Решение № 178 от 16.12.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Ямбол, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Николай Ив. Кирков при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Ж. П. И. като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242300600410 по описа за 2024 година Производството е по гл. ХХІ от НПК.

С присъда №155 постановена на 16.09.2024 по НОХД №561/2024 г., Районен съд – Елхово , признал подсъдимият М. А. /М. А./, ЗА ВИНОВЕН, в това, на **.**.**** година в района на гранична пирамида №***, находяща се в землището на село *****, община *****, обл. *****, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание , поради което и на основание чл.279, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 ии 2 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в размер на 500 лв.На основание чл.66 ,ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено от изпълнение за срок от три години.

Недоволен от присъдата останал адв.Д. Д., служебен защитник на подсъдимия А., който я обжалва с искане подсъдимият да не бъде наказван.Според защитника са налице предпоставките за прилагане на чл.279,ал.5 от НК,тъй като подсъдимият е влязъл в страната за да се ползва от правото си на убежище, съгласно Конституцията.

В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимият призован ,чрез сл. защитник не се явява.Защитника му адв.Д. подържа жалбата, по изложените в нея доводи.

Моли съда подсъдимият да не бъде наказван, съгласно разпоредбата на чл.279,ал.5 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол счита, че жалбата е неоснователна и предлага присъдата да се потвърди изцяло.

Ямболският окръжен съд , като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от процесуално легитимирано 1 лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна .

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. А. е ***** гражданин.Преди 6 години той напуснал родината си по произход заради водените военни действия и е влязъл нелегално в Република Турция, като от тогава се е установил и пребивавал в гр.Истанбул. Поради това, че в последните месеци живота в Р. Турция е станал труден икономически, подсъдимият решил да се придвижи до ФР Германия, с намерението да се устрои там. Тъй като не притежавал необходимите документи и надлежно разрешение да влезе на територията на страна от Европейския съюз, каквато се явява Р.България, подсъдимият решил да премине по незаконен начин турско българската граница.

В изпълнение на намерението си, в гр.Истанбул подсъдимият се присъединил към група от 18 лица, които се организирали във фейсбук. Подсъдимият и останалите 18 лица от групата, платили от по 400 евро на човек, за да бъдат извозени до турско-българската граница, да преминат от Р. Турция в Р. България и за да се снабдят с маршрут, който да следват след това на територията на Р. България. Целта на всеки един от групата е била да влезе на територията на Р. България, а впоследствие всеки сам да решава и предприема действия за къде ще продължи да се придвижва. Парите били предоставени на ръка на водачафганистанец.

На **.**.****г. в гр.Истанбул била събрана група от 19 лица, между които бил и подсъдимия М. А.. Лицата от групата, всички ***** граждани, били мъже с изключение на една жена, която е била сестра на подсъдимия и двете й деца. След като групата била събрана били качена в микробус, с който била извозена от гр.Истанбул до гориста местност, находяща се в близост до турско-българската граница. От там групата от 19 лица, следвайки един водач – афганистанец, продължила пеша. Вървели така около 4 дни и стигнали до възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата между Р. Турция и Р. България.

Пренощували и сутринта на **.**.****г. /четвъртък/ подсъдимият и спътниците му, с помощта на неустановения им водач-афганистанец, преодолели възпрепятстващото съоръжение, минавайки през отвор в същото и по този начин подсъдимият и останалите лице от групата влезли през границата на страната от Република Турция в Република България, в района на гранична пирамида № ***, находяща се в землището на с.*****, общ.*****, обл.****. Водачът не преминал през възпрепятстващото съоръжение, като за понататъшното придвижване на лицата от групата им предоставил един телефон и GPS координати, като им указал да се ориентират по навигацията. След като преминали границата, подс. М. А. и спътниците му, продължили да се придвижват пеша през гористи местности, като избягвали да влизат в населените места. Вървели цял ден.

На следващия ден – **.**.****г. около 10.00 часа групата от 19 лица била забелязана в района на местността „**** ***“ /след разклона за с.Мамарчево в посока с.Малко Шарково/ от гранични полицаи, между които бил и разпитаният по делото свидетел Д. К. С.

/на длъжност „ст.граничен полицай“ в МГПВ при ГПУ-Болярово към РД“ГП“гр.Елхово/.

Междувременно на същата дата – **.**.****г., свидетелят Д. К. С., застъпил дневна смяна от 06.00 часа до 14.00 часа като бил старши на раничнополицейски наряд ОИГ №422 заедно с колегата си – мл.инсп.Г. Г.. При застъпване на смяна, св.С. е бил уведомен от ОД при ГПУ-Болярово, че в района на *** гранична пирамида, находяща се в землището на с.***** е установено нарушение на държавната граница, което се изразявало в срез във възпрепятстващото съоръжение, както и следи на повече от едно лице с направление от съседната Р. Турция към вътрешността на страната ни. Въз основа на така подадената информация от ОД свидетеля С. с колегата си от наряда, се отправили към указаното им място на нарушение на държавната граница.

2

Въз основа на проведените оперативно-издирвателни мероприятия около 10.00 часа св.С. и колегата му в района на местността „**** ***“, находяща се след разклона за с.Мамарчево в посока с.Малко Шарково установили общо 19 лица – 1 жена, 2 деца и 16 мъже, чужди граждани, които отговаряли на рисковия профил за нелегален мигрант. При извършената проверка от свидетеля и колегата му, е било констатирано, че установените лица са без документи за самоличност, самоопределящи се за граждани на ****. За възприетото св.С. уведомил ОД на ГПУ-Болярово и по негово разпореждане лицата били задържани и отведени в ПНЗЛ на ГПУ-Болярово, намиращо се в гр.Елхово.

При регистрацията на задържаните лица е било установено, че между тях е и подсъдимия М. А., гражданин на ****** ***** ****. Тъй като у подсъдимия не е бил намерен национален документ за самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни, вписани и в съставената Евродак дактилоскопна карта /л.16 от материалите по БП/. Видно от съдържанието на този документ, лицето се идентифицирало с имената: - М. А. (М. А.), роден на **********г., в гр.*** ****, **********гражданин на **********с ***** образование, ******, *******, с адрес в гр.*** ****, ***** **** ****. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП.

От приложената по делото справка за съдимост се установява ,че подс. М. А. не е осъждан в Р.България.

От представеното по делото от страна на участващия по делото прокурор при РПЯмбол писмо с рег.№******-**** от **.**.****г. на Началник отдел СДВНЧ – Любимец , се установи, че подс. М. А. на **.**.****г. е бил изведен от СДВНЧ-Любимец поради подадена молба за международна закрила и предаден на служител на РПЦ-Харманли – ДАБМС.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съществените обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.

Въззивният съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите т.е. до изложените по-горе фактически констатации.

Следователно присъдата на районния съд не е необоснована, а на практика такива конкретни оплаквания липсват както в самата жалба, по повод на която се извършва настоящата въззивна проверка, а така и в с.з. пред въззивния съд не се правят.

Първоинстанционният съд е подложил на преценка събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства. В този смисъл настоящата инстанция напълно споделя както извършената от районния съд преценка на тези доказателствени материали, така и направените въз основа на това доказателствени изводи.

Правилно първоинстанциянния съд е приел ,че правно значимите обстоятелства ,в т. ч. начина и причините за влизане на територията на Република България се установяват въз основа на обясненията на подсъдимия в досъдебната фаза , дадени в присъствието на защитник и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля С. ,както и от приобщените по делото писмени доказателства.ЯОС намира, че по отношение на гореизложените факти всички налични по делото доказателства са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото, начина и причините на извършване на деянието.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод ,че с деянието си подс .А. е осъществил от обективна и 3 субективна страна ,състава на чл.279,ал.1 от НК, , на **.**.**** година в района на гранична пирамида №***, находяща се в землището на село *****, община *****, обл.

*****, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

От обективна страна безспорно по делото е установено ,че към инкриминираната дата подсъдимият не е притежавал виза, удостоверяваща правото му на влизане в страната, както с оглед на неговото гражданството, така и на държавата, от която влиза - Република Турция. От друга страна, събраните по делото доказателства категорично и безпротиворечиво сочат, че същият е осъществил една от формите изпълнителното деяние на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно, „влизане” през границата на страната, в хипотезата без надлежно разрешение на надлежните органи на властта, натоварени с гранично - пропускателен контрол. Тази форма на изпълнителното деяние се свежда до извършване на фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока към вътрешността на страната и в случая се изразява в преминаването през отвор във възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата на Република Турция с Република България, от турска на българска територия. Съгласно действащия в Република България граничен режим, преминаването през държавната ни граница следва да се осъществява през определени места – ГКПП, и със знанието и разрешението на граничните власти.Следователно , след като влизането на подсъдимия в страната е реализирано в разрез с установения в гранично-пропускателен режим - извън определените за това места и без знанието и разрешението на граничните власти, Районен съд-Елхово правилно е заключил, че извършеното покрива всички обективни признаци на престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК.