Определение № 346 от 21.05.2025, Районен съд - Нова Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 346 гр. Нова Загора, 21.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело № 20222220100551 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл. 248, ал.1 от ГПК.

Постъпила е молба от: Ц. Д. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.********, чрез процесуалния й представител адв. А. М.-П. с която желае да бъде допълнено в частта за разноските Решение № 87/31.03.2023г., постановено по гр.д.№ 551/2022г. на НЗРС, касаещо предявен иск по чл.108 от Закона за собствеността.

В молбата се твърди, че при постановяването на съдебния акт Районен съд Нова Загора не се е произнесъл в цялост по отношение на направеното искане за присъждане на разноски и не е присъдил на ищцата заплатеното от нея възнаграждение за един адвокат, съгласно представения по делото договор за правна помощ и списъка за разноски по чл.80 от ГПК.

Всички представляващи дължими от ответниците суми за разноски, извършени във процеса, за които е представен списък по чл.80 от ГПК.

Съдът намира,че исковата молба отговаря на изискванията на чл.248, ал.1 от ГПК.

С разпоредбата на чл. 248 от ГПК се предвижда специален ред за допълване или изменяне от съда на постановеното от него решение, вкл. и в частта му относно разноските, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет, като претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася само след като бъде сезиран.

Съдът намира, че молбата е подадена е от надлежно легитимирано лице и в указания законов срок.

Същата се явява допустима, по следните съображения:

В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.

Първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по 1 своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване. В този смисъл са разрешенията, дадени в т.8 от мотивите на ТР № 6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ВКС, ОСГТК.

Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението поради което това искане е недопустимо – т.9 от мотивите на цитирания тълкувателен акт.

В настоящия случай, в диспозитива на посочения съдебен акт, е посочено, че се ОСЪЖДА Д. С. Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.*******, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д.

Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.*********, направените по делото разноски в размер на 1360.00 лв. /хиляда триста и шестдесет лева/., като съобразно мотивите на съдебното решение, в това число са включени: заплатена държавна такса - 50.00 лв., 10.00 лв. за вписване на искова молба, адвокатски хонорар - 850.00 лв. и възнаграждение за вещо лице - 450.00 лв.

Всъщност, съдът е пропуснал да се произнесе с такъв диспозитив и относно разноските, сторени от втория ищец – Ц. Д. Г., които са в същия размер както и тези на другата ищца Й. Г., и за които има искане да бъдат репарирани, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, а именно: разноски в размер на 1360.00 лв. /хиляда триста и шестдесет лева/, в това число: заплатена държавна такса - 50.00 лв., 10.00 лв. за вписване на искова молба, адвокатски хонорар - 850.00 лв. и възнаграждение за вещо лице - 450.00 лв., за които страната е представила надлежен списък по чл.80 от ГПК/л.126 от делото/.

Поради това, молбата на ищцата за допълване на решението, следва да бъде уважена.

Водим от гореизложеното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 87/31.03.2023г., постановено по гр.д.№ 551/2022г. на РС – Нова Загора, потвърдено с Решение № 163/07.07.2023г.г по гр.д.№ 198/2023г. на ОС – Сливен и Определение № 1714/07.04.2025г., постановено по гр.д.№ 4971/2023г. на ВКС, II ГО, както следва:

ОСЪЖДА Д. С. Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.*******, ДА ЗАПЛАТИ н а Ц. Д. Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.********, направените по делото разноски в размер на 1360.00 лв. /хиляда триста и шестдесет лева/. му.

Решението може да бъде обжалвано пред СлОС в двуседмичен срок от получаването Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________

2