Решение № 941 от 04.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 941 гр. Б., 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120204018 по описа за 2025 година

Образувано е по жалба на Л. Д. Д. ЕГН **********, чрез адв. Л. П. от САК,с посочен адрес ***************** против ЕФ Серия К №**********, издаден от ОДМВР-Б., с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400, 00 лева за нарушение на чл.21, ал. 2, вр.чл.21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са формулирани множество възражения относно допуснати съществени процесуални нарушения , в т.ч. незаконосъобразно издаване на ЕФ с мобилно техническо средство, издаването му при неспазване на срока по чл.34,ал.3 ЗАНН, както и с оглед бланкетна претенция за нарушаване формата и съдържанието на ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят Л. Д., редовно призован чрез упълномощения процесуален представител, не се явява и не изпраща представител. Представено е писмено становище от адв.П., с което се доразвиват аргументите в жалбата с тезата,че от снимката към ЕФ се установява заснето нарушение на автомобила, движещ се пред този на жалбоподателя, поради което ЕФ е с неправилно идентифициран нарушител. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна – ОДМВР-Б., редовно призована, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

Сезиращият настоящата инстанция документ е процесуално допустим, доколкото е подаден от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш. По делото са налични писмени доказателства /л.8 / относно датата на връчване на електронния фиш17.10.2025 г., поради което съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 ЗДвП.

ЕФ Серия К №10217317 бил издаден във вр. с установено на 15.10.2024 г. в 07:53 часа управление на лек автомобил "М. ** *", с рег. № * **** ** в гр. Б.,П П I–9 km 238+819 до „Гробищен парк“ в посока към ул. „Т.“. В горепосочения пътен участък в границите на населеното 1 място максимално разрешената скорост на движение била 50 км/ч, която била сигнализирана и с пътен знак "В26", но независимо от това нарушителят управлявал автомобила със скорост от 83 км/ч при отчетен толеранс – 3 % от измерената скорост, т.е. с превишение от 33 км/ч.

Спазването на режима на скоростта в посочения участък на 15.10.2024 г. се контролирало с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип “АRH-CAM S1” , временно разположена на участък път,ПП I-9, км 238+819 до „Гробищен парк“.Преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип “АRH-CAM S1” представлява одобрен тип средство за измерване, вписано под номер 5126 в държавния регистър на одобрените типове средства за измерване, и била преминала проверка на техническата изправност на 23.08.2024 г. със заключение, че съответства на одобрения тип.

Въз основа на установеното с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип “АRH-CAM S1” бил издаден електронен фиш Серия К №10217317, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 400, 00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.

Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа и оценката на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред които инкорпорираните по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и допълнително изисканите и приобщените в хода на съдебното следствие.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, предвид което съдът кредитира приложената към електронния фиш снимка.

Съдът оцени писмената доказателствена съвкупност като вътрешно съгласувана, убедителна и надеждна доказателствена основа на изводи относно фактите и намираща се в кореспондиращо съотношение с приобщеното веществено доказателствено средство.

С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло вещественото доказателствено средство – снимка на л.9, от която се установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост.

Неоснователно е релевираното с допълнителното становище възражение, според което видно от снимковия материал камерата е засякла и други движещи се МПС, като по този начин не можело да се установи по безспорен начин авторството на деянието. Макар на снимката да са отразени няколко МПС, посоченото мобилно устройство АТСС е такова, при което за неговото сертифициране по ЗИ е необходимо съответния скоростомер да фиксира съответната скорост на МПС и съответно устройство, което да индивидуализира/ разпознае МПС което се движи с тази скорост. / в т.см. по аналогичен казус виж и Решение № 727 от 4.03.2025 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 61/2025 г./ Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че посочената в ел. фиш 2 скорост е именно на л. а. с рег № *******, доколкото превозното средство и регистрационният му номер са достатъчно видими на приложената по делото снимка. На следващо място, от приложеното по преписката ръководство за работа с конкретната АТСС се установява, че маркерите в средата на страните на изображението показват,че в момента на засенамне на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери.

В случая и на самата снимка, върху конкретния автомобил, има поставен маркер, удостоверяващ именно неговата измерената скорост на движение. Поради това и съдът намира, че нарушението е безспорно доказано, а възраженията в тази насока за неоснователни.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира вътрешното си убеждение,материализирано в следните правни изводи:

Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Електронният фиш,е издаден от компетентен орган – ОДМВР-Б. и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика или лицето, на което е предоставено превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Изчерпателно лимитирания законодателен минимум реквизити е в значително по-стеснен спектър в сравнение с изискуемите при наказателните постановления, които същевременно са достатъчни, когато се касае за нарушение, установено с автоматизирано средство за контрол. В ЕФ е инкорпориран фиксирания в чл.189,ал.4 ЗДвП съдържателен минимум при описание на фактическото съдържание на нарушението, като общата формулировка „е извършено нарушение за скорост“, е детайлизирана прецизно с последователното изброяване на величините на разрешената скорост - 50 км/ч, въведена и с пътен знак В-26-50 км/ч, установена стойност на скоростта - 83 км/ч и конкретната величина на превишението на скоростта - 33 км/ч., при отчетен толеранс минус 3 км/ч.

На първо място и за пълнота предвид логическия минимум оплаквания в жалбата,следва да се посочи,че погасителната давност по чл. 34 от ЗАНН намира тясно приложение само в производствата по общия ред - със съставяне на АУАН и издаване на НП, а за производствата по издаване на електронен фиш няма самостоятелна правна уредба, касаеща давността. Електронният фиш е своеобразна и самостоятелна категория властнически акт, с комплексна процесуална роля и предназначение, която съчетава едновременно установителни и санкционни функции и притежава равноценен правен ефект с НП само досежно правния му резултат – чл. 189, ал. 11 от ЗДвП . В този смисъл по отношение на него са неприложими нормите, касаещи сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, защото в своята логическа процесуална същност той не е еквивалентен процесуален документ, нито на АУАН нито на НП. Поради комплексния характер на електронния фиш погасителната давност не може да бъде селектирано прилагана само по отношение на неговата установителна функция – хипотезата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН , като неясно остава, как тя би била приложена по отношение на неговата санкционна функция – хипотезата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, чийто срок е също давностен. / в т.см. е актуалната съдебна практика в Решение № 5229 от 3

11.07.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 716/2024 г. Решение № 5844 от 29.05.2025 г. на АдмС Варна по к. а. н. д. № 791/2025 г. и др./ В контекста на тези правни разрешения, съдът намира за правно ирелевантна датата на издаване на ЕФ 13.01.2025 г. поради несъвместимите с процесуалния статут на ЕФ общи разпоредби на чл.34,ал. 1 и ал.3 ЗАНН.

В контекста на търсената от закона бързина и превенция, това производство е специфично, поради което за същото не се прилага срока по чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН . В т.см. и Решение № 1213 от 30.11.2023 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1730/2023 г. „Законодателят не е предвидил пълно приравняване между ЕФ и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им (предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДП), нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34 от ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими.“

Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по образец съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

От писмо от Община -Б., ведно със схема за организация на движението, е видно че в процесния участък гр. Б.,ПП I–9 km 238+819 до „Гробищен парк“ в посока към ул. „Т.“ скоростта е ограничена до 50 км/ч в двете посоки на движение, ограничението е въведено и с пътен знак В2650 км/ч в двете посоки на движение. Следователно, в процесния участък, на който е заснето нарушението, е действало ограничение на скоростта за превозни средства от категория „В“– 50 км/ч, което ограничение е било сигнализирано и с пътен знак "В26" - 50 км/ч.

Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство - снимка намиращо се в информационна връзка с писмените доказателства, по несъмнен начин се установява и конкретната превишена скорост на движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 86 км/ч. От протокола за техническа проверка на мобилната система за видеоконтрол се установява стойността на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 % при скорост под 100 км/ч, установена при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. Така установеният диапазон на възможна грешка е приспаднат в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от 86 км/ч, административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със скорост 83 км/ч ( приспаднати са 3 км/ч при дължими 2,58 км/ч/

Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП в относимата по време редакция предвижда, че "собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи, на кого е предоставил моторното превозно средство." Цитираната разпоредба не е претърпяла съществена съдържателна актуализация, налагаща преоценка и различно правно третиране на субекта на административнонаказателна отговорност, като в нея единствено е приоритизирана отговорността на вписания в свидетелството за регистрация „ползвател“, какъвто в настоящия случай не се установява, видно и от писмо вх.№51546/27.11.2025 г. на ОДМВ-Б., С-р „Пътна полиция“-Б..