Решение № 57 от 14.03.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Смолян, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20215440100752 по описа за 2021 година

Ищецът ВЛ. АЛ. ЛЮБ. от гр. М е предявил срещу **** „***” - София, представлявана от ДМ обективно и кумулативно съединени искове, както следва: - иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 2 500, представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца 260 часа нощен труд в периода 21.07.2018 – 21.07.2021 г. /съдът приема, че това е правилният период, видно от обстоятелственото изложение на исковата молба, с която на два пъти се посочва изрично периода от три години преди предявяването й/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2021 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 280 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение за нощен труд, считано от нощният труд до 22.07.2021 г..

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното: съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът изпълнява длъжността полицейски инспектор V степен /оперативен дежурен/ в грпа Оперативен дежурен център от сектор Регионален координационен център към РДГП – Смолян при ГДГП, на смени по месечни графици, при сумарно отчитане на работното време на тримесечия. За времето от 21.07.2018 – 21.07.2021 г. е положил нощен труд, който не е преизчислен с коефициент 1.143 и не е преобразуван в дневен и съответно не му е заплатен изцяло. Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд представлява 260 часа положен труд, който не му е заплатен, съобразно разпоредбата на чл.

187, ал. 3 ЗМВР и чл. 3, ал. 3 Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з36/07.01.2020 г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, респ. субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.).

Ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се 1 изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент го е поставило в забава, за което дължи съответното обезщетение под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите възнаграждения по тримесечия, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този за тримесечието за което се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването и изплащането съобразно ЗМВР, като крайната дата за изчисляване е датата на входиране на исковата молба в съда.

Претендира присъждане на деловодните разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни, като твърди, че всички отработени от ищеца часове нощен труд са му заплатени, тъй като в ЗМВР няма препращаща норма към разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни актова, каквато е НСОРЗ. Смята, че приложими са специалните правила на ЗМВР и подзаконовите му нормативни актове и че не следва да се прилага по аналогия поради празнота чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Признава факта, че в процесния период ищецът е работил на посочената длъжност и е полагал нощен труд.

Претендира за разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. Г поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени по изложените в исковата молба съображения.

Ответникът не се представлява, в писмена молба от гл. юр. Г счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени по изложените съображения в отговора на исковата молба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца. Претендира присъждане на деловодните разноски.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с ответника в процесния период на длъжността полицейски инспектор V степен /оперативен дежурен/ в група Оперативен дежурен център от сектор Регионален координационен център към РДГП – Смолян при ГДГП.

От заключението по назначената СИЕ се установява, че ищецът като държавен служител в системата на МВР работи на 12- часови смени, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време за тримесечен период. За периода 21.07.2018 – 21.07.2021 г. е положил нощен труд общо 226 нощни смени или 1 808 часа нощен труд, от които 32 часа, положени на официални празници, които часове отработен нощен труд са начислени по ведомост и изплатени, без да са преобразувани в дневен труд , съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ с коефициент 1,143. Размерът на отработените часове нощен труд, след приравняването им по методологията в Наредба та за структурата и орг анизацията на работната заплата - чл. 9, ал. 2 е 2067, а разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 259. Не е ползвана и компенсация във вид на почивка.

Извънредният труд за служителите н а МВР се заплаща е 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, в официалните празници със 100 на сто увеличение.

Общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за периода от 21.07.2018 г. до 21.07.2021 г., преизчислен, съгласно Наредба та за структурата и 2 организацията на работната заплата за ВЛ. АЛ. ЛЮБ. е 2 956.02 лева, подробно изчислен по тримесечия в Таблица 1, к. 13, както следва: 2 883.58 лева - за положен нощен труд, преизчислен, съгласно НСОРЗ, подробно изчислен по тримесечия в Таблица 1, к. 7 и 72,44 лв. за положен нощен труд на официални празници, също преизчислен, съгласно НСОРЗ, подробно изчислен по тримесечия в Таблица 1, к. 12. Размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период върху сумата за разликата между положения нощен труд и преизчисления, съгласно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, изчислен от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася до 22.07.2021 г. /датата на завеждане на исковата молба/ е 396.04 лева, подробно отразен в Таблица 1, к. 14..

Съдът кредитира като обективно и компетентно изготвеното заключение по СИЕ, същото не е оспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени са два обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за сумата от 2 500 лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца 260 часа нощен труд в периода 21.07.2018 – 21.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.072021 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, начислена за всяко отделно месечно възнаграждение за положените часове труд, считано от първо число на месеца, следващ съответния месец, в който е положен извънредният труд до 22.07.2021 г. в общ размер на 280 лв..

Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно правоотношение с ответника. Безспорно се установи също, че в посочения период от време същият е положил нощен труд, който след преобразуването му в дневен не е напълно заплатен. Безспорно се установи разлика от 259 часа между нощните и дневните часове, след преобразуването на нощния труд, които не са начислени и заплатени от работодателя и са на стойност 2 956.02 лева.

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з908/02.08.2018 г., Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г., Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от наредбите са аналогични и гласят, че за държавните 3 служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Предвидено е също, че отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Съгласно чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., а в наредбите изрично е посочено, че за всеки отработен нощен час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г..

С оглед липсата на специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът счита, че тази нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Съдът отчита и обстоятелството, че с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8601/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росица Драганова, е отменена Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., в частта относно чл. 8, чл. 14, ал. 2 и ал. 3, чл. 16, ал. 3, чл. 18, ал. 3, чл. 20а, чл. 21, ал. 2, чл. 23, ал. 2, чл. 24, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 2, чл. 32, ал. 2, чл. 33, ал. 1, § 3 от заключителните разпоредби, приложение № 1 към чл. 18, ал. 3 и чл. 23, ал. 1, приложение № 3 към чл. 24, ал. 2 и чл. 26, ал. 3. Тази отмяна, засягаща и полагането на извънреден труд извън нормативно определените часове, е индиция, че е недопустима законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР.