Решение № 3833 от 15.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3833 гр. София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100510630 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №10630/2022 г по описа на СГС е образувано :

- по въззивни жалби на П. П. С. ЕГН ********** и Г. И. П. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №2590 от 28.03.2022 г по гр.д.№59038/21 г на СРС , 173-ти състав , в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че въззивниците дължат солидарно на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София сумата от 59,47 лева лихви за забава за периода 18.06.2021 г – 06.01.2022 г върху главница от 1054,58 лева за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г.- м.04.2020 г. за топлоснабден имот ап.№30 , находящ се в гр.София ж.к.******* ******* ; и сумата от 1,66 лева лихва за забава за периода 18.06.2021 г – 06.01.2022 г върху главница от 29,50 лева за дялово разпределение за периода м.05.2018 г.- м.04.2020 г за посочения имот ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.07.2021 г по ч.гр.д.№34940/21 г на СРС , 173 състав .

- и по частни жалби на П. П. С. ЕГН ********** и Г. И. П. ЕГН ********** от гр.София срещу определение №21048 от 19.08.2022 г по гр.д.№59038/21 г на СРС , 173-ти състав , с което са оставени без уважение молбите на жалбоподателите за изменение на описаното погоре съдебно решение в частта за разноските .

Във въззивните си жалби въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част/ . Погасили са задълженията за главници за топлинна енергия и за 1 дялово разпределение , ведно със законните лихви . Исковете за лихви за забава са неоснователни поради липса на покана до длъжника и разясненията в т.4а от ТР №4/13 г на ОСГТК на ВКС .

В частните си жалби въззивниците излагат доводи за неправилност на определението на СРС по чл.248 ГПК . Ищецът няма право на разноски , защото в по-голямата част исковете му са отхвърлени .

Въззиваемата страна “Т.С.” ЕАД не е подала писмен отговор на въззивните жалби .

Въззиваемата страна “Т.С.” ЕАД е подала писмени отговори , в които оспорва частните жалби . Ответниците са дали повод за завеждане на делото .

Въззивните и частните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 30.03.2022 г и е обжалвано в срок на 05.04.2022 г . Определението по чл.248 ГПК е връчено на въззивниците на 23.08.2022 г и е обжалвано в срок на 30.08.2022 г .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочената част от решението на СРС и на определението му по чл.248 ГПК .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че с платежно нареждане от 07.01.2022 г ответниците са заплатили 1272,88 лева с основание за плащане „топлоенергия и лихви аб.№54679 и гр.д.№59038/21 г на СРС,173 състав“. Въпросната сума представлява дължимите по делото суми за главници и лихви преди подаване на заявлението /18.06.2021 г / . Тъй като междувременно до 06.01.2022 г са изтекли нови лихви върху главниците , то исковете са уважени за сумите посочени по-горе . Според СРС противоречи на правната и житейската логика от една страна да се плащат задълженията по заповедта за изпълнение , а от друга страна същите да се оспорват .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част .

Както е посочено в решение №144 от 12.08.2016 г по т.д.№603/15 г на ВКС , I ТО налице е процесуална злоупотреба ако ответникът заплати на ищеца претендираната сума / без да е допуснато предварително изпълнение/ , а в същото време подаде и поддържа въззивна жалба в тази част .

В случая ответниците са заплатили доброволно и безусловно ВСИЧКИ претендирани от ищеца суми /главници и лихви/ към датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК . Налице е процесуална злоупотреба по чл.3 ГПК , защото в 2 противоречие с извършеното плащане ответниците оспорват пред въззивния съд дължимостта на лихвите , които вече изрично са признали . Доводите на въззивниците за недължимост на лихвите за забава трябва да се считат за недопустими и не следва да се разглеждат .

Визираната от въззивниците т.4а от ТР №4/13 г на ОСГТК на ВКС няма отношение към процесния случай . Същата касае въпроси свързани с издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК , докато процесната заповед е по чл.410 ГПК .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалната част . Пред СГС разноски се дължат от въззивниците – юрисконсултско възнаграждение .

За да отхвърли молбите по чл.248 ГПК СРС е приел , че ответниците дължат разноски в пълен размер , тъй като са дали повод за завеждане на делото и са платили частично задълженията си едва на 07.01.2022 г /след подаване на възражения срещу заповедта за изпълнение и след подаване на искова молба по чл.422 ГПК / .

Определението на СРС по чл.248 ГПК е правилно . Разноските , които е направил ищецът са извършени преди да бъде извършено частично плащане от ответниците . Последните са дали повод за завеждане на делото и дължат разноски в пълен размер . Определението на СРС по чл.248 ГПК трябва да се потвърди .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2590 от 28.03.2022 г по гр.д.№59038/21 г на СРС , 173-ти състав , в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че П. П. С. ЕГН ********** и Г. И.

П. ЕГН ********** от гр.София дължат солидарно на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София сумата от 59,47 лева лихви за забава за периода 18.06.2021 г – 06.01.2022 г върху главница от 1054,58 лева за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г.- м.04.2020 г. за топлоснабден имот ап.№30 , находящ се в гр.София ж.к.******* ******* ; и сумата от 1,66 лева лихва за забава за периода 18.06.2021 г – 06.01.2022 г върху главница от 29,50 лева за дялово разпределение за периода м.05.2018 г.- м.04.2020 г за посочения имот ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.07.2021 г по ч.гр.д.

№34940/21 г на СРС , 173 състав .

ПОТВЪРЖДАВА определение №21048 от 19.08.2022 г по гр.д.№59038/21 г на СРС , 173-ти състав .

ОСЪЖДА всеки от П. П. С. ЕГН ********** и Г. И. П. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София по 50 лева разноски пред СГС .

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4