Определение № 4757 от 23.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4757 гр. София, 23.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Частно касационно гражданско дело № 20248003103346 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Делото е образувано по частни касационни жалби на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния й представител гл. инсп.

Сашка Колева, и адв. И. Р.- особен представител на ответника В. И. Ц., ЕГН **********, срещу определение №1428 от 10.06.2024г. по ч. гр. д. №1509/2024г. по описа на Апелативен съд- София, с което е било потвърдено определение от 29.03.2024 г. по гр.д № 10554/2020г. на Софийския градски съд, І-2 състав, с което е допълнено в частта му за разноските определение от 07.12.2023г. за прекратяване на производството по делото поради отказ от иска, като е постановено изплащане на възнаграждение на особения представител в размер на 16800 лв. и е отхвърлено искането му за изплащане на такова в размер на 30094,55 лв.

С жалбата на КОНПИ определението се обжалва в частта му, с която въззивният съд е потвърдил определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение на особения представител в размер на 16800 лв., като се излагат доводи за неправилност на определението в посочената му част, иска се отмяната му и определяне на адвокатско възнаграждение в по- нисък размер. Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което се твърди наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.

Постъпил е отговор на частната касационна жалба от ответната страна по неяадв. И. Р.- особен представител на ответника В. И. Ц., ЕГН **********, с който същата се оспорва и се иска оставянето й без уважение.

С жалбата на адв. И. Р.- особен представител на ответника В. И. Ц., ЕГН **********, определението се обжалва в частта му, с която въззивният съд е потвърдил 1 първоинстанционното определение за оставяне без уважение на искането й за определяне и изплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 30094,55 лв. с ДДС. Излагат се доводи за неправилност на определението в посочената му част, иска се изменението му и определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 30094,55 лв. с ДДС. Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което се излагат основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.

Постъпил е отговор на частната касационна жалба от ответната страна по неяКОНПИ, чрез процесуалния й представител гл. инсп. Сашка Колева, с който същата се оспорва и се иска оставянето й без уважение.

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното:

Частните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лица, които имат правен интерес да обжалват, и срещу подлежащо на обжалване определение.

Първоинстанционното производство по гр.д № 10554/2020г. на Софийския градски съд, І-2 състав, е било образувано по искова молба от 05.10.2020г., с която Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /с актуално наименование Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/ е предявила срещу В. И. Ц. иск с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 1 354 879,19 лв. Тъй като ответникът не е бил открит на постоянния и настоящия си адрес и не е било установено да има сключен трудов договор с определение от 15.06.2021г. съдът е указал на ищеца внасянето на депозит за назначаване на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК в размер на 25 078,79 лв. След внасяне на посочената сума с определение от 18.05.2022 г. съдът е назначил съгласно чл.47, ал.6 от ГПК за особен представител на ответника определената от САК адв. И. Н. Иванчева- Р.. На особения представител е връчен препис от исковата молба на 25.07.2022 г., като на 22.08.2022 г. тя е подала писмен отговор на същата от името на ответника. Препис от отговора е връчен на 16.09.2022 г. на ищцовата страна, по повод на което тя е депозирала становище от 03.10.2022г. Преди насрочване на делото в открито съдебно заседание с молба от 09.11.2023г. въз основа на решение от 01.11.2023г. КОНПИ е заявила отказ от предявения иск. В мотивите на взетото решение за отказ е прието, че отказът се извършва във връзка с новоприетото ТР № 4/18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, като след повторен анализ била установена липса на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ за проверявания период в имуществото на ответника. С определение от 07.12.2023 г. съдът е прекратил исковото производство на основание чл. 233 от ГПК.

Препис от определението е връчен на ищеца на 15.12.2023г., а на особения представител на ответника- на 09.01.2024г. С молба от 10.01.2024г. особеният представител на ответника е заявил искане по реда на чл.248 от ГПК за изменение на определението от 07.12.2023г. в частта за разноските, като определеният депозит за особения представител бъде увеличен 2 с дължимия ДДС в размер на 20%, тъй като не бил съобразен § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждение /НМРАВ/. Поискано е този депозит да бъде изплатен на особения представител. С молба от 22.02.2024 г. ищцовата страна е оспорила искането на особения представител, като е посочила, че следва да се изплати възнаграждение само за изготвения отговор на исковата молба при отчитане на принципите по чл. 36, ал. 2 ЗА и при съобразяване на решението от 25.01.2024г. по дело № С-438/2022 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/. С постановеното по делото първоинстанционно определение от 29.03.2024 г. съдът е приел, че на особения представител следва да се изплати възнаграждение в размер на 14 000 лв. без ДДС или 16 800 лв. с ДДС. Приел е за неприложими правилата на Наредба № 1/2004 г., като противоречащи на чл. 101, ал. 1 ДФЕС съгласно решението от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. на СЕС. Поради това съдът определил по своя преценка размера на възнаграждението, отчитайки че делото е около 1000 страници, по него не е проведено нито едно открито заседание и извършената от особения представител по него работа се е изразила със запознаване с делото и подаване на писмен отговор на исковата молба. За да потвърди така постановеното определение, въззивният съд е приел, че първоначално определеният размер на възнаграждението на особения представител може да бъде променян при изменение на обстоятелствата- да бъде увеличен при необичайно продължително и усложнено развитие на производството или да бъде намален, ако производството не се развие в пълнота и приключи по-рано поради прекратяването му, като основание за корекцията му е съобразяване на реално извършения обем дейност от особения представител. Приел е, че в случая особеният представител е подал единствено отговор на исковата молба, във връзка с което се е запознал с материалите по делото, приложени към нея, като делото не е било насрочено в открито заседание и по него не е било провеждано такова. При това положение съдът е счел, че има основание за корекция на първоначално определеното на особения представител възнаграждение. Посочил е, че съдът не е нормативно ограничен при определяне на размера на възнаграждението, тъй като приетата на основание чл. 36, ал.

2 ЗА регулация на минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на правото на ЕС, както е установено с решението от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. на СЕС, поради което не следва да се прилага от националния съд. Приел е, че определеното от първоинстанционния съд възнаграждение в размер на 14 000 лв. без ДДС или 16 800 лв. с ДДС е справедливо и обосновано, поради което е потвърдил обжалваното пред него определение.

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК касационното обжалване пред Върховния касационен съд е допустимо само по отношение на съдебни актове, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни 3 решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 касационно обжалване се допуска при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на съдебния акт.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК към частната касационна жалба, подадена от КОНПИ, се твърди наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК поради противоречие на обжалваното определение с решения на Съда на Европейския съюз. Изложението съдържа цитати от решения на СЕС, но в него не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който според жалбоподателя е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираните решения. Съгласно разясненията, дадени в мотивите по т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.

Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. С оглед на посочените указания и доколкото в изложението КОНПИ не е посочила конкретен правен въпрос, то касационно обжалване на въззивното определение в обжалваната му от КОНПИ част не може да се допусне.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК към частната касационна жалба, подадена от адв. И. Иванчева- Р., се твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /Определение №2995 от 13.06.2024г. по к.ч.гр.д.№991/2024г. и Определение №50257 от 07.06.2023г. по гр.д.№3297/2022г./ по следните въпроси, които според касатора са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1.Допустимо ли е намаляване на претендиран адвокатски хонорар за особен представител и под определения от НМРАВ минимум предвид факта, че производството не се е развило докрай пред първата инстанция, поради отказ от иск на КОНПИ, но като се вземат предвид съществената фактическа и правна сложност на делото, включително и условията на невъзможност ответникът по делото да бъде 4 намерен?

2. Допустимо ли е намаляване на претендиран адвокатски хонорар за особен представител, чийто размер е определен с решение на Софийски адвокатски съвет в случаите, при които производството по делото не се е развило докрай пред първата инстанция, поради отказ от иск на КОНПИ?

3.Следва ли да бъде заплатен в пълен размер внесения от КОНПИ адвокатски хонорар за особен представител в случай, че по почин на КОНПИ производството по делото не се е развило докрай поради отказ от иск, основан на постановките на ТР № 4/18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС?