Решение № 38 от 29.01.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Шумен, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20253630201862 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №В-007936/28.07.2025 год. на и.д. началник на Териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен със седалище гр.Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Стик кредит“ АД, с ЕИК202557159, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.”Оборище” №13Б, представлявано от С.Н.Т. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на основание чл.54, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.42, т.2 от ЗПК.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява представляващия дружеството и не изпраща представител. От тяхно име е депозирана писмена молба, в която излагат становище по съществото на спора.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

„Стик кредит“ АД извършва търговска-банкова дейност в обект – Офис, находящ се в гр.Шумен, пл.”Оборище” №13Б, като предоставя потребителски кредити. Във връзка с постъпило в КЗП Постановление от Районна прокуратура за отказ да се образува наказателно производство от 16.04.2025 год. на дружеството била извършена проверка от служители при КЗП – РД – Варна, гр.Шумен. В тази връзка с писмо изх.№Ц-001062/09.05.2025 год. било изискано в срок до 16.05.2025 год. да представят на електронна поща на КЗП[email protected] заверени копия на допълнителни документи към договорите за кредит-договор за поръчка, пълномощно за ползване на банкова карта и приемопредавателен протокол за банковата карта на следните лица К.И.И. от гр.Смядово, Г.Р.А. от гр.Смядово и Д.А.П. от гр.Шумен.

В предоставения на дружеството срок от тяхна страна не били представени изисканите им документи.

В тази връзка до дружеството била изпратена покана №Ц-00-1062/16.06.2025 год., с която представител на дружеството е бил поканен да се яви на 20.06.2025 год. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

На 20.06.2025 год. на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №007936/20.06.2025 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.42, т.2 от ЗПК. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено от дружеството лице, което е подписало акта, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството не се е възползвало от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирало допълнителни писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка е издадено наказателно постановление №В-007936/28.07.2025 год. на и.д. началник на Териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен със седалище гр.Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Стик кредит“ АД, с ЕИК202557159, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.”Оборище” №13Б, представлявано от С.Н.Т. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на основание чл.54, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.42, т.2 от ЗПК.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Н. И. Й. и на свидетеля В. К. Г. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

2

Съдът намира, че показанията на двамата свидетели следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото и двамата са участвали лично в извършената проверка на дружеството, като лично са се запознали с приложените по делото документи, като лично са се уверили, че в предоставения на дружеството срок от тяхна страна не са били представени никакви документи. В същото време показанията им са последователни, еднопосочни и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че дружествотожалбоподател има качеството „кредитор“ по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, доколкото се явява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за него важат разпоредбите на ЗПК и по-конкретно и задължението,визирано в разпоредбата на чл.42, т.2 от ЗПК, съгласно която Кредиторите - обект на проверка за спазване изискванията на този закон, са длъжни да осигуряват на длъжностните лица по чл.41, ал.2 необходимите документи, информация и съдействие, изисквани за целите на проверката по чл.41,ал.3, както и да се въздържат от действия, които биха могли да попречат на провеждането й.

В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството писмени доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, дружеството-жалбоподател да е получило изпратеното му на електронен адрес [email protected] писмо изх.№Ц-00-1062/09.05.2025 год. По делото липсва потвърждение за получаване на имейла или други доказателства, от които да се направи извод, че до знанието на представляващия дружеството или друг служител е достигнала информацията, посочена в писмото. Фактът, че дружеството и друг път е кореспондирало с КЗП чрез електронен адрес не означава автоматично, че в конкретния случай писмото и съдържащата се в него информация е достигнала до знанието им, респективно че са узнали за задължението си да представят посочените документи.

С оглед на изложеното съдът намира, че описаното в наказателното постановление нарушение се явява недоказано, поради което и не може да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за същото.

В същото време съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на дружеството и до невъзможност същото да разбере кога точно се твърди, че е извършило описаното административно нарушение. Същото се изразява в неправилно посочване на датата на извършване на нарушението. Видно от обжалваното наказателно постановление в същото е посочено, че нарушението е извършено на 03.06.2025 год. Същата дата не може да се свърже нито с извършената проверка на дружеството, нито с изпратеното им писмо или пък с изтичане на посочения в писмото срок, 3 до който е следвало да бъдат представени посочените документи. Имайки предвид, че на дружеството е бил даден срок за изпълнение на задължението до 16.05.2025 год., се налага извода, че датата на извършване на нарушението би следвало да е деня след изтичане на срока, а именно 17.05.2025 год. Посочването на неясна дата, която не е свързана по никакъв начин с останалите, посочени в наказателното постановление дати е довело до нарушаване правото на защита на дружеството, като това процесуално нарушение е съществено и същото не може да бъде санирано в рамките на съдебното производство.

Разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН предоставя правомощие на районния съд да измени наказателното постановление и да преквалифицира описаното в него изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. При тази нормативна уредба съдът може да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, но не разполага с възможност да приеме различна фактическа обстановка от описаната в наказателното постаноление. Липсва процесуален способ за преодоляване на неправилното посочване на факти в обстоятелствената част на наказателното постановление, включително и неправибно посочване на датата на извършване на нарушението, тъй като районният съд не разполага с правомощие да приеме различна фактическа обстановка от описаната в наказателното постановление.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява неправилно, незаконосъобразно и недоказано и като такова следва да бъде отменено изцяло без да бъдат обсъждани останалите наведени от страните доводи.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на дружествотожалбоподател е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за адвокатско възнаграждение намира, че искането за присъждане на разноски се явява основателно и доказано. При преценка на претенцията за разноски съдът установи, че е налице разминаване между посочената в договора за правна помощ и съдействие сума, за която се твърди, че е била изплатена в брой и посочената сума в представения от страната списък на разноските. С оглед посоченото несъответствие съдът намира, че на страната следва да бъде изплатена сумата от 500 лева, която е посочена в договора за правна помощ и съдействие, като изплатена в брой, доколкото липсват 4 доказателства страната да е заплатила сумата, посочена в списъка на разноските. В този смисъл въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на дружествотожалбоподател сумата от 255.65 евро /500 лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №В-007936/28.07.2025 год. на и.д. началник на Териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен със седалище гр.Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Стик кредит“ АД, с ЕИК202557159, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.”Оборище” №13Б, представлявано от С.Н.Т. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на основание чл.54, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.42, т.2 от ЗПК.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на Стик кредит“ АД, с ЕИК202557159, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.”Оборище” №13Б, представлявано от С.Н.Т. сумата от 255.65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евро цента/ с равностойност 500 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.