Решение № 31 от 10.01.2025, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. гр. Хасково, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640102032 по описа за 2023 година

Предявен е от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, с адрес гр.

София, ул. „****, представляван П. Д. и Д. Ш. - Изпълнителни директори, чрез Адвокатско дружество „М. и Р.“, представлявано от адвокат Д. М., със съдебен адрес гр. София, ул. „******, против Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес град Варна, ул. „******, Н. Д. К., ЕГН **********, с адрес общ.

Хасково, село Тракиец и М. Д. Т., ЕГН **********, с адрес град Хасково, ул.

„*******, иск с правно основание чл.135, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В исковата молба се твърди, че между банката - ищец от една страна, и от друга страна – „К.- И. - Ч. и С-“ СД (сегашно „К. И. - Я. и Т. С.“СД), ЕИК 040024781 - кредитополучател, К.И. Т., ЕГН ********** - солидарен длъжник, И. В. И., ЕГН ********** - солидарен длъжник, били сключени два договора за кредит, както следва : Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL16778 от 03.06.2008 г. и Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит“ № BL17927 от 03.06.2008 г. С Договори за встъпване в дълг от 29.10.2018 г. ответникът Д. Д. К. встъпил по смисъла на чл. 101 ЗЗД като солидарен длъжник във всички задължения на кредитополучателя и по двата договора за кредит. Поради просрочия в плащанията, с нотариални покани, връчени на длъжниците чрез ЧСИ З. Д. с peг. № 808 в Камарата на ЧСИ, на основание чл. 26, б. „в“, вр. с чл. 25, б. „г“ от Договор за банков кредит Продукт „Бизнес реаолвираща линия – плюс“ № BL16778/03.06.2008 г. и на основание чл. 26, б. „г“, вр. с чл. 27, б. „в“ от Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит“ № BL17927/22.10.2013г., 1 ищецът обявил двата кредита за изцяло предсрочно изискуеми. С цел събиране на вземанията си, произтичащи от първия Договор за банков кредит кредитодателят инициирал заповедно производство по чл. 417 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 2286/2022 г. по описа на РС- Варна, по което били издадени заповед за незабавно изпълнение № 1148 от 24.02.2022г. и изпълнителен лист № 798/24.02.2022 г. за дължими от кредитополучателя и тримата солидарни длъжници суми в общ размер 117 934,38 евро и 9 380,94 лева. С цел събиране на вземанията си, произтичащи от втория Договор за банков кредит, ищецът образувал заповедно производство по чл. 417 ГПКч.гр.д. № 2285/2022г. по описа на PC - Варна, по което били издадени заповед за незабавно изпълнение № 1154 от 24.02.2022г. и изпълнителен лист № 801/24.02.2022 г. за дължимите от кредитополучателя и тримата солидарни длъжници суми в общ размер 250 444,98 евро и 18 168,19 лева. Поради постъпили от длъжниците К. И.Т., И. В. И. и Д. Д. К. възражения по чл. 414 ГПК срещу издадените заповед за незабавно изпълнение № 1148 от 24.02.2022 г. и заповед за незабавно изпълнение № 1154 от 24.02.2022 г., „Юробанк България“ АД предявила установителни искове за вземанията си към тях, произтичащи от двата договора за банков кредит, по които били образувани т. д. № 427/2022 г. и т.д. № 428/2022 г. по описа на ОС – Варна, първото приключило с влязло в сила решение, а второто – висящо.

Твърди се също в исковата молба, че малко преди образуване на съдебните производства, и преди да преустановят плащанията по договорите за кредит, длъжниците извършили подготовка за това, като осъществили поредица от разпоредителни сделки с имуществото си, с които целяли да го намалят и да увредят кредитора си, а именно :

На 22.07.2019 г. с нотариален акт, вписан в имотния регистър към Служба по вписванията - Хасково, като акт № 32, том XIII, книга ПРЕХВЪРЛЯНИЯ, с номер от двойно входящ регистър 4077 от 22.07.2019 г., ответниците Д. Д. К. и Н. Д. К. продали на М. Д. Т. притежаваните от тях двамата 3/4 идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V-157 в квартал 41 по кадастралния и регулационен план на **********, утвърден със заповед № 2582/1945 г., с площ 1000 кв.м., ведно с построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА с декларирана площ съгласно удостоверение за данъчна оценка от 60,00 кв.м и НАВЕС с декларирана площ съгласно удостоверение за данъчна оценка от 12,00 кв. м. Видно от справка от Имотен регистър към Агенция по вписванията, купувачът не се бил разпоредил с придобития имот.

На 22.07.2019г. с нотариален акт, вписан в имотния регистър към Служба по вписванията - Хасково, като акт № 31, том XIII, книга ПРЕХВЪРЛЯНИЯ, с номер от двойно входящ регистър 4076 от 22.07.2019г Д.

Д. К. и Н. Д. К. продали на М. Д. Т., ЕГН **********, притежаваните от тях двамата 5/6 идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IV-158 в квартал 41 по кадастралния и регулационен план на **********, утвърден със заповед № 2582/1945 г., с площ 1220 кв.м, ведно с построените в имота КЪЩА с декларирана площ съгласно удостоверение за данъчна оценка от 40,00 кв. м.

Видно от справка от Имотен регистър към Агенция по вписванията, купувачът не се бил разпоредил с придобития имот.

2

На 22.07.2019 г. с нотариален акт, вписан в имотния регистър към Служба по вписванията - Хасково, като акт № 30, том XIII, книга ПРЕХВЪРЛЯНИЯ, с номер от двойно входящ регистър 4075 от 22.07.2019 г., Д. Д. К. продал на М. Д. Т., неговите собствени: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на **********, одобрени със Заповед РД-18-1567/05.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Тракиец, местност „Кюмюрли меше", с площ 5202 кв. м; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на **********, одобрени със Заповед РД-18-1567/05.09.2018, на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Тракиец, местност „Каменело“, с площ 3000 кв. м; и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Тракиец, общ. Хасково, обл, Хасково, одобрени със Заповед РД-181567/05.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.Тракиец, местност „Новия кър“, с площ 7200 кв. м. Видно от справка от Имотен регистър към Агенция по вписванията, купувачът не се бил разпоредил с придобития имот.

В допълнение се посочва, че между страните на 23.07.2019г. била сключена друга сделка с нотариален акт, вписан в имотния регистър към Служба по вписванията - Кърджали, като акт № 199, том X, книга ПРЕХВЪРЛЯНИЯ, с номер от двойно входящ регистър 2988 от 23.07.2019 г., при която Д. Д. К. и Н. Д. К. продали на М. Д. Т., притежавани от тях двамата:

2/3 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18689/13.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: с. Брош, общ. Кърджали, обл. Кърджали, местност „Харман Авлусу“, а на 04.10.2021г. с нотариален акт, вписан в имотния регистър към Служба по вписванията - Варна, като акт № 71, том LXXXI, книга ПРЕХВЪРЛЯНИЯ, с номер от двойно входящ регистър 29902 от 04.10.2021 г., Д. Д. К. продал на К.

И. И., негов собствен ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, находящ се в с. Страшимирово, общ. Белослав, обл. Варна, ул.„Неизвестна“, местност „Пясъка“, с площ 542 кв. м.

Сочи се, че Разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД давала право на всеки кредитор да иска обявяването за относително недействителни действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. В случая, с процесните сделки длъжникът намалявал актива си в ущърб на своя кредитор-банка. Сделките увреждали кредитора, като затруднявали събирането на неговите изискуеми вземания към длъжниците, тъй като чрез отчуждаването на имотите от своя патримониум длъжникът възпрепятствал възможността кредиторът да се възползва в пълен обем от правото си по чл. 133 ЗЗД, чиято разпоредба поставяла цялото длъжниково имущество в обезпечение на кредитора. Възможността на кредитора да насочи изпълнение към имуществото на солидарните длъжници по същите вземания се явявала несъществена за преценката за увреждащия характер на 3 сделката. Отчуждаването на недвижими имоти от един солидарен длъжник накърнявало правото на кредитора по чл. 122 ЗЗД „да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците“ и отново утежнявало позицията на кредитора, като намалявало сбора на актива на всички солидарни длъжници и по този начин затруднявало събирането на вземането му. На следващо място, разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД също изисквала при сключването на увреждащите сделки длъжникът да е знаел за увреждането, като изискването за знание преминавало в изискване за умисъл, когато увреждащото действие било извършено преди възникване на вземането. В процесния случай по отношение на сделките, сключени след 29.10.2018 г., когато ответникът Д. Д. К. и банката - ищец сключили двата договора за встъпване в дълг, следвало да се приложи по-необременяващата откъм доказателствена тежест разпоредба на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Релевантният момент на възникване на вземането бил моментът, в който ищецът „Юробанк България“ АД придобил качеството на кредитор на ответника Д. Д. К., а последният - качеството на длъжник. Моментът на възникване на вземането можел да се изведе от Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д.

№ 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Релевантният момент на възникване на вземането в процесния случай бил не само моментът, в който Д. Д. К. се задължавал към ищеца да отговаря като солидарен длъжник по процесните договори, но и периодът преди това. Датата на подписване на двата договора за встъпване в дълг била 29.10.2018г., от който момент нататък ответникът Д.

Д. К. придобивал качеството на длъжник спрямо ищеца, а пет от атакуваните в настоящото производство разпоредителни сделки били сключени след 29.10.2018 г., поради което по отношение на същите намирала приложение разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради което длъжникът следвало да знае, но не и да цели увреждането на кредитора. Знание за увреждането се изисквало и по отношение на съконтрахента на длъжника, когато сделките са били възмездни. Разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД обаче създавала оборима презумпция за знание, ако третото лице - съконтрахент бил съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Тази презумпция се прилагала за всеки един от ответниците - както за третото лице, така и за самия длъжник. В процесния случай купувач по четири от петте сделки на длъжника-продавач се явявала М. Д. Т. - негова сестра, като същата била дъщеря на другия продавач Н. Д. К.. На това основание следвало да се приложи презумпцията по чл. 135, ал. 3 ЗЗД и да се счете, че и тримата ответници са знаели за увреждането. Що се отнасяло до длъжника, то знанието за увреждането произтичало от безспорното негово знание за съществуване на вземането на ищеца към него, както и безспорното знание, че неговото встъпване в дълг като солидарен длъжник, специфично обезпечавало изпълнението на задълженията по процесните договори. След като същият осъзнавал, че чрез встъпването в дълг той предоставя лично обезпечение на изпълнението на основното задължение, встъпващият длъжник неминуемо знаел и че като отчуждава имоти от своя патримониум, всъщност препятства възможността на кредитора да се възползва от това лично обезпечение, което той предоставя. Поддържа се, че към момента на встъпването си в двата дълга ответникът Д. Д. К. бил наясно, 4 че кредитополучателят и длъжниците по тях са вече били изпаднали в просрочия, бил наясно, че има немалък шанс кредитополучателят отново да изпадне в забава и банката да насочи принудително изпълнение към неговото имущество, за което свидетелствала и още една извършена от него сделка, сключена на 04.10.2021г.- след встъпването му в дълг, по която за съконтрахента също били налични достатъчно доказателства за знание, които подробно се излагат от ищеца.