Решение № 164 от 10.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000503186 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 6139/14.10.2025 г., по гр.д.№ 1524/2025 г. на Софийски градски съд, ГО, I-22 състав съдът е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, „Армеец” АД да заплати на Т. М. М. сумата от 124 350 лева, застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на ПТП от 25.07.2022 г. – делинквент П. Л.

Д., управлявал товарен автомобил марка „Дачия“, с рег.№ ********, при което е починал бащата на ищцата М. К. М., ЕГН ********** /щета № 10023100102524Н/, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2023 г. до окончателното ù изплащане (BG********), като е отхвърлил претенцията за горницата до пълния предявен размер от 150 000 лева, като неоснователна.

Срещу това решение, в частта му, с която предявеният иск е частично уважен, е подадена въззивна жалба от „Армеец” АД, което поддържа, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че първоинстанционният съд не обсъдил и ценил събраните по делото доказателства, поради което формирал неправилен извод за наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя.ЗАД „Армеец“, в качеството му на застраховател. Налице били категорични доказателства относно виновното и противоправно поведение от страна на пешеходеца М., който, при наличието на тротоар, е предприел неправилно движение и ненужен престой на пътното платно, без да се огледа и без да съобрази поведението си с наличието на движещо се към него МПС, с което допринесъл за настъпване на процесното ПТП преимуществено. Налице било самоувреждане и отговорността на водача, респективно застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, не следва да бъде ангажирана.

Не била доказана пряка причинно-следствена връзка между поведението на водача на т.а.

1

.Дачия Докер“ с per. - ******** и леталния изход за пешеходеца М., чиято смърт настъпила поради остра сърдечна и дихателна недостатъчност /от епикризата, представена по делото и обясненията в съдебно заседание на вещото лице д-р М./. При пострадалия била налице и установена Covid-19 инфекция /отразено в епикризата от УМБАЛ „Света Анна“ АД – София/, налична била и хроничната исхемична болест на сърцето. Дори да се приемело, че водачът на т.а. „Дачия Докер“ е нарушил правилата за движение по пътищата, безспорно бил налице съществен принос за настъпване на вредоносния резултат от страна на пешеходеца М., каквото възражение било направено. От приетата по делото съдебна автотехническа експертиза се установявало, че процесното ПТП настъпило върху пътното платно, на място, което не е предназначено за движение на пешеходци и на което липсва обособено и обозначено място за пресичане, а в района на мястото на реализирането на произшествието има тротоар, от двете страни. Съгласно чл. 108 от ЗДвП, пешеходците имали задължение да се движат по тротоара и можело да се движат по пътното платно единствено на местата, на които няма тротоар, като в този случай са длъжни да се движат противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най- близо до лявата му граница. Нарушени били разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП от страна на пешеходеца М.. Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, пешеходците били длъжни да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение. Пешеходецът имал възможност, за времето, в което е престоявал на пътното платно, да го пресече поне два пъти. Вместо това, той е спрял без необходимост на пътното платно, удължил е ненужно пътя и времето за пресичане и по този начин е допринесъл за настъпването на произшествието. Необоснован бил изводът на първоинстанционния съд, че пешеходецът не е длъжен да очаква движещо се в „неправилната посока" превозно средство Движението на превозни средства назад било позволено от ЗДвП, освен в кръстовище, каквото в случая не е налице, предвид което посоката на движение на т.а. „Дачия Докер“ не може да бъде определена като неправилна. Още повече, че в конкретния случай, на мястото на настъпване на ПТП е имало и обособени за паркиране места, предвид което всеки участник в движението следва да очаква движение и маневриране от водачите на превозните средства, включително на заден ход и да съобразява поведението си с тях. Неправилно било прието, че водачът на т.а. „Дачия Докер“ е управлявал МПС със скорост, която е недопустима. Към момента на настъпване на удара с пешеходеца, автомобилът се е движил със скорост от около 28 км/ч /от САТЕ/, която скорост е много по-ниска от максимално допустимата такава в градски условия и в този смисъл технически съобразена с конкретните пътни и метеорологични условия. „Армеец” АД счита определения размер на обезщетението за неимуществени вреди несъобразен с изискванията за справедливост.

Пострадалият бил на 52 г. към датата на настъпване на събитието, а ищцата - негова дъщеря, на 29 г. Последната е създала свое семейство, живее в отделно домакинство, има две деца.

От събраните по делото свидетелски показания не се установявали факти и обстоятелства, обосноваващи присъждането на толкова висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск, а евентуално да определи по-нисък размер на дължимо застрахователно обезщетение.

Срещу решението е постъпила насрещна въззивна жалба от Т. М. М., която го обжалва в частта, в която съдът е отхвърлил иска за сумата над 124 350 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева. Счита, че обещетение за неимуществени вреди от 150 000 лева е справедлив и съобразен с установената съдебна практика. При постановяване на решението първоинстанционният съд не отчел критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществен и вреди, зададени с Постановление № 4/1968 г. на Пленумът на Върховния съд. Понятието „справедливост" не било абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Съдът не отчел в необходимата степен отражението върху ищцата на загубата на родител, с когото са били в изключително близки и прекрасни отношения. Предвид обстоятелството, че ищцата 2 била единствено и дългоочаквано дете, между нея и баща й имало специални отношения и безгранична любов. Оспорва подадената от „Армеец” АД въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Моли искът да бъде уважен в цялост.

Ответникът по жалбата „Армеец” АД я оспорва по изложени в отговора KD насрещната въззивна жалба съображения.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен осъдителни иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ичл. 86 от ЗЗД от Т. М. М. срещу „Армеец” АД за сумата 150 000 лева, придставляваща обезщетение за неимуществените вреди причинени на ищцата вследствие смъртта на баща й. В исковата молба е посочено, че на 25.07.2022 г., около 15.30 ч., в гр. София. ул. „Опълченска“ № 107, на паркинга пред бл. № 42А, настъпило ПТП между т.а. „Дачия“, рег.№ ********, и пешеходеца М. К. М., ЕГН **********.

Товарният автомобил с водач П. Л. Д. се движел по ул. „Опълченска" с посока на движение от ул. „Охрид” към ул. „Кавала” и в района на № 107 (паркинга пред бл. 42А), при движение на заден ход реализирал ПТП с намиращият се зад него пешеходец. Вследствие ПТП М. М. починал. В хода на наказателното производство починал и делинквентът. Т. М., дъщеря на пострадалия, приела болезнено случилото се. Починалият бил на 60 години и бил жизнен и работоспособен. Ищцата била единственото м у дете и между тях съществували близки отношения. Те живеели в едно домакинство и бащата бил нейна морална опора. Т. М. приела изключително болезнено кончината на баща си. Гражданската отговорност на делинквента била застрахована при ответника, поради което ищцата поискала от съда да осъди дружеството да заплати сумата от 150 000 лева, застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП, заедно със законната лихва, считано от 17.11.2023 г.

Ответникът „Армеец” АД оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане и механизма на ПТП. Сочи, че единствената причина за ПТП е поведението на М. М.. Оспорва наличието на посочените неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на М. М.. Евентуално оспорва претенцията по размер като твърди, че същият е прекомерен. Не оспорва, че покрива отговорността на лицето, сочено за делинквент, по застраховка ГО.

По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица относно посетено ПТП, от който се установява, че на 25.07.2022 г., в гр. София, около 15.30 ч., товарен автомобил „Дачия Докер“ с водач П. Л. Д. се е движилл по ул. „Опълченска" с посока на движение от ул. „Охрид” към ул. „Кавала” и в района на № 107 /Паркинга пред бл.

42А/, участва в ПТП, с намиращият се зад него пешеходец М. К. М., ЕГН **********. На М.

К. М. е поставена работна диагноза кръвоизлив и хематом в мозъка, фрактура на черепа, фрактура на първи шиен прешлен. Последният е прегледан и настанен в УМБАЛ „Света АННА“ с опасност за живота.

По делото са представени съдебномедицинска експертиза на труп и удостоверение за наследници, от които е видно, че М. К. М. починал на ******** г., като негови наследници на съпругата и Т. М. М. - дъщеря.

По делото са представени Епикриза от УМБАЛ „Света АННА“ ИЗ № 15108, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, които са взети предвид при изготвяне на назначените по делото експертизи.

3

По делото е разпитана като свидетел М. С. П., от чиито показания се установява, че познавам ищцата и баща й от ІV-ти клас, били в едно училище. М. М. бил много добър човек и представлявал емоционална подкрепа за дъщеря си. Т. била момичето на татко. И към момента Т. споделяла със свидетелката болката си от станалото и била много травмирана, постоянно се чувствала зле. Тя много зле преживявала травмата. Била много затворена в началото, но сега повече говорела как се чувства.

По делото е разпитана като свидетел А. М. К., от чиито показания се установява, че познавала ищцата и баща й. Те били в прекрасни отношения. Т. била единственото дете, много дълго чакано. С баща си имали много специални отношения помежду си, любовта им беше безгранична. Т. много тежко преживяла смъртта на баща си, която била огромен шок, тъй като била внезапна и начинът, по който се случила. И до днес Т. го преживявала. Когато се виждала и чувала със свидетелката, тя плачела и още не можела да го преживее. В момента ищцата тя живеела заедно със съпруга си и децата си.

По делото е изслушана съдебно-авто-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и като компетентно извършена, съдът възприема. Съгласно заключението, дадено след анализ на приложените по делото материали и извършени изчисления, най-вероятен е следният механизъм: На 25.07.2022 г. около 15.30 ч. в гр. София, ул. „Опълченска“ № 107/на паркинга пред блок 42А пешеходеца М. М. движейки се по тротоара и слязъл на паркинга, продължил е движението си към ул. „Кавала“ – посоката на огледа и на около 15 метра след ориентира и спрял полу-обърнат с дясната си страна по посоката на огледа. Времето изминало от навлизането на пешеходеца на паркинга до момента на удара е било от порядъка на 29 секунди . В даден момент водачът на товарен автомобил „Дачия“, паркиран пред входа на „Инфотел 2000“ е предприел потегляне от място и движение на заден ход, като в района на шахтата скоростта му е била от порядъка 10 км/ч, в района на спирката скоростта му е била от порядъка на 17-18 км/ч, след което автомобила е продължил да ускорява, достигнал скорост от порядъка на 29 км/ч, при което е настъпил удар между задната му част в областта на задна дясна врата на товарния отсек и пешеходеца.