Решение № 138 от 12.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Пловдив, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

И.ка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20245300503008 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Х. С. Д., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника му по делото адвокат С. К., против решение № 3611/20.08.2024 г., постановено по гр.д. № 15171/2021 г., по описа на Районен съд-Пловдив, с което е отхвърлено възражението му за възстановяване на запазената част от наследството на Е. Г. Д., починала на********** г., бивш жител на гр. П., като погасено по давност и е отхвърлен предявеният от него иск срещу И. С. Д. – С., ЕГН **********, за делба на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***, находящ се в гр.

*********, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на имота: гр. *********, който самостоятелен обект се намира на етаж 2 /втори/ в сграда с идентификатор № ***, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: едно, с площ от 128 кв.м., ниво:1, ВЕДНО с прилежащите идеални части от общите части на сградата, ВЕДНО със сутеренно помещение в югоизточната част на сутерена на сградата, намиращо се под цветарника с площ от 12 кв.м., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма; под обекта – 1

*** и ***, и над обекта – няма, ВЕДНО с прилежащите 2/17 ид. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, находящ се в гр. ******, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 20.10.2020 г., с адрес на имота: гр. ******, с площ: 519 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 m), стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 1335, квартал: 55, парцел XXII-1335, със съседи: № ***, ***, *** и ***.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правния спор, с което да се допусне делба на процесния недвижим имот при посочените в исковата молба квоти.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата И. С. Д. – С., ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. В. З., в който вземат становище за нейната неоснователност и настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на сторените по делото разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност съдът констатира следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Х. С. Д. срещу И.

С. Д. - С. иск за делба на съсобствения им, останал в наследство от починалите им родители С. и Е. Д. при равни права недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се на етаж втори от сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот ***, представляващ жилище, апартамент, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: няма, под обекта:

*** и ***; над обекта: няма.

В писмения си отговор ответницата И. С. Д. – С. е оспорила иска за делба с възражението, че се легитимира като изключителен собственик на недвижимия имот , който с протокол за доброволна делба от 16.06.1986 г. по гр.д. № 4098/1986 г. на РС-П., е бил поставен при равни права в дял на Е. Г. Д. и Х. С. Д.; с протокол за доброволна делба от 31.07. 1987 г. по гр.д. № 2

4400/1987 г. на РС-Пловдив, е бил поставен в дял на Е. Г. Д., а с нотариален акт № 1********г. на Сл.Вп. гр. П. имотът е бил дарен от Е.Г. Д. на ответницата.

В първото по делото окрито съдебно заседание от страна на ищеца е предявено възражение, че съдебната делба по гр.д.№ 4400/1987 г. по описа на РС Пловдив, касаеща имота в гр. П., е извършена без негово съгласие, доколкото посоченото в спогодбата, като пълномощник на ищеца лице – адвокат Р., е действал без представителна власт, като е оспорен подписът на ищеца в пълномощното по това дело. Предявено е и възражение за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на Е. Г. Д., починала на ****** г., чрез намаляване на извършеното от наследодателя дарение от 12.12.2005 г. на имота обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан под акт № ********* на Сл.Вп. гр. П., в полза на ответника.

В същото съдебно заседание от страна на ответницата е релевирано възражение за погасяване по давност на искането за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на Е. Г. Д., починала на ***** г., чрез намаляване на извършеното от наследодателя дарение от 12.12.2005 г.

Въведено е и възражение за изтекла в полза на Е. Г. Д. придобивна давност по отношение на имота през периода от 1987 г. до 2005 г., когато имотът е дарен на ответницата, както и за изтекла в полза на И. С. Д. - С. придобивна давност от датата на дарението - 12.12.2005 г. до датата на исковата молба.

Установено е безспорно от фактическа страна и спор пред въззивната инстанция не се повдига, че общите на страните наследодатели и техни родители Е. Г. Д., починала на *********г. и С. Х. Д., починал на ********г., са придобили по време на брака си на основание договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № *********г. по описа на нотариус при Пловдивски народен съд от 27.07.1978 г, собствеността върху недвижим имот, представляващ ½ ид. част от целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда, намираща се в гр.

*********, построена върху около 160 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, малко салонче, в което е развита стълбата за тавана, входна площадка – вестибюл до стълбата, извеждаща от първия етаж за втория, голяма баня, използвана за кухня, една покрита ниша – балкон на юг, една открита кръгла тераса на изток и една голяма тераса на север, принадлежащи на втория етаж, при граници за същия етаж: отдолу – етажа на продавачката и Жилфонд, отгоре тавана на същите собственици и въздушно пространство, като останалата ½ ид. част от продаваемия се етаж принадлежи на Жилфонд. Ведно с продаваемата се ½ ид. част от втория етаж на купувачите се продават и: 2/17 ид. части от целия парцел, състоящ се от застроено и незастроено дворно място от 505 кв.м., представляващ парцел XX-ти, имот V-ти, от квартал 245- 3 ти /нов/, а стар квартал 98-ми по плана на гр. П-, II-ра градска част, при съседи: улиците „-*****“ и „******“ от двете страни, Г. К. от изток и държавен имот от север; 2/17 ид. части от всички общи части на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС; 1/6 ид. част от общите части на цялата водно – отоплителна инсталация; ½ ид. част от всички инсталации, намиращи се в 3 продаваемия се етаж и ½ ид. част от сутеренното помещение, заемащо югоизточната част на сутерена и намиращо се под цветарника на първия етаж.

С решение № 106/24.03.1971 г. по гр.д.№ 9735/1970 г. по описа на Пловдивски народен съд в производство по съдебна делба в дял на общите наследодатели Е. Г. Д. и С. Х.в Д. е възложен вторият жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда в гр. *******, построена върху парцел XX-5 в квартал 245-нов по плана на гр. П., при граници на етажа: отдолу К. и Жилфонд – П., отгоре тавана на сградата и в страни въздушно пространство. С. Х. Д. е починал на ****** г., като е оставил за свои наследници преживяла съпруга Е. Г. Д. и две деца – страните по настоящото производство. Съгласно приложимия към датата на прекратяване на брака чл. 13 от СК 1968 г. (отм.), процесният имот се явява придобит при режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на С. Х. Д.. Същевременно разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г. (отм.), действала към момента на смъртта на наследодателя, повелява че при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата, но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. При тези факти и въз основа на цитираните правни норми следва да се приеме, че след смъртта на С. Х. Д. делът му от процесния имот (1/2 ид. ч. съгласно чл.

14, ал. 3 от СК от 1968 г. (отм.)) е преминал изцяло в собственост на двете му деца-страни по делото при равни права от по ¼ идеална част, докато преживялата съпруга Е. Д. е запазила собствената си квота от имота, възлизаща на останалата 1/2 ид. ч. от него.

Няма спор между страните и е документално установено по делото, че по силата на съдебна спогодба от 16.06.1986 г. по гр.д.№ 4098/1986 г. по описа на РС Пловдив, процесният имот е възложен при равни права в дял на Е. Г. Д. и ищеца Х. С. Д., като за уравнение на дяловете ответницата И. С. Д. - С. е получила парично уравнение от 2000 лева. Не се спори, че към датата на това възмездно придобивно основание /съдебната делба - спогодба/ ищецът Х. С.

Д. не е имал сключен граждански брак. Следователно към 16.06.1986 г. на основание посочената съдебна спогодба процесният имот е станал съсобствен между ищеца и неговата майка Е. Г. Д., при равни права от по ½ ид. част.

По силата на постигната на 31.07.1987 г. по гр.д.№ 4400/1987 г. по описа на РС Пловдив съдебна спогодба процесният имот е възложен в изключителен дял на Е. Г. Д., като за уравнение, същата се е задължила да заплати на ищеца Х. С. Д. сумата от 2300 лева в срок от една година. При сключване на спогодбата в делбеното производство по посоченото дело ищецът Х. С. Д. е представляван от пълномощник – адвокат Н. Р. Не е спорно между страните, както и се установява от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан под акт № ********* на Сл.Вп. град Пловдив, че на 12.12.2005 г.

Е. Г. Д. е дарила процесния имот на ответницата по делото И. С. Д. – С.

Ищецът е релевирал възражение по делото , че не е бил надлежно представляван в производството по гр.д.№ 4400/1987 г. по описа на РС Пловдив при сключване на съдебната спогодба от 31.07.1987 г., по силата на която Е. Г. Д. е получила в изключителна собственост процесния имот и 4 същата следва да се приеме за недействителна.

Така направеното от ищеца оспорване следва да бъде квалифицирано по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, според която правна норма лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди, като е установена и формата, която се изисква за потвърждаването. На свой ред съгласно т. 2 от тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълкувателно дело № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС договорът, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици.

Според заключение на вещото лице по допуснатата в първоинстанционното производство СГЕ, което съдът кредитира като компетентно , обосновано изготвено и неоспорено от страните, подписът, положен за „упълномощител” в представеното за изследване пълномощно, не е изпълнен от Х. С. Д.