Решение № 196 от 31.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. В.Т., 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Станислав Стефански

Еманоел Вардаров при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20234100500749 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 07.07.2023 година, постановено по гр. дело № 1044 по описа на Великотърновски районен съд за 2022 година, предявеният от Д. Т. М. против Б. А. Б. иск, с който търси присъждане на сумата от 18 000 лв., половината от сумата, чрез която е платен кредит от 29.11.2019 година, ведно със законна лихва от предявяване на претенцията, е отхвърлен като неоснователен и недоказан. В тежест на ищеца са присъдени направените от ответницата разноски.

Решението е обжалвано от Д. Т. М. с искане за отмяната му вцялост и постановяване на ново, уважаващо исковете му с присъждане на разноски за две инстанции.

Позовава се на погрешно приложение на материалния закон.

Ответникът по жалбата - Б. А. Б. - излага доводи за безпорочност на атакуваното решение, претендира разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

Предявен иск с правно основание чл. чл. 127, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 32, ал. 2 от Семейния кодекс.

Ищцовата страна - Д. Т. М. - излага в исковата си молба, че с ответницата са бивши съпрузи. Бракът им бил прекратен с развод на 06.04.2021 година. За заплащане на цената по предварителен договор за покупка на жилище изтеглил банков кредит от 18 000 евро. Този, и ред други кредити, погасил изцяло. Като твърди всички кредитни задължения 1 да са поети за нужди на семейството реда на настоящото производство претендира присъждане на сумата от 18 000 лв., половината от сумата, чрез която е платен кредит от 29.11.2019 година, ведно със законна лихва и разноски.

Ответната страна - Б. А. Б. - оспорва иска с възражения, че предварителният договор, за който става въпрос в исковата молба, е сключен преди страните да сключат брак.

По този договор ответницата е изпълнила своята част от паричното си задължение.

Теглените от ищеца кредити не били предназначени за семейни нужди. По-голямата част финансовите нужди на семейството покривала сама, защото е имала сериозно по размер трудово възнаграждение. В отговора на исковата молба по гр. дело № 1910 по описа на Великотърновски районен съд за 2021 година, за делба на семейното имущество, ответникът изрично признава, че кредитът от 29.11.2019 година е изтеглен за покупка на товарен автомобил. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:

Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложения препис от решение по гр.дело № 233 по описа на Великотърновски районен съд за 2021 година, че страните са били съпрузи. Бракът им, сключен на 04.09.2005 година, е прекратен с развод на 06.04.2021 година.

По времетраене на брака ищецът е теглил ред кредити на различна стойност.

Последният датира от 29.11.2019 година. Всички кредити са погасени. В производството между страните за делба на семейни вещи ищецът е твърдял, че последният по време кредит е употребен за покупка на товарен автомобил - отговор на искова молба по гр. дело № 1910 по описа на Великотърновски районен съд за 2021 година, лист 83 и следващите от преписката на първоинстанционното производство.

Искът е неоснователен. Следва да бъде отхвърлен на това основание.

Законът – чл. 17 във връзка с чл. 32, ал. 2 от Семейния кодекс – не дава регрес на съпруга, поел задължения за семейни нужди. Това следва от първия от цитираните два текста, според който съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството. Става въпрос както за духовно, така и за материално благополучие. При положение, че се касае за произтичащи от закона задължения, тежащи върху двамата съпрузи, в разрез с добросъвестността е финансовия принос на всеки съпруг да бъде стойностно „изравняван“. Параметърът на задължението за финансово осигуряване на семейството е очертан с възможностите на всеки съпруг. Щом имотните възможности са пределът на това задължение, законът не оставя никакво място за имотно изравняване. В този смисъл и правната теория – Н., Л., семейно право. Тълкувателен справочник, С.1990, изд. „Д-р П.Берон“, стр. 92.

Задължението по чл. 17 от Семейния кодекс и неговият обем са „друго“ по смисъла на чл. 127, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите – режим на солидарност, 2 изключващ регресните права на платилия вповече.

Доводите на ищеца са неоснователни, защото не държат сметка за посоченото по-горе съотношение на текстовете на чл. 32, ал. 2 и чл. 17 от Семейния кодекс, от една страна, и чл. 127, ал. 1 и 2 от Закона за задълженията и договорите, от друга. Затова самостоятелни съображения по доводите на ищеца съдът не излага.

По аргумент от чл. 22, ал. 2, предложение второ и трето, от Семейния кодекс кредитът от 29.11.2019 година не е изтеглен за семейни нужди, щом е бил назначен за покупка на товарен автомобил.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответницата има право на разноски за второинстанционното производство, по делото доказани като сума от 1 500 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава по реда на чл. 271 от ГПК решението от 07.07.2023 година, постановено по гр. дело № 1044 по описа на Великотърновски районен съд за 2022 година.

Осъжда Д. Т. М., ЕГН: **********, гр. В.Т., ул. „Г.И.", да заплати на Б. А. Б., ЕГН:

********** от гр. В.Т., ул. „С.", сумата от 1 500 (хиляда и петстотин лева) лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3