на ВРС. Ищецът твърди, че през 2014г. ответницата му споделила за финансовите си затруднения с упражняваната от нея търговска дейност и предстоящо установяване на нейния син в чужбина, поради което му поискала заем в размер до 2000 евро. Той се съгласил да предостави

2 сумата, като се разбрали да не му заплаща лихва, като се уговорили, че такава ще се дължи само при невръщане на сумата в седемдневен срок от датата на поканата. Ищецът твърди, че сумата от 1310 евро била преведена чрез няколко банкови превода в полза на ответницата в периода от 28.10.2014г. до 16.03.2015г. По молба на ответницата, ищецът превел сумата от 200евро на 27.01.2015г., и 400 евро на 30.01.2015г., по банкова сметка на нейния син Н. Л. Л., който бил финансово затруднен, като по такъв начин сумата, предоставена по устно сключения договор за заем възлизала на 1910 евро. Твърди, че на 23.06.2015 г. посетил работното място на ответницата и устно я поканил да му върне получената в заем сума в размер на 1910евро /по договор от 28.10.2014/, така и сумата от 2030 евро получена от нея в брой съобразно разписка по договор за заем от 15.05.2015г. Твърди още, че ответницата обещала да върне сумите по двата договора за заем в четиринадесетдневен срок от 23.06.2015г., тъй като не разполагала с парите.

Излага, че в края на разговора им обаче ответницата отказала да върне парите, поради което на същата дата ищецът отправил нотариална покана за връщане на 1310евро, която покана ответницата отказала да получи.

Предадената в заем сума от 1910 евро не била върната нито в предоставения с поканата срок, нито по-късно, поради което подал заявление по реда на чл.

410 ГПК, въз основа на което е издадена процесната заповед за изпълнение срещу ответницата. Тъй като ответницата депозирала възражение срещу издадената заповед, то за ищеца е на лице правен интерес да предяви иска за установяване дължимостта от ответниците на сумите по издадената заповед за изпълнение.

Чрез депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че през 2014 г. се запознала с ищеца във връзка с работата си като дистрибутор на био продукти – хранителни добавки. Излага, че на ищеца била изготвена програма за прием на тези продукти в период на поне шест месеца, поради което било договорено да му бъдат изпращани във Финландия на посочен от ищеца адрес, където последния работел. С оглед спестяване на разходи и извършване на преводите, си разкрила сметка в Банка ДСК, която закрила покъсно. Настоява се, че всички преведени суми са за получени от ищеца хранителни добавки. Твърди, че след проведена съвместна екскурзия и поради отказ от страна на ответницата за поддържане на близки отношения между страните, ищецът отправил искане за връщане на сумите за закупените био-продукти. Оспорва твърденията на ищеца, че не е имала възможност да вземем заем от банкови институции, позовавайки се на сключени договори за заем с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД в същия период. Оспорва и валидността на втория договор за заем, предмет на друго производство. Сочи, че на 28.10.2014 г. не е имала нужда от средства за сина, тъй като същият заминал на 22.01.2015 г. за Англия, като отделно намира претенцията за заплащане на 600 евро, предадена в полза на трето лице – Н. Л., за неоснователна спрямо нея. Отрича да се е срещала и да е получавала покана за връщане на сумите на 23.06.2015г. По изложените съображения моли предявеният срещу нея иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

3

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

Между страните липсва спор, че по ч.гр. дeло № 6528/2020г. по описа на ВРС, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за процесните вземания, като ответницата е възразила срещу дължимостта на същите в законоустановения срок. На ищеца е указана възможността да предяви иска в едномесечен срок, които указания са изпълнени, а именно на 27.08.2020г., заявителят е депозирал исковата си молба в съда.

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй като е произнесено от компетентен съд, в рамките на неговите правомощия и по предявените пред него искове.

Срещу заповедта е подадено възражение от ответницата и в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК е предявен настоящия иск., предвид което производството по иска с правно осн. чл. 422 ГПК е допустимо.

За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:

От представеното по делото извлечение от банковата сметка на ищеца за периода от 28.10.2014г. до 16.03.2015г., придружено с превод на български език, се установява извършването на следните преводи на суми по банкова сметка на ответницата С.С. и нейния син Н. Л.: На 28.10.2014г. сума в размер на 100 евро преведена по банкова сметка на С.С. с основание „превод“; На 25.11.2014г. сума в размер на 150 евро преведена по банкова сметка на С.С. с основание „превод“; На 21.12.2014г. сума в размер на 60 евро преведена по банкова сметка на С.С. с основание „превод“; На 29.12.2014г. сума в размер на 300 евро преведена по банкова сметка на С.С. с основание „превод“; На 14.01.2015г. сума в размер на 400 евро преведена по банкова сметка на С.С. с основание „превод“; На 27.01.2015г. сума в размер на 200 евро преведена по банкова сметка на Н. Л. с основание „превод“; На 27.01.2015г. сума в размер на 90 евро преведена по банкова сметка на С.С. с основание „превод“; На 02.02.2015г. сума в размер на 400 евро преведена по банкова сметка на Н. Л. с основание „превод“; На 11.02.2015г. сума в размер на 50 евро преведена по банкова сметка на С.С. с основание „превод“ и На 13.03.2015г. сума в размер на 160 евро преведена по банкова сметка на С.С. с основание „превод“.

С оглед цитираното писмено доказателство, съдът приема за безспорно установено, че ищецът е превел по банкова сметка на ответницата сума в общ размер на 1310 евро в периода от 28.10.2014г. до 13.03.2015г. и по банкова сметка на нейния син Н. Л. сума в размер на 600 евро в периода от 27.01.2015г. до 02.02.2015г.

На 23.06.2015г. ищецът е отправил нотариална покана до ответницата за връщане на сума в размер на 1300/1310 евро, дължима по договор за заем от 28.10.2014г. и сума в размер на 2030 евро получена в брой от ответницата на 15.05.2015г. Видно от копието на същата, прието по делото, нотариалната 4 покана е връчена на 23.06.2015г. при удостоверен отказ от страна на ответницата да я получи, като определеният с поканата срок за връщане на сума в размер на 1300 евро по договор за заем от 28.10.2014г. е изтекъл на 07.07.2015г.

С отговора на исковата молба е представено копие извлечение от договор от 23.10.2008г., по силата на който ответницата е изпълнявала дейности като дистрибутор на продукти с търговско наименование „Vision” /л.32/.

На 19.05.2015г. е сключен договор за заем, по силата на който ответницата е получила сума в размер на 1200 лева от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за срок от 12 месеца при уговорено връщане на сумата на 12 равни месечни вноски в размер на 126.27 лева и годишен процент на разходите по договора 47.02%.

За установяване на твърденията си за начина, по който е предоставил заемните суми на ищцата и размера на преводите, ищецът е представил копие от извлечение от банкова сметка за периода от 28.10.2014г. до 16.03.2015г., придружено с превод на български език /л.55-78/.