Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 09.01.2026, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Административно наказателно дело 774/2025
Вид
Решение № 3
Подписан
09.01.2026
В сила
14.04.2026
Състав
ТОДОР ИВАНОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.45, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.60, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл.325, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
  • чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл. 415в, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Търговище, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Стела Й. Й.а като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20253530200774 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Казан Милев“ ООД гр.Търговище представлявано от управителя И. С., чрез пълномощник адв.А.С. от АК Търговище против НП № 25-2500113/26.08.2025 г. издадено от изпълняващ длъжността директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Търговище.

Считайки същото за постановено в нарушение на закона, жалбоподателя моли НП да бъде отменено. В с.з. чрез своя процесуален представител поддържа жалбата с наведените в нея оплаквания. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Алтернативно – отмяна на наложената санкция на основание чл.28 от ЗАНН, алтернативно – намаляване размера на наложената санкция.

Наказващият орган чрез своя процесуален представител счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Моли да ни присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а ако бъдат присъдени разноски на жалбоподателя то това да бъде в справедлив размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното :

1

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60, ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

При извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Търговище на 11.07.2025 г. около 10:45 часа по работни места в обект - казан за ракия, намиращ се в гр. Търговище, промишлена зона, стопанисван от работодателя „Казан Милев“ ЕООД гр. Търговище с ЕИК:202605726 е установено, че в посочения обект полага труд лицето Р. Й. Р. с ЕГН:**********, на длъжност „работник казан“ с работно време за деня от 08:30 ч. до 12:30 ч., почивни дни - събота и неделя и уговорено трудово възнаграждение - 40 лв. на ден. Лицето е декларирало, че трудовата му дейност се изразява в продажба на ракия на клиенти и почистване на производственото помещение и външните площи към обекта, с работно време от 09:00 ч. до 16:00 ч. За извършване на посочените дейности, лицето е получило от работодателя маска и ръкавици.

За целите на проверката, с призовка (на основание чл.45, ал.1 от АПК) от работодателя са изискани пълните трудови досиета на всички работещи в обекта и наети от дружеството лица, вкл. документи по режима на отпуските.

При извършена на 22.07.2025 г. проверка в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ в гр. Търговище на представените от работодателя „Казан Милев“ ЕООД гр. Търговище с ЕИК:202605726 документи по възникване и съществуване на трудовите правоотношения е установено, че между него и Р. Й. Р. има сключен трудов договор №1/30.09.2022 г. за работа на длъжност „общ работник“, с място на работа: „Казан Милев“ ЕООД. В представеното досие се съхранява и заявление от 31.03.2025 г. от работника до работодателя, че желае да бъде освободен от работа. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед №1 от 01.04.2025 г., считано от същата дата, на основание чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните, изразено писмено). В същата е отбелязана дата на връчване - 01.04.2025 г.

За проверката по документи не е представен друг сключен трудов договор в писмена форма между работодателя и лицето Р. Й. Р. с ЕГН:

**********.

При тези обстоятелства проверяващите приели, че на 11.07.2025 г. лицето Р. Й. Р. с ЕГН: ********** полага труд като „работник казан“ в 2 проверявания обект - казан за ракия, намиращ се в гр. Търговище, промишлена зона, без сключен трудов договор в писмена форма с работодателя „Казан Милев“ ЕООД гр. Търговище с ЕИК: 202605726.

Прието е също, че нарушението е констатирано на 11.07.2025 г. при проверка по работни места в обекта и на 22.07.2025 г. при проверка по документи в офиса на Дирекция „Инспекция по труда" в гр. Търговище.

За установеното нарушение на жалбоподателят бил съставен АУАН № 25-2500113 от 28.07.2025 г. връчен на представител на нарушителя. Срещу акта е постъпило писмено възражение в предвиденият за това срок вх.№ 25115518/04.08.2025 г. Наказващият орган е приел възражението за неоснователно и въз основа на АУАН на 26.08.2025 г. и.д. длъжността директор на дирекция „Инспекция по труда“ издал оспореното НП с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ и на основание чл.414, ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600лева. изложени са обстойни мотиви във връзка с констатираното административно нарушение.

Гореизложената фактическа обстановка се доказа от събраните по делото писмени доказателства : протокол №ПР2528429/28.07.2025г. за извършена проверка; призовка (на основание чл.45, ал.1 от АПК) до „Казан Милев" ЕООД с изх. №25072408 от 11.07.2025г.; идентификационна карта от 16.07.2025г.; декларацияот Р. Й. Р. от 11.07.2025г.; констативен протокол, съставен при проверка по работни места в обекта на 11.07.2025г.; трудов договор №1/30.09.2022г., сключен с Р. Й. Р.; заявление от 31.03.2025г. от Р. Й.

Р. за прекратяване на трудовия договор и заповед №1 от 01.04.2025г. за прекратяване на трудово правоотношение, както и от показанията на св.М. М..

Съдът не даде вяра на показанията на св.Р. Р. тъй като същите противоречат на данните в попълнената лично от него декларация, както и на останалите писмени доказателства по делото.

В показанията си св.С. М. заяви, че не е виждал през месеците юни-юли 2025 г. Р. Р. в процесният обект.

В показанията си св.Г. посочи, че Р. Р. е посещавал по различно време процесният обект.

Както показанията на св.М. така и показанията на св.Г. са косвени данни, без да са базирани на преки и ежедневни наблюдения кога Р. Р. е 3 посещавал обекта, включително и относно инкриминираната дата, и като такива показанията на тези двама свидетели не са от естество да разколебаят и опровергаят гореизложената фактическа обстановка.

Представеният по делото оптичен носител с видеозапис и снимков материал няма отношение към настоящият спор тъй-като касае дата 04.07.2025 г. и не следва да бъде обсъждана информацията находяща се на този носител.

Предвид на така събраните по делото писмени и гласни доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие за безспорно доказано, че на 11.07.2025 г. лицето Р. Й. Р. е полагало труд като „работник казан“ в обект казан за ракия, намиращ се в гр.Търговище, промишлена зона, без сключен трудов договор в писмена форма с работодателя „Казан Милев“ ЕООД гр.Търговище с ЕИК 202605726. С това жалбоподателят е нарушил чл.62, ал.1 от Кодекса на труда. Нарушението води до реализиране на административнонаказателна отговорност по чл.414, ал.3 от КТ.

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Процесните АУАН и НП са съставени /издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия, по предвиденият от закона ред и форма, в предвидените за това срокове, като съдържат всички изискуеми реквизити.

Налице е идентичност между описанието на нарушението и нарушените законови разпоредби дадени в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, предмет на настоящото оспорване. Няма допуснати съществени процесуални нарушения при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

По изложените по-горе съображения съдът намери, че фактическата обстановка, която е отразена в акта, възприета от наказващия орган при издаване на НП, безспорно се доказа по делото.

Безспорно на 11.07.2025 година, в обекта на контрол – казан за изваряване на ракия, в промишлената зона на гр.Търговище, са заварени да полагат труд няколко лица, едно от които е лицето Р. Р.. На същото лице е предоставена за попълване декларация, в която да посочи в какво качество присъства, пребивава на обекта и съответно лицето изрично е посочило, че е работник на жалбоподателя, че от 01.04.2025 година работи за фирмата „Казан 4

Милев“ и няма сключен нито трудов, нито граждански трудов. В декларацията изрично е посочило работното време, което по принцип спазва и то от 09:0016:00 часа и е конкретизирало, че за деня 11.07.2025 година работното му време е изрично, а именно от 08:30 часа до 12:30 часа. Изрично е посочило какви са личните предпазни средства, които лицето е получило от работодателя за извършаваната от него дейност, а именно маска и ръкавици.

Декларацията е написана грамотно, четливо и подробно, дори лицето е конкретизирало за предходния месец юни, че на 26.06.2025 година от управителя е получил 120 лева. Тази информация няма как да бъде известна на проверяващите инспектори, така че те да я продиктуват на лицето да я впише в своята декларация. Лицето само, собственоръчно, е посочило данните в тази декларация, като е изписал с подробности дейността която извършва „…Продавам ракия, както и почиствам производственото помещение, както и вън прилежащите части…“. Що се отнася до възражението за прилагане на института за маловажност по чл. 28 от ЗАНН, то той е неприложим. В тази насока има тълкувателно решение на ВАС от 2011 година, съгласно което тълкувателно решение общата разпоредба на чл. 28 то ЗАНН е неприложима, поради наличието на специален текст в КТ, това е чл. 415в, ал. 1, но поради наличието на ал. 2, която посочва изключенията от приложението на ал. 1, то нарушенията по чл. 62, ал. 1 от КТ не могат да бъдат квалифицирани като маловажни случаи. АУАН е съставен за полагане на труд на лицето без сключен трудов договор в писмена форма именно за деня 11.07.2025 година, тогава когато проверяващите са имали лични възприятия от дейността която това лице е извършвало. Това, че има някакви данни за полагане на труд по назад във времето и то в периода от 01.04.2025 година до момента на констатирането, вече са отделни обстоятелства, които нямат отношение конкретно към нарушението констатирано на 11.07.2025 година. НП не страда от пороци, спазен е както материални, така и процесуалния закон при неговото издаване. Що се отнася до възражението, че този тип правоотношение е гражданско по този характер и няма белезите на трудово правоотношение. В КТ са регламентирани редица трудови договори, както срочни, така и безсрочни. Може да бъде сключен трудов договор както със срок за изпитване, така и безсрочен такъв. В конкретния случай, ако работодателя е искал да спази закона е можел да сключи трудов договор, въпреки, че лицето вече е пенсионер, и то какъв – за определени дни от 5 месеца, с което ще спази закона и ще отговори на нуждите на производствения си процес.

Правилно санкцията е определена в размер на 1600 лева, като в тази насока съдът напълно споделя изводите на наказващият орган.

Работодателят е извършил описаното по-горе нарушение, касаещо едно от основните му задължения като страна по трудовото правоотношение, вследствие на което за работника Р. Й. Р. са настъпили вредни последици същият е бил лишен от защитата и правата, които наличието на писмен трудов договор осигурява, в това число зачитането на времето, през което е положен трудът за трудов и осигурителен стаж.

Следва да се отбележи и, че съгласно протокол №ПР2528429/28.07.2025 г. за извършена проверка, същото по вид нарушение работодателят е извършил по отношение на още един работник, т.е. констатираното нарушение не е изолиран случай.

Предвид горното се налага извода, че процесното НП е издадено при спазване на процесуалният и материален закони, явява се законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

От процесуалният представител на наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. В съответствие с изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 130 до 190 лева. В случая възнаграждение в размер на 130 лева съдът счита за справедлива сума с оглед правната и фактическа сложност на делото, и обема на оказаното процесуално представителство. Следва възнаграждението да се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София като първостепенен разпоредител с бюджетни средства.