Решение № 4409 от 09.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4409 гр. София, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.ка И.ова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. П. при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Теодора М. П. Въззивно гражданско дело № 20221100511772 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК .

С решение № 20015176 от 21.02.2022 г., постановено по гр.д. № 57308/2020 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, изменено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските с определение № 20036134 от 16.05.2022 г., постановено по същото дело, е признато за установено по предявените от „С.Б.С.“ АД искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че Г. П. П. дължи на „С.Б.С.“ АД сумата от 266,54 лева, представляваща задължение на ответника по договор за продажба на изплащане № 505052539/07.04.2017 г., което е платено от ищеца въз основа на договор за поръчителство от 07.11.2014 г. с „А1 България“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от 08.06.2018 г. до окончателното й заплащане и сумата от 9,11 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 13.02.2018 г. до 08.06.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37969/2018 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответницата – Г. П. П.. Поддържа, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че по делото не са 1 ангажирани достатъчно доказателства, обуславящи извод за дължимост на процесните суми. Излага доводи, че липсва яснота относно обстоятелството от къде произтичат претендираните суми – от договор за кредит или от друго правоотношение, както и за какво се отнасят – дали за главница или за лихви.

Поддържа, че липсват доказателства относно твърдението, че поради нарушение на договора, същият е развален. Твърди, че не е установено дали случая се отнася до изцяло или частично непогасено задължение и в този смисъл не са представени доказателства относно погасените суми, респективно останалите непогасени такива. Излага аргументи, че не са ангажирани доказателства относно настъпване на изискуемостта на задължението и изпадането в забава на ответницата.

Поддържа, че липсва разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК.

Твърди, че съгласно изготвената в хода на първоинстанционното производство съдебно-почеркова експертиза, не може да се установи категорично, че подписът, положен под процесните документи е на ответницата. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „С.Б.С.“, чрез процесуалния му представител – адв. И. Л., с който я оспорва. Поддържа, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Излага съображения, че от заключението на съдебно-почерковата експертиза безспорно се установява, че положеният подпис е на ответницата.

Излага подробни аргументи в подкрепа на становището, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че представеният по делото договор за продажба на изплащане представлява доказателство за възникнало валидно облигационно правоотношение. Твърди, че процесният договор за продажба на изплащане е прекратен съгласно т.12.3, като в същата разпоредба е уговорено и настъпването на изискуемостта на непогасената част от цената.

Поддържа, че в т. 9.1.2 от договора е регламентирано правото на продавача да обезпечи задължението на купувача с поръчителство от трето лице. Твърди, че ответницата е уведомена за сключения между продавача и ищеца договор за поръчителство.

Оспорва твърдението на жалбоподателката, че първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест между страните.

Срещу определението, с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено първоинстанционното съдебно решение в частта за разноските и с което на ищеца е присъдена сумата от още 60 лева, е депозирана частна жалба от ответницата.

Твърди, че определението е неправилно и законосъобразно, тъй като присъдената 2 сума е поискана от ищеца едва с молбата за изменение на решението и не е включена в списъка на разноските по чл. 80 ГПК, представен от страната.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна, с който я оспорва. Твърди, че присъдената с обжалваното определение сума в размер на 60 лева, представлява ДДС върху размера на адвокатското възнаграждение. Поддържа, че доколкото адвокатът е регистриран по ЗДДС и доверителят му е заплатил договореното възнаграждение, то ДДС е неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.

269 ГПК, намира следното:

От представения и приет по делото договор за продажба на изплащане № 505052539 и приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство, се установява, че между „м.“ ЕАД и Г. П. П. е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което горепосоченото дружество е прехвърлило собствеността върху апарат ZTE Blade V7 Light, като страните са уговорили, че купувачът заплаща цената, както следва – първоначална вноска в размер на 11,98 лева, заплатена при сключване на договора и 23 месечни вноски, всяка в размер на 11,98 съгласно погасителен план, включен в договора. От горепосочения приемо-предавателен протокол се установява и че апаратът, предмет на договора за продажба, е предаден на ответницата.

На следващо място, в т. 9.1.2 от процесния договор за продажба е предвидено право за продавача да обезпечи вземанията си с поръчителство от трета страна. В т. 12.3. е предвидено, че договорът се прекратява при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача, като в този случай всички дължими суми до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактурата за тези суми, като такава се издава на датата, определена за издаване на месечните таксуващи фактури, след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до мрежата съгласно договора за услуги.

От представените и приети по делото договор от 07.11.2014 г, сключен между „м.“ ЕАД и „С.Б.С.“ АД, приложените към него анекси, се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което „м.“ ЕАД е възложило, а „С.б.с.“ АД се е задължило срещу възнаграждение и при условията и в сроковете на договора да гарантира чрез 3 поръчителство вземанията на „м.“ ЕАД срещу абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на скоринг и одобрение от СБС, до размера на кредитния лимит.

В хода на първоинстанционното производство е представен и приет приемопредавателен протокол от 10.04.2018 г. във връзка с предаване от страна на „м.“ ЕАД на „С.б.с.“ АД на списък с договорите, обезпечени с поръчителство от страна на последното дружество, по които са налице просрочени непогасени суми. На страница 3 фигурира името на ответницата като задължено лице по сключения договор за продажба на изплащане, като е посочено, че непогасеното задължение е в размер на 266,54 лева.

По делото е представено уведомление изх. № 3888/10.04.2018 г., с което „м.“ ЕАД е потвърдило, че на 13.02.2018 г. дружеството е получило сума в размер на 266,54 лева от „С.б.с.“ АД, в качеството му на поръчител, като извършеното плащане е във връзка с непогасени суми по договор за продажба на изплащане с Г.

П. П..

Видно от приложените по делото уведомления от „С.б.с.“ АД, изпратени до Г. П. П., се установява, че преди да заплати процесната сума, ищецът е уведомил ответницата, че в случай, че не заплати дължимите суми към „м.“ ЕАД в срок до 18.12.2017 г., ищецът в качеството му на поръчител ще заплати задължението и ще встъпи в правата на кредитора. Уведомлението е получено лично от ответницата на 17.11.2017 г., което се установява от приложената по делото обратна разписка.

По делото е допуснато изслушването на съдебно почеркова експертиза, от заключението на вещото лице по която се установява, че оспорените от ответницата подписи са положени именно от нея, като същите представляват цифровизирани копия.

От допуснатата и изготвена в хода на първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, се установява, че във връзка с прекратяването на договора за продажба на изплащане, „А1 България“ ЕАД /с предишно наименование „м.“ ЕАД/ на 05.10.2017 г. е издало фактура № 360806772 на стойност 215,65 лева за оставащи вноски за изплащане на устройство Апарат ZTE Blade V7 Light след прекратяване на договора. От заключението се установява още, че тази сума е заплатена от ищеца. Същият е заплатил още и следните суми по фактури, както следва: по фактура 352524365, издадена на 05.05.2017 г. – 2,98 лева, по фактура 354134374, 4 издадена на 05.06.2017 г. – 11,98 лева, по фактура 355972052, издадена на 05.07.2017 г. – 11,98 лева, по фактура 357587039, издадена на 07.08.2017 г. – 11,98 лева и по фактура 359199791, издадена на 05.09.2017 г. – 11,98 лева. Вещото лице е посочило, че предсрочната изискуемост на процесните суми по счетоводни данни на „А1 България“ ЕАД /с предишно наименование „м.“ ЕАД/ е настъпила на 05.10.2017 г. Подробно са описани и всички заплатени от ответницата суми.

Същите възлизат на общо 31,98 лева – 11,98 лева по фактура 649076611, издадена на 07.04.2017 г. и 20 лева по фактура 352524365, издадена на 05.05.2017 г., като от последната фактура единствено 9,00 лева касаят договора за продажба на изплащане, а останалите 11,00 лева са свързани с месечна такса за други услуги.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от страна на длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Поръчителството като форма на лично обезпечение е уредено в чл. 138 и сл.

ЗЗД. С договора за поръчителство поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на поето от последното задължение, като в чл. 138 ЗЗД е предвидена писмена форма за действителност на договора.

Съгласно чл. 140 ЗЗД поръчителството обезпечава всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране 5 на вземането. Поръчителят и длъжникът отговарят пред кредитора при условията на солидарна отговорност, поради което за кредитора съществува право да търси изпълнение от който и да е от тях. По своята правна природа поръчителството има акцесорен характер, тъй като е обусловено от съществуването на главния дълг, който обезпечава.

В настоящия случай договорът за поръчителство е сключен в изискуемата писмена форма за действителност. Ищецът се е задължил да отговаря при същите условия, при които отговорност носи и длъжникът, като е обезпечено изпълнението на бъдещото задължение на длъжника към кредитора.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото безспорно е установено и съществуването на валидно главно облигационно правоотношение, обезпечено от договора за поръчителство. Този извод е обусловен от представените и приети в хода на производството договор за продажба на изплащане и приемопредавателен протокол към него, както и от допуснатите и приети по делото съдебно-почеркова и съдебно-счетоводна експертизи.