Решение № 3123 от 18.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3123 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110129516 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от ЕТ “...“, чрез адв. Х., срещу „...“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено недължимостта на парични суми, съгласно Изпълнителен лист от 21.08.2013г. по ч.гр.д. №1025/2013г. на РСБотевград, по който е образувано изп.д. №169/2023 по описа на ЧСИ Наталия Дангова, рег. №793 в КЧСИ, район на действие: СОС. Изложени са твърдения за настъпила перемпция, респ. погасяване на вземанията по давност. Претендират се сторените разноски.

В исковата молба се твърди недължимост на следните суми: 5 352,20 лева /2736,54 евро/, представляваща парично вземане на банката по Договор за кредит, продукт „ПОС Револвираща линия" № 4011/19.10.2007 г., ведно с приложение от 26.10.2007 г. и Анекс от 30.06.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.08.2013 г. до окончателното изплащане на вземането; 1 345,34 лева /687,86 евро/, представляваща договорна лихва за периода от 21.05.2012 г. до 15.08.2013 г.; 40,00 лв. /20,45 евро/, представляваща банкови такси; 134,75 лв. /68,90 евро/, представляваща направени разноски по делото за платена държавна такса; 410,55 лв. /209,91 евро/, представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение, съгласно изпълнителен лист от 21.08.2013г. по ч.гр.д. № 1025/2013г. на РС- Ботевград.

В законоустановения срок не е бил депозиран отговор на исковата молба.

Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът е указал на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност.

В тежест на ответника е да докаже надлежно извършени действия, с който е 1 прекъснато теченето на давността в полза на насрещната страна, респ. поддържането висящността чрез изпълнителни действия или искания за извършването на такИ. в производство по принудително изпълнение.

Приети като доказателства са материалите по изп. дело № 182/2014 г. и по изп. дело № 169/2023 г. по описа на ЧСИ Наталия Дангова.

От приетите доказателства по делото се установява, че изпълнителното дело е образувано първоначално на 03.02.2014 г., когато до ЧСИ Наталия Дангова е подадена молба за това, като е приложен процесният изпълнителен лист. На основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на органа по изпълнението е възложено да определи способа на изпълнение с цел удовлетворяване на съдебно признатите вземания. По същото са били предприети изпълнителни действия, като последното е от 16.02.2015 г. /налагане на възбрана/.

Видно от постановление от 26.02.2021 г., /в сила от 03.04.2021 г./ на ЧСИ Наталия Дангова, производството по изп. дело № 182/2014 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради това че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

С молба от 02.05.2023 г., взискателят е образувал изп. дело № 169/2023 г. по описа на ЧСИ Наталия Дангова отново във връзка с процесния изпълнителен лист. На основание чл.

18, ал. 1 ЗЧСИ на органа по изпълнението е възложено да определи способа на изпълнение с цел удовлетворяване на съдебно признатите вземания. Приложени са запорни съобщения от 25.10.2023 г., от 18.07.2024 г. за налагане на запор върху банкови сметки на ищеца.

При така очертаното развитие на изпълнителното дело и предвид доводите на страните, ангажирани в производството, съдът приема следното:

На първо място, по делото не се спори, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, е влязла в сила.

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Независимо, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а не въз основа на влязло в сила решение, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима. По същността си правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има установително действие в отношенията между страните. Съгласно сега действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането (в този смисъл определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, ІV г. о., определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о. на ВКС и др.).

Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия /чл. 116, б. "в" ЗЗД/, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т. 10/. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатИ. на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. ТакИ. действия са искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от 2 проданта или плащанията от третите задължени лица.

Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност, образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за опреД.е непогасен остатък от дълга, извършването на разпределение /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК- т. 10/.

В актуалната съдебна практика на ВКС по въпросите за значението на перемпцията и давността в изпълнителното производство /напр. Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., Решение № 126/28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г., III г. о., Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., III г. о./, е възприето разрешението, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила, новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.

Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания от взискателя изпълнителен способ, докато изпълнителният лист все още се намира у него.

В конкретния случай давността е прекъснала с налагането на възбрана през 2015 г., след който момент в продължение на период от повече от 2 години не са извършвани и не е било поискано извършването на действия по изпълнителното дело, с оглед което и същото се е прекратило по силата на закона през 2017 г. След прекратяването на изпълнителното производство и предвид липсата на активност от страна на взискателя, който съобразно възприетото с Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, не е поискал от съдебния изпълнител след настъпилата перемпция да извърши изпълнителни действия, то и следва да се приеме, че давността за вземанията по листа срещу този длъжник във всички случаи е изтекла в периода 2017 г. – 2022 г.

При съобразяване на разрешението, дадено с Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС, съгласно което Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. е действало до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС., съдът приема, че съгласно същите тълкувателни актове, давност за вземания по образувани при действието на Постановлението изпълнителни дела, не е текла. Несъмнено е, че под "образувани изпълнителни дела" се има предвид висящи такИ.. По прекратено поради наличието на перемпция изпълнително производство, не е налице основание да се приеме, че давност не тече. Последното прекъсване по първото образувано изпълнително дело, е чрез изпращането на съобщението за налагане на възбрана на 16.02.2015 г. След това ответникът е поискал 3 предприемането на изпълнителни действия от съдебния изпълнител въз основа на чл. 18, ал.

1 ЗЧСИ, с молбата си от 02.05.2023 г. за образуване на изпълнително дело. Следователно приложимата петгодишна погасителна давност е изтекла към момента на образуване на изп. дело № 169/2023 г. по описа на ЧСИ Наталия Дангова.

Поради тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че паричните задължения по изпълнителния лист са погасени по давност, съответно предявеният иск е основателен.

По разноските:

С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква за ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Сторените разноски са за заплатена държавна такса в размер на 291,31 лева. Адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда.

По делото липсва договор за правна защита и съдействие. Не е достатъчно представянето единствено на пълномощно. От представените към списъка извлечения от банкови сметки, също така, оставя недоказано в каква връзка са заплатени сумите от 1000 лв. и 800 лв., дали по настоящото дело и по въобще по какъв договор. Също така следва да се спомене, че сумата от 800 лв. е заплатена от наредител Пламен Царковски, който не е страна по делото, т.е. плащането на тази сума няма как и да има връзка с настоящото производство.

Предвид посоченото, заявеното своевременно възражение от ответника срещу разноските на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК, няма необходимост да бъде разглеждано.

В тежест на ответника следва да се възложи сума в общ размер на 291,31 лева (148,94 евро).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЕТ “...“, ЕИК ..., със съдебен адрес - гр. ...., срещу „...“ АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление – гр. ..., иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ЕТ “...“ не дължи на „...“ следните суми: 5 352,20 лева /2736,54 евро/, представляваща парично вземане на банката по Договор за кредит, продукт „ПОС Револвираща линия" № 4011/19.10.2007 г., ведно с приложение от 26.10.2007 г. и Анекс от 30.06.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.08.2013 г. до окончателното изплащане на вземането; 1 345,34 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.05.2012 г. до 15.08.2013 г.; 40,00 лв., представляваща банкови такси; 134,75 лв., представляваща направени разноски по делото за платена държавна такса; 410,55 лв., представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение, за които в полза на ответника е бил издаден Изпълнителен лист от 21.08.2013г. по ч.гр.д. № 1025/2013г. на РС- Ботевград и са били образувани изпълнително дело № 182/2014 г. и изпълнително дело № 169/2023 г., и двете по описа на ЧСИ Наталия Дангова, поради погасяване на правото на принудително изпълнение за вземанията с изтичане на предвидения в закона давностен срок.