Решение № 1818 от 11.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1818 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100511537 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20138214 от 14.06.2021г., постановено по гр.дело №8523/2021г. по описа на СРС, III Г.О., 141-ви състав, е осъден “К.И К.“ АД, с ЕИК *******, да заплати на „М.“ СРЛ /ООД/, със седалище и адрес на управление: ******** Монте Урано, Република Италия, представлявано от управляващия директор Л.С., на основание чл.14 вр. чл.53 от Конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки /Виена, 1980г./, сума в общ размер на 16262.30 евро, претендирана като незаплатена цена на доставени стоки – подметки за обувки, по неформални договори за покупко-продажба, по които са издадени фактури №№1983/ЕЕ/ 14.06.2018г. /с неизплатен остатъчен размер от 6899.90 евро/, №2117/ЕЕ/ 21.06.2018г. /за сумата 71 .50 евро/, №2118/ЕЕ/21.06.2018г. /за сумата 2066 .25 евро/, №2407/ЕЕ/11.07.2018г. /за сумата 7176.65 евро/ и №2802/ЕЕ/05.09.2018г. /за сумата 48 евро/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.07.2020г., до окончателното й погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 3053.0 0 лв., сторени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - “К.И К.“ АД, с ЕИК *******, чрез пълномощник адв.Р. С., с която се обжалва изцяло решението на СРС, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.14 вр. чл.53 от Конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки /Виена, 1980г./ за заплащане на сума в общ размер на 16262.30 евро, претендирана като незаплатена цена на доставени стоки – подметки за обувки, по неформални договори за покупко -продажба, по които са издадени 5 броя фактури за периода от 14.06.2018г. до 05.09.2018г., ведно 1 със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.07.2020г., до окончателното й погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК е присъдена в полза на ищеца сумата от 3053.00 лв., сторени по делото разноски. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон и събраните по делото доказателства. Твърди се, че по делото не е налице спор относно обстоятелството, че в тежест на ответника са възникнали задължения за заплащане на сумите по издадените 5 броя процесни фактури за периода 14.06.2018г. до 05.09.2018г., а дали тези задължения са погасени от ответника чрез извършени плащания. Поддържа се, че в приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се съдържа извод, че задълженията по процесните фактури са погасени чрез плащане, с която констатация първоинстанционният съд не се е съобразил при обосноваване на крайния извод за дължимост от ответника на претендираните от ищеца вземания по процесните фактури. Отделно от това се излага, че след като са налице доказателства, че счетоводството на ответника е редовно водено, съответно и направените в него счетоводни записвания, в т.ч. и че задълженията към ищеца са погасени, следва да се приемат за верни. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - „М.“ СРЛ /ООД/, дружество регистрирано съгласно законите на Република Италия, чрез пълномощник адв.Р. С., депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Изложени са аргументи, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства като е приел, че са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на въззивника - ответник. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно.

Предявени са от „М.“ СРЛ /ООД/, дружество регистрирано, съгласно законите на Република Италия, срещу “К.И К.“ АД при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.53 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки (Виенска конвенция), в сила за Република България от 01.08.1991г.. Конвенцията е част от вътрешното право на Република България и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията разпоредбите й се ползват с приоритет пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от 2 легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност и доказаност на предявените от „М.“ СРЛ /ООД/, дружество регистрирано, съгласно законите на Република Италия, срещу “К.И К.“ АД при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.53 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки за заплащане на сума в общ размер на 16262.30 евро, претендирана като незаплатена цена на доставени стоки – подметки за обувки, по неформални договори за покупкопродажба, по които са издадени фактури за периода от 14.06.2018г. до 05.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.07.2020г., до окончателното й погасяване . При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи въззивният съд намира да добави следното:

В конкретната хипотеза от събраните в процеса доказателства се установява, че между ищеца - „М.“ СРЛ /ООД/, дружество регистрирано, съгласно законите на Република Италия, и ответника -“К.И К.“ АД са възникнали и съществували търговски взаимоотношения, породени от договор за търговска продажба /доставка/ на стоки – подметки за обувки. Договорът е неформален, тъй като съгласието на страните не е обективирано в изрично писмено споразумение, а условията на сделките се доказват чрез издавани за всяка доставка фактури, отразяващи съществените елементи от съдържанието на договора за търговска продажба - продавач и купувач, предмет на продажба, цена на стоката. В изпълнение на сключения договор ищецът -„М.“ СРЛ /ООД/, дружество регистрирано, съгласно законите на Република Италия, в качеството на продавач е доставил и предал на ответника - купувач -“К.И К.“ АД видове и количества стоки, отразени в отделните фактури, а за ответника е възникнало насрещно задължение да заплати цената на получените стоки. Поради факта, че седалищата и мястото на дейност на продавача и на купувача се намират в различни държави, съответно Република Италия и Република България, правоотношенията между страните по повод сключените договори за търговска продажба са подчинени на правната уредба, съдържаща се в Виенската конвенция, съгласно чл.1 от същата.

В разглеждания случай предмет на правния спор в настоящото производство е изпълнението на задълженията на страните, породени от петте доставки на стоки, извършени от „М.“ СРЛ /ООД/, дружество регистрирано, съгласно законите на 3

Република Италия, в полза на “К.И К.“ АД, за които продавачът е издал 5 броя фактури, както следва: №№1983/ЕЕ/ 14.06.2018г., №2117/ЕЕ/ 21.06.2018г., №2118/ЕЕ/21.06.2018г., №2407/ЕЕ/11.07.2018г. и №2802/ЕЕ/05.09.2018г. . Общата стойност на доставките по тези пет фактури е 19400.05 евро. В случая не се спори между страните, че доставките са извършени и стоките са получени от купувача /получаването на стоката от ответника се доказва от приемането на издадените фактури и тяхното осчетоводяване/, поради което на основание чл.53 от Виенската конвенция купувачът е длъжен да плати цената на стоката и да приеме нейната доставка в съответствие с изискванията на договора и на Конвенцията. Плащането на цената съгласно чл.59 от Конвенцията трябва да стане в деня, който е определен или може да бъде определен в съответствие с договора или с Конвенцията, без да е необходимо каквото и да е искане или спазване на формалности от страна на продавача. В случая страните са уговорили плащането по всяка от фактурите да е в срок 120 дни след издаване на фактурата, поради което по аргумент от чл.58 от Конвенцията, купувачът е длъжен да я заплати в уговорения срок. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изцяло задължението си да заплати цената на доставените стоки в уговорения между страните срок, но в случая по делото не са представени доказателства за погасяване на вземането на ищеца. Неоснователен е поддържаният от о т в е т н и к а довод за извършени от него плащания з а погасяване на т е з и задължения. Противно на твърденията, изложени във въззивната жалба, от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че част от твърдените от ответника плащания са направени именно в погасяване на задължения извън процесния период. Експертът изрично е уточнил това обстоятелство в съдебно заседание при изслушването му във връзка с приемане на изготвеното от него заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Всички направени от ответника плащания в изпълнение на задълженията към ищеца за процесния период са отчетени от вещото лице при формирането на извода, че ответникът остава да дължи на ищеца сумата от 16262.30 евро по издадените 5 броя процесни фактури.

Направените от купувача плащания са отчитани от ищеца, съответно изчислени от вещото лице, съобразно разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД. Въззивният съд не споделя поддържания във въззивната жалба довод, че с извършените плащания ответникът е погасил задълженията си към ищеца по издадените 5 броя процесни фактури. В случая след като по делото няма ангажирани доказателства от страна на ответника при плащането на задълженията да е посочвал кое задължение погасява, изпълнението следва да се прихване по реда на чл.76, ал.1 от ЗЗД към най-старите задългжения. При липса на други твърдения, респективно доказателства съдът приема, че с установените о т експерта-счетоводител плащания, са погасени задължения извън процесния период на ответника към ищеца и след прихващане на изпълнението по реда на чл.76, ал.1 ЗЗД остава непогасена разлика формирана от процесните фактури в размер на 16262.30 евро, цената на заявената искова претенция. Предявените искове с правно основание чл.53 от Виенската конвенция са основателни изцяло и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума. Първостепенният съд е достигнал до същия правен извод, предвид на което постановеният съдебен акт, с който са уважени изцяло предявените искове, в т.ч. и в частта за разноските, възложени на ответника с оглед изхода на спора по аргумент на чл.78, ал.1 от ГПК, е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.