Решение № 55 от 18.07.2025, Районен съд - Айтос
- Съд
- Районен съд - Айтос
- Дело
- Административно наказателно дело 129/2025
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 18.07.2025
- Състав
- Мария Джанкова Богданова
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл.167а, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1, изр. първо · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- чл.10, ал.1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл.10, ал.2 · Закон за пътищата
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 55 гр. Айтос, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: М. Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от М. Дж. Богданова Административно наказателно дело № 20252110200129 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на М. М. Н., ЕГН **********, с адрес: *** против Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505176087 на директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр.
София, с който за нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на основание чл.
179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 300 (триста) лева.
Жалбоподателят М.Н. моли настоящата съдебна инстанция да отмени обжалвания ЕФ, като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебно заседание, жалбоподателят Н. не се явява и не изпраща представител.
Депозира писмено становище, с което поддържа оплакванията си против обжалвания ЕФ и изтъква допълнителни съображения за отмяната му. Не ангажира доказателства. Не заявява искане за присъждане разноски.
Ответната страна по жалбата - АНО, в съдебно заседание изпраща упълномощен представител – юрисконсулт К.Д., която моли ЕФ да бъде потвърден. Ангажира писмени доказателства. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районен съд – гр.Айтос, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбоподателката М. Н. е санкционирана за това, че на 25.02.2022 г., в 12:46 ч., в община Айтос, по път I-6 км 473+206, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено нарушение
№
D8E54F69912E2EABE053031F160AC8C6 от устройство № 40562, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път път I-6 км 473+206, извършено с ППС - лек автомобил ДЖИП РЕНЕГАТ, с рег. № А 0648 НМ, с обща технически допустима максимална маса 1889 кг., за което ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
По същество, няма спор, че пътният участък, по който се е движел автомобилът, управляван от жалбоподателя, попада сред тези, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса. Няма спор и че към датата на адм.нарушение – 25.02.2022г. в 12:46ч. за автомобила не е имало заплатена винетна такса, което се доказва и с приложената по делото извадка от Електронната система на АПИ. Твърдението на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушение и с оглед липсата на доказателства в тази насока, съдът възприема като защитна теза, с цел оневиняване и избягване на административно наказателна отговорност.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Съгласно ал. 6 от същата разпоредба водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на 2 размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Имуществена санкция е определена на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, според която водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, според което при установяване на нарушения по чл.179, ал.3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател (какъвто е настоящия случай) – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице и ал.3, която гласи, че когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател, имуществената санкция по ал. 2 се налага на него. Ако вписаният ползвател е физическо лице, се прилага ал. 1.
Настоящият състав не споделя съображенията в жалбата за незаконосъобразност на ЕФ, поради връчването му след около три години, т.е. за изтекла обикновена давност.
Съобразно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Според мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСК на ВАС, ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, а от гледна точка на правното му действие, уредено в чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, ЕФ притежава специфики, характерни както за АУАН, така и за НП, а изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Следователно и що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който в случая не е изтекъл.
В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП в приложимата редакция, е предвидено, че при нарушение по чл.179, ал.3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените 3 разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура.
Безспорно е, че на процесната дата и място, автомобилът, ползвател на който е жалбоподателя М.Н., е бил управляван по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Правилно административнонаказателната отговорност е ангажирана на посоченото правно основание по чл. 187а от ЗДвП, като на М.Н. е наложена предвидената в санкционната разпоредба имуществена санкция във фиксиран размер.
На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 6 ЗДвП, съгласно която, водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП) в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа, се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси, на база време и на база изминато разстояние: такса за ползване на платената пътна мрежа; винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Към дата на извършване на проверката, не се доказа закупуването на валиден винетен стикер, поради което, правилно поведението на жалбоподателя е било санкционирано като нарушаващо разпоредбата нас разпоредбата на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, съгласно която водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.
Съдът намира, че в случая при доказано административно нарушение, правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като законосъобразно е наложено и предвиденото за това нарушение наказание. Видно от санкционната норма, размерът на наказанието е фиксиран в закона, поради което и не може допълнително да бъде намаляван от съда.
В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. В тази връзка съдът напълно споделя и подробните съображения на АНО, изложени в тази насока.
ЕФ е правилен и законосъобразен, поради което и следва да бъде потвърден.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, ЕФ е потвърден, поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, които Съдът определи в размер на 100,00 (сто) лева, които следва да бъдат заплатени от 4 жалбоподателя на АНО.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съд ът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505176087 на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с който на М. М. Н., ЕГН**********, с адрес: *** за нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 300,00 (триста) лева.
ОСЪЖДА М. М. Н., ЕГН ********** да заплати на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, сумата от 100,00 (сто) лева, направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Разпечатката съдържа 40 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e6e5027f-3418-4030-804e-801d0e842fa5