Определение № 1896 от 26.06.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1896 гр. София, 20.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Силвия Б. Русева

Диана Василева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно дело № 20241100603686 по описа за 2024 година

Производството е по реда на гл. XXII от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Х. Г. срещу определение от 22.01.2024 г., постановено по НЧХД № 9001/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 121-ви състав, с което той е осъден да заплати на Л.И. сумата от 700 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за защита по ВНЧХД 3843/23г. по описа на СГС.

Искането на жалбоподателя е за отмяна на атакуваното определение и оставяне без уважение на молбата за присъждане на адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, като няма конкретни съображения защо то е неправилно.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството по НЧХД № 9001/2022г. по описа на Софийски районен съд, е образувано по тъжба на Х. Г., с която срещу С.Г. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. На основание чл. 304 НПК подсъдимата е оправдана по повдигнатото й обвинение, като с решение № 918 от 20.12.2023г. на СГС, първоинстанционната присъда е потвърдена.

Пред въззивната инстанция е представен и приложен договор за правна защита и съдействие между Л.И. и адв. Ц.С. за процесуално представителство по ВНЧХД 3834/23г. по описа на СГС, като договореното възнаграждение в размер на 700 лева е посочено, че е платено в брой.

С определение от 22.01.2024г. СРС се е произнесъл на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК и е осъдил частния тъжител Г. да заплати на подсъдимата И. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева за процесуално представителство пред въззивната инстанция, което е предмет на въззивна проверка в настоящото производство.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че на основание чл.

190 НПК частният тъжител следва да заплати направените по делото разноски по ВНЧХД 3834/23г. в размер на 700 лева, за което са представени доказателства – пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

1

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящото производство е образувано по жалба, подадена от активно легитимирана страна, в законоустановения 7-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като същата е отправена до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невиновен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат в тежест на частния тъжител.

Видно от текста на цитираната разпоредба, отговорността за разноски следва да се понесе от страната, която неоснователно е инициирала съдебното производство. В случая образуваното наказателно производство е приключило с решение, с което е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда. След влизането й в сила, с определение от 22.01.2024г. по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК на СРС, частният тъжител е осъден да заплати сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Съобразно установената съдебната практика за основателността на искането за разноски е достатъчно страната да е представила пред съда пълномощно и документ, удостоверяващ действителното плащане на адвокатското възнаграждение. Видно от представеното по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие (л. 32 от ВНЧХД 3834/23г.), подсъдимата И. надлежно е упълномощила адв. С. - САК да я представлява във връзка с цитираното ВНЧХД. На следващо място, в приложения по делото договор за правна помощ и съдействие се съдържат данни за размера на уговорения адвокатски хонорар - 700 лева и е указан начина на неговото плащане – в брой. Поради това въззивният съд приема, че разноски от Л.И. за заплащане на адвокатско възнаграждение по ВНЧХД 3834/23г. са действително направени, като сумата от 700 лева е платена в брой.

Предвид липсата на възражение за прекомерност, въззивният съд не може да изследва въпроса дали предоставената адвокатска услуга се явява еквивалентна на уговореното и платено възнаграждение.

С тези съображения въззивният съд намира, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден като законосъобразен и обоснован, а частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Така мотивиран, на основание чл. 345, ал. 2 НПК Софийски градски съд, Н.О., ІІ въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 22.01.2024 г. по н.ч.х.д. № 9001/2022 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3