Решение № 309 от 05.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова при участието на секретаря Петя Ив. Петрова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20248002901493 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от ответника по делото ЗАД „Алианц България“ АД, чрез адв.А.М. срещу решение №226/09.04.2024г., постановено в.т.д. №144/2024г. по описа на Апелативен съд-София, с което е потвърдено решение

№1622/28.12.2023г., постановено по т.д.

№20211100901309/2021г. по описа на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният на основание чл.271, ал.2, във вр. с чл.245, ал.1 Кодекса за търговски корабоплаване /КТК/ иск от „Булком“ ООД срещу ЗАД „Алианц България" АД за застрахователно обезщетение по застрахователна полица №0600/016/390/000/0010/ 10.09.2016г. в размер на 117 878.93 британски паунда, представляващи разходи за поправка на главния двигател на м.к.

„Тиона", както и сумата 29 156 евро, от които 26 000 евро разходи за влачене на м.к. „Тиона“ от пристанището Тенес, Алжир до пристанище Картагена, Испания, 2 722 евро за ултразвуково почистване на цилиндрова глава и заваряване и работа в основата на стартовия въздушен клапан и на главния двигател и 434 евро за резервни части, необходими за ремонта на главния двигател, ведно със законната лихва върху присъдените суми, както и сумата 26 400 лева, представляваща направените по делото разноски.

Касаторът атакува въззивното решение като недопустимо /липса на 1 активна процесуалноправна легитимация на ищеца/, евентуално неправилнопостановено в противоречие на материалния и процесуалния закон /чл.161 ГПК/. Оспорва като незаконосъобразни и необосновани изводите на въззивния съд за основателност на претенцията, като поддържа, че „Булком“ ООД няма застрахователен интерес, респ. няма право да получи застрахователното обезщетение по процесната морска застраховка, тъй като е корабен мениджър, който няма право на собственост или ограничено вещно право върху застрахования кораб, нито облигационно право, произтичащо от договор.

Счита, че съгласно чл.225а, т.6 КТК корабният мениджър следва да организира застраховките на кораба от името и за сметка на корабния собственик, като излага и съображения, че по отношение на отношенията между тях е приложима разпоредбата на чл.43 КМЧП и английското право, тъй като в случая става въпрос за договорна отговорност между чуждестранни дружества.

Поддържа тезата, че право да получи застрахователното обезщетение има собственикът на застрахованото имущество, а не ищеца, който е застраховал чуждо имущество от свое име; че „Булком“ ООД не е претърпял щети от настъпване на застрахователното събитие, като не е ясно дали това дружество е заплатило ремонта на чуждия кораб от свое име.

Касаторът намира за неправилни и изводите на въззивния съд за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност. Твърди, че като застраховател е разполагал с необходимите документи за установяване и доказване на претенцията на 17.05.2018г. и е следвало или да откаже плащане, или да плати обезщетение, съгласно разпоредбата на чл.7.1. от Общите условия в срок до 15 дни, а именно до 01.06.2018г. Двегодишният давностен срок е изтекъл на 08.08.2020г. – повече от година преди подаване на исковата молба, поради което и възражението му е основателно. Моли да бъде обезсилено, евентуално отменено решението, като бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира направените разходи във връзка с първоинстанционното и въззивното производство, включително и адвокатски хонорар за всички инстанции.

Ответникът по жалбата и ищец по делото „Булком“ ООД, чрез адв.М.Р. поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационна жалба. Претендира сторените разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

Софийски градски съд е приел, че предмет на спора е осъдителен иск с правно основание на основание чл.271, ал.2, във вр. с чл.245, ал.1 Кодекса за търговски корабоплаване /КТК/, предявен от „Булком“, дружество регистрирано в Република Кипър против ЗАД „Алианц България“. Исковата претенция е уважена, като на ищеца е присъдено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №0600/016/390/000/0010, издадена на 2

10.09.2016г., във връзка с настъпило застрахователно събитие на 30.10.2016г. авария на главния двигател на застрахования моторен кораб „Тиона“, в размер на 117 878.93 британски паунда, представляващи разходи за поправка на главния двигател на м.к.„Тиона“ /след приспадане на дължимото самоучастие/ и сумата от 29 156 евро, от които разходи за влачене на м.к.“Тиона“ от пристанище Тенес, Алжир до пристанище Картагена, Испания- 26 000 евро, за ултразвуково почистване на цилиндрова глава и заваряване и работа в основата на стартовия въздушен клапан на главния двигател- 2722 евро и 434 евро за резервни части, необходими за ремонта на главния двигател, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /08.07.2021г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният състав е приел, че то е валидно и допустимо. Намерил е за неоснователно възражението за недопустимост на обжалвания акт, като постановен по недопустим иск - при отсъствието на активна процесуална легитимация на ищеца. Съдът е счел изложените от ответника доводи, че ищецът нямал качеството на застраховано лице - собственик на застрахованото имущество, а бил трето за спора лице, нито имал застрахователен интерес по застрахователната полица, за относими към основателността на иска.

Подчертал е, че ищецът излага твърдения, че е носител на материалното право, засегнато от процесния спор, поради което е надлежно процесуално легитимиран да упражни правото си на иск.

Решаващият съдебен състав е приел за установено по делото наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за морска застраховка, сключен със застрахователна полица №0600/016/390/000/0010, издадена на 10.09.2016г. от ЗАД „Алианц България“, със странизастраховател ЗАД“Алианц България“АД и застраховащ/застрахован две дружества - собственика „Дрийм Ленд Маритайм Компани“ ООД, Маршалови острови и оператора и представител на собственика - „Булком“ ООД, при приложими ОУ на застрахователя за застраховане на плавателни съдове и институтски тайм клаузи - корпус. Съгласно чл.1 от тези общи условия се застрахова плавателния съд срещу рисковете „корпус“ /какъвто е процесният застрахователен договор/ и „отговорност за сблъскване“ и уважителните материални интереси на собствениците на кораба и/или мениджърите и/или наемателите и/или всички трети лица, представляващи интересите на застраховащия. Апелативният състав е приел, че между „Дрийм Ленд Маритайм Компани“, в качеството на собственик и „Булком“ ООД, в качеството на мениджър е сключено валидно стандартно споразумение за менажиране на кораб от 31.10.2014г., като с анекс от 27.11.2014г. страните са приели, че споразумението се отнася за процесния кораб. Съдът е намерил за установено по категоричен начин и реализирането на 30.10.2016г. на застрахователно събитие- авария/повреда на 5-ти цилиндър на главния двигател на кораба, настъпила при маневриране пред пристанището на 3 гр.Тенес, Алжир за влизане за разтоварване, за която застрахователят е бил уведомен от „Булком“ ООД съгласно условията на процесния договор за застраховка и приложимите към него общи условия и институтски тайм клаузи - корпус и е била образувана преписка по щета. След анализ на доказателствата решаващият състав е стигнал до извод, че за въвеждането на кораба в годно експлоатационно /мореходно/ състояние е било необходимо да бъде ремонтиран чрез смяна на съответните повредени елементи от двигателя му, което е наложило и придвижването му до Картагена, Испания /най-близко място, където е можело технически да се извърши ремонта/. Ремонтните работи са включвали: 1/ възстановяване на повредените зони от блок-картера и корпуса на разпределителния вал с подмяна на съответните уплътняващи гарнитури; 2/ възстановяване на мотовилкова шийка на движение с всички необходими за целта операции по измерване и контрол на размери и повърхнини, полиране на шийката и балансиране на колянов вал; 3/ подмяна на мотовилка; 4/ подмяна лагери на долна глава на мотовилката на пети цилиндър; 5/ подмяна комплект бутало и бутални пръстени; 6/ подмяна цилиндрова глава на пети цилиндър с комплект гарнитури; 7/ проверка на системата за принудително пълнене и ремонт при необходимост, като са издадени 8 фактури за суми в размер на общо 183 000 британски лири, 4 831,56 евро и 10 476,98 щатски долара, платени от ищеца „Булком“ ООД.

С оглед изложеното и след анализ на кореспонденцията между страните, включително ел.писмо от 17.05.2018г., с което „Булком“ ООД е отправил пред ЗАД “Алианц България“ застрахователната си претенция /“фискален иск“/, като в прикачен файл са посочени всички претендирани разходи във връзка с процесното застрахователно събитие на обща стойност от 1 166 521.17 щатски долара и отговор от 11.04.2019г., с който ЗАД“Алианц България“ е одобрил част от претенциите и е благодарил за предоставените доказателства, които помогнали на застрахователя да потвърди непосредствената причина за инцидента и да продължи с финализирането на иска, както и последващо писмо от 16.07.2019г., с което застрахователят, като е благодарил за писмото с дата 05.07.2019г. от „Булком“ООД, е отказал понататъшно обсъждане на претенцията за покриване на разноските за ремонт на процесния кораб поради изтичане на погасителна давност, въззивният състав е стигнал до извод, че исковите претенции за одобрените от застрахователя с писмото от 11.04.2019г. суми - застрахователно обезщетение в размер на 183 000 британски лири, 29 146 евро и 10 477 щатски долара, са основателни.

Като неоснователно е отхвърлено възражението на ответника за липса на материалноправна легитимация на ищеца. Съдът след обсъждане на клаузите на застрахователния договор и споразумението за менажиране на кораба, сключено между собственика „Дрийм Ленд Маритайм Компани“, 4

Маршалови острови и ищеца „Булком“ ООД, като се позовава и на цитирана съдебна практика, стига до извод, че ищцовото дружеството, което е сключило договора за застраховка в изпълнение на споразумението за управление и което е страна по договора /застраховащ и застрахован/ наред със собственика, е надлежно материално легитимирано да претендира плащане на застрахователно обезщетение по сключения с ответника договор за морска застраховка. Направена е и аналогия с правилото на чл.262, ал.2 КТК, предвиждащ, че когато застраховката е сключена в полза на трето лице, застраховащият има право да упражни правата по нея без допълнителни условия.

Решаващият състав е отхвърлил като неоснователни и останалите възражения на ответника относно настъпването на застрахователното събитие и изпълнението на задълженията на ищеца, като е приел, както наличието на събитие с покрит застрахователен риск по смисъла на т.6.2.1. от „Институтски клаузи за застраховка „Каско“ на плавателни съдове за определен срок“ 1/11/95, приложими към случая, така и изпълнение на задълженията на застраховащиясвоевременно и добросъвестно уведомяване на застрахователя съгласно чл.6.1. от ОУ на договора за застраховка на плавателни съдове, предприемане на всички препоръчителни мерки с оглед намаляването на щетите /работата на двигателя е била спряна своевременно, организирано е тегленето на кораба първоначално до най-близкото пристанище, а в последствие - до едно от малкото, където ремонтът на двигателя е бил възможен/, оказано е пълно съдействие на сървейърската компания, наета от застрахователя да извърши независимо проучване и разследване на причините за настъпването на щетите и тяхното естество и ниво, съгласно чл.6.2. от тези условия. За да стигне до окончателен извод за основателност на претенцията за плащане на застрахователно обезщетение, апелативният състав е приел, че „Булком“ ООД е заплатило своевременно разходите за отстраняване последиците от настъпилото застрахователно събитие, представило е доказателства за плащане на застрахователя, който с писмото от 11.04.2019г. изрично и недвусмислено е признал и одобрил същите до исковия размер. Това признание изцяло отговаря на установеното от съвкупния анализ на останалите обсъдени по делото писмени доказателства и изслушани експертизи.