Решение № 16875 от 16.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16875 гр. С, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.СТ.Т. при участието на секретаря ЦВ.ИВ.ЯН. като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110152533 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Т. С. П. и Х. С. Ц..

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми:

Х. С. Ц.: 2231,24 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се на адрес: гр. С, УЛ.АРХ.ЙО.М. 38, вх.1, ап.1, аб. №******, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. , ведно със законна лихва за периода от 31.01.2023 г. до изплащане на вземането, 185,72 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 13.01.2023 г., 16,78 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. , ведно със законна лихва за периода от 31.01.2023 г. до изплащане на вземането, 2,60 лева- мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 13.01.2023 г.

Т. С. П.: 1115,62 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се на адрес: гр. С, УЛ.АРХ.ЙО.М. 38, вх.1, ап.1, аб. №******, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 31.01.2023 г. до изплащане на вземането, 92,86 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 13.01.2023 г., 8,39 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 31.01.2023 г. до изплащане на вземането, 1,30 левамораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода от 1

16.07.2020 г. до 13.01.2023 г. За процесните суми е издадена ЗАПОВЕД № 13147 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 ГПК 11.05.2023 г. по ч.гр.д. № 5499/2023 г. по описа на СРС, 178 състав. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците (като собственици на процесния топлоснабден имот) въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение от „Техем сървисис“ ЕООД, както и дължимата стойност на услуга дялово разпределение. Счита, че ответниците са изпаднали в забава и дължат обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Х. Ц., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Т. П. не е депозирала отговор. Във възражението по чл. 414 ГПК в заповедното производство е изложила доводи за неоснователност на претенциите.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главница за топлинна енергия - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия - че облигационното правоотношение е възникнало на соченото от ищеца правно основание – по силата на закона и с оглед притежаваното от ответниците право на собственост върху имота през исковия период, обема на реално доставената до имота на ответниците топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, изпадането в забава в плащането на главното задължение.

В тежест на ищеца е да установи, че услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през периода, както и легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане.

Ответниците следва да докажат възраженията си (правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи) срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

По възражението за давност, наведено от ответника Х. С. Ц. с отговора, в 2 тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността за процесните вземания.

На първо място спорен по делото е въпросът дали ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия период.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК, ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора между страните по същия), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване – по силата на закона чл. 153, ал. 1 ЗЕ), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е сключен договор за доставка на топлинна енергия.

След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че през исковия период страните са били обвързани от договорно 3 правоотношение, възникнало с оглед притежавано от ответниците право на собственост върху недвижимия имот.

Установява се от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 135, том XXI, дело № 3946/1970 г. от 26.08.1970 г. /л. 24/ се установява, че Л.Л. Ц.а е придобила собствеността върху следния недвижим имот: апартамент в гр. С, ул. „АРХ.М.“ № 38-40, на партера, състоящ се от една стая, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по ОП 51,25 кв.м.

От удостоверение за наследници на Л.Л. Ц.а /л. 20/ се установява, че след смъртта си, настъпила на 10.03.1989 г., Ц.а оставила за наследник по закон сина си СТ.П. Ц.. От същото удостоверение е видно, че СТ.П. Ц. е починал на 29.04.1996 г., като оставил за наследници по закон В.Б. Ц.а /съпруга/, Т. С. П.

/дъщеря/ и Х. С. Ц. /син/.

Не са представени други относими доказателства, установяващи право на собственост върху топлоснабдения имот. По делото не се твърди и не се установява към момента на придобиването на имота Л.Л. Ц.а да е била в граждански брак. От удостоверенията за наследници на П.Ц.П. /л. 18-19 и 2223/ е видно, че към датата на смъртта си /20.07.1988 г./ е бил в граждански брак с Л.Л. Ц.а, но не се твърди и не се установява кога е сключен този брак, поради което не се установява при придобиването му имотът да е станал СИО.

Представения препис от решение № 20066865/15.03.2021 г. на СРС, 141 състав, /л. 41/ е със заличени данни, но дори и да се приеме, че страните по акта могат да се идентифицират по приложения препис от ИМ /л. 37/, то от разпореждане № 20020524/11.03.2022 г. /л. 44/ е видно, че първоинстанционното решение е обжалвано, като не са представени по делото данни за резултат от инстанционен контрол. Не е представено удостоверение за наследници на В.Б. Ц.а. Представените други удостоверения за наследници и документи са неотносими, доколкото не водят до изграждането на проследима линия от последователни транслативни сукцесии.

Доколкото съдебното решение не може да се основава на предположения и спекулации, то от представените и приети доказателства настоящият състав стига до извод, че въз основа на наследствено правоприемство ответниците Т.

С. П. и Х. С. Ц. се легитимират в настоящия процес като собственици на по 1/3 ид. ч. от описания в исковата молба имот.

Както се посочи по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя право на собственост или вещно право на ползване. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответниците през процесния период са били титуляри на правото на собственост върху имота, с оглед което и предвид законовата уредба на ЗЕ се явяват насрещна страна по продажбеното правоотношение с предмет топлинна енергия за същия имот. Следва да се посочи, че нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, 4 като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. С оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по силата на закона предвид качеството на ответниците на собственици на имота през процесния период.