Решение № 2182 от 09.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2182 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100506718 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 5467 от 27.03.2024 г., постановено по гр. д. № 54597/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 68-и състав, са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против Ц. В. Ц. обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите: 2 394,44 лева, представляващи ½ част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, бл. ****, с абонатен № 38350, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; 416,92 лева, представляващи ½ част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2018 г. до 16.12.2020 г.; 25,51 лв. представляващи ½ част от цената на услугата дялово разпределение за същия имот през периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. и 5,59 лв. представляващи ½ част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение“ за периода от 31.12.2017 г. до 16.12.2020 г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.12.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедното гр.д. № 74194/2021 г. по описа на СРС, 68 състав.

Със същото решение са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против Л. Ц. Ц. обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите: 2 394,44 лева, представляващи ½ част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, бл. ****, с абонатен № 38350, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; 416,92 лева, представляващи ½ част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2018 г. до 16.12.2020 г.; 25,51 лв. представляващи ½ част от цената на услугата дялово разпределение за същия имот през 1 периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. и 5,59 лв. представляващи ½ част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение“ за периода от 31.12.2017 г. до 16.12.2020 г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.12.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедното гр.д. № 74194/2021 г. по описа на СРС, 68 състав.

С постановеното решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на Ц. В. Ц. сумата от 550 лева, представляващи направените от ответницата разноски по настоящото исково производство – платеното адвокатско възнаграждение.

С постановеното решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на Л. Ц. Ц. сумата от 550 лева, представляващи направените от ответницата разноски по настоящото исково производство – платеното адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца – „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил иска срещу ответницата Ц. Ц. с мотиви, че липсва облигационна връзка между страните. Сочи, че по делото е представен нотариален акт, от който се установява, че Ц.Л. Ц. (син на Л. Ц. Ц.) и Ц.

В. Ц. са станали съсобственици на топлоснабдения имот в резултат на закупуването му. В тази връзка счита, че Ц. В. Ц. се намира в облигационни отношения с ищцовото дружество.

Поддържа, че в качеството й на собстветник на процесния имот Ц. В. Ц. е клиент на топлинна енергия. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявената от дружеството претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са депозирани писмени отговори на въззивната жалба от ответниците Ц. В. Ц. и Л. Ц. Ц., в които са изложени становища за неоснователност на въззивната жалба. Въззивамите страни молят съда да потвърди обжалваното решение и претендират разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца не взема становище по подадената въззивна жалба.

В изпълнение на указания, дадени с Разпореждане № 15485 от 25.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 6718/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ищцовото дружество е депозирало писмена молба, в която е заявило, че въззивната жалба е насочена срещу двамата ответници в първоинстанционното производство.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от легитимирана страна, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е редовна.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият състав намира следното:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици 2 и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т.

2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия. Поради тази причина за възникването на облигационното правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор.

За установяването на качеството потребител на топлинна енергия по делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт № 89, том 115, дело № 22521/97 г., от който се установява, че между И.Г.В., в качеството му на продавач, и Л. Ц. Ц., в качеството си на законен представител-баща на малолетния Ц.Л. Ц., и Ц. В. Ц., в качеството им на купувачи е сключен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: апартамент № ****, улица ****-8. По силата на договора И.Г.В. продава на Ц.Л. Ц.

9/10 ид.ч. от процесния имот и на Ц. В. Ц. – 1/10 ид.ч. Ответниците не твърдят, нито се установява да са се разпоредили с правото на собственост върху собствените си идеални части от имота. При това се установява за целите на процеса, че през исковия период собствеността върху топлоснабдения имот върху 1/10 ид.ч. принадлежи на ответницата Ц. В.

Ц., а за 9/10 ид.ч. – на ответника Ц.Л. Ц., като между тях и ищцовото дружество е възникнало облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за съответните идеални части.

По отношение на количеството топлинна енергия пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза (СТЕ), което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обективно и компетентно. От него се установява, че предвид неосигуряването на достъп за отчет на консумацията на топла вода и БГВ и отопления, начисленият разход на ТЕ за сградна инсталация пропорционално на пълния отопляем обем на имота по проект, дяловото разпределение за процесния период на топлоснабдения имот, осъществено от фирма „Техем Сървисис“ ЕООД е било в съответствие с нормативната уредба. Вещото лице е посочило, че сумата, която абонатът дължи за топлинна енергия, изразходвана през процесния период от 05.2017 г. до 04.2019 г. е в размер на 4788,88 лева с ДДС. Вещото лице е посочило, че при направените проверки на ОТ на оправомощената от ДАМТН лаборатория са поставени заключения „съответства“, като срокът за валидност на всяка от проверките е двегодишен. Според заключението проверката на топломера за 2020 г. е направена 1 година и 2 месеца след законовия срок.

Пропускането на 24-месечния законов срок за метрологична проверка на ОТ е нормативно нарушение, но от техническа гледна точка наличието на метрологиччна проверка, макар и след изискуемия срок, със заключение „съответства“ дава основание на вещото лице да заключи, че за този период ОТ е бил годно СТИ.

Имайки предвид, че отговорността на ответницата Ц. В. Ц. е 1/10 от общото задължение с оглед притежаваните от нея 1/10 ид.ч. от процесния имот, то задължението на Ц. В. Ц. за процесния период възлиза на 478,88 лева. Отговорността на ответника Л. Ц. се разпростира за 9/10 с оглед притежаваните от него идеални части, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и доколкото ищецът претендира ½ от стойността в размер на 2394,44 лева, то искът срещу него е основателен за тази сума.

По релевираното възражение за погасяване на вземането по давност следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011 г., ОСГТК понятието „периодични плащания по смисъла“ на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други 3 заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. При тези съображения и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в това число и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички изброени признаци и следва да се считат за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

По отношение на вземанията за периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г. са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация София" ЕАД и одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.