Протоколно определение № 5294 от 26.03.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно наказателно дело 3972/2023
- Вид
- Протоколно определение № 5294
- Подписан
- 26.03.2023
- Състав
- МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.131 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.144, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.223 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.56, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 67 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 5294 гр. София, 24.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВАМАРИНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА и прокурора Ц. В. П.
Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВАМАРИНОВА Частно наказателно дело № 20231110203972 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
СРП: редовно призовани, явява се прокурор П..
ОБВИНЯЕМИЯТ: М. Р. С., редовно приведен от НСлС, се явява лично с неговият защитник АДВ.К..
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, намира че няма процесуална пречка за даване ход на делото, като с оглед на проявения медиен интерес и желанието на медии да присъстват в съдебна зала, с оглед на обвиненията, които ще бъдат обсъждани в настоящото наказателно производство, счита че следва да разгледа делото при закрити врати, тъй като ще се разгласят обстоятелства от интимния живот на гражданите.
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТИ
СЪДЪТ снема самоличност на обвиняемия по представена лична карта 1 от служител на НСлС.
М. Р. С., роден на **.**.****. в гр.София, живущ гр.София, ул.
„*******“ №********, ет.***, ап.***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, собственик и управител на фирми „*********“ ООД и „*********“ ЕООД, „**********“ ООД, ЕГН:
**********.
СЪДЪТ запозна обвиняемия с процесуалните му права.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Ясни са ми правата.
ПРОКУРОРЪТ:
Поддържам направеното доказателствени искания и няма да соча доказателства. искане.
Нямам
АДВ.К.: Аз оспорвам искането. Представям и моля да приемете следните писмени доказателства: удостоверение за сключен граждански брак между обв. С. и свид. С., 3 бр. удостоверения за раждане на трите деца на обвиняемия, справка за ФЛ от ТР, от която е в видно трудовата ангажираност на моя клиент по отношение на дружествата, на които е собственик и управител, както и договор за наем на недвижим имот от 01.11.2022г., в който имот понастоящем той живее. Запознал съм Прокуратурата с доказателствата.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Придържам се към казаното от защитника. Нямам доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: доказателства.
Не възразявам да бъдат приети писмените
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА материалите по ДП №489/2023г. на 04 РУ СДВР, пр.пр.№15539/2023г. на СРП,
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА представените днес от защитника на обвиняемия писмени доказателства
СЪДЪТ, счете делото за изяснено от фактическа страна и ОПРЕДЕЛИ:
2
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, моля да приемете, че са налице предпоставките на чл.63, ал.1 от НПК за вземане на МНО „Задържане под стража“ по отношение на обв. М. С. поради следните съображения: На първо място, обвиняемият е привлечен в това процесуално качество за две деяния - за това, че в края на м.09.2021г. в гр.София, ул. „********“ №****, ет.***, ап.**** се е заканил с убийство на съпругата си М. П. С., като е извадил пистолет, насочил го към нея и я е заплашил и това би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му и за това, че на 21.03.2023г., около 22:00 часа в гр.София на същия адрес - ул.„****“ №**** е причинил на съпругата си лека телесна повреда изразяваща се в контузия на дясната подорбитална скулова област, лявото рамо, дясната половина на гърба и лявото бедро изразяващо с кръвонасядания, травматични оттоци и болка чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и тялото. Тези травматични увреждания са причинени временно разстройство на здравето неопасни за живота и телесната повреда е причинена при условията на домашно насилие, като нейното нанасяне е предшествано от системно психическо и физическо насилие спрямо М. С., упражнявано през м.09.2022г.‚ м.06.2022г., м.07.2022г. и на 13.01.2023г. За двете деяния, за които е привлечен С. като обвиняем се предвиждат наказания Лишаване от свобода, като деянието по първия пункт е за престъпление, което е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от ДР на НК.
От събраният по делото доказателствен материал може да се направи обосновано предположение, че С. е извършил престъпленията, за които е привлечен като обвиняем, като този извод се подкрепя най-вече от проведените разпити на пострадалата, както в рамките на ДП пред разследващ полицай, така и по реда на чл.223 от НПК пред съдия. Подкрепя се и от разпитите на полицейските служители, които са се отзовали на сигнал на 21.03.2023г. и от приложените към ДП писмени доказателства, а именно фиш за извършване на медицински преглед, СМУ, както и приложен протокол за доброволно предаване на огнестрелно оръжие. Действително в проведените разпити на пострадалата на 22.03.2023г. и на 23.03.2023г. има доста противоречия, но считам, че с оглед особеностите на личността й, както и 3 психологичното й състояние, предвид ранния етап на разследването, който не е позволил произнасянето на експерт по отношение на свидетеля С., че е обосновано предположението С. да е извършил деянията, за които е обвинен.
Налице е и другата кумулативно изискуема предпоставка по смисъла на чл.63, ал.1 от НПК, по-точно реална опасност С. да извърши престъпление.
Независимо от чистото съдебно минало считам, че механизма на изпълнителното деяние характеризира личността на дееца с повишена обществена опасност, като в действията му и отправената заплаха към съпругата му, с оглед на възможността да извърши действия спрямо нея, с които да обективира инкриминираната част от обвинението за закана, обуславя една конкретна налична и реална опасност от извършване на престъпление.
По всичко изложено и предвид целите на МНО визирани в чл.57 от НПК, както и при съблюдаване на чл.56, ал.3 от НПК, както и след преценката за пропорционалност на МНО, включваща обстоятелствата дали е най-подходяща и обоснована, моля настоящия съдебен състав да приеме, че спрямо обвиняемия трябва да бъде взета най-тежката МНО „Задържане под стража“, която се явява адекватна на извършеното от него и доколкото С. живее в едно жилище със съпругата си, вземане на МНО различна от Задържане под стража не би било обосновано, а и всички други мерки се явяват неподходящи.
АДВ.К.: Уважаема г-жо Председател, аз считам, че са налице предпоставките да бъде оставено без уважение искането на прокуратура. На подзащитният ми са повдигнати две обвинения - за закана за убийство на съпругата му, като според Прокуратурата бил насочил пистолет към нея и я бил заплашил и второ, за причиняване на лека телесна повреда на конкретна дата при домашно насилие. Безспорно по смисъла на НК тежко е само първото обвинение за закана за убийство по чл.144, ал.3 от НК. От събраните по делото доказателства смитам, че и двете обвинения, но най-вече първото не само, че не са доказани, ами се явяват изцяло разколебани като обвинителна теза.
По отношение на деянието за закана за убийство, в разпитът пред съдия на 23.03.2023г. свид. Мария С. заяви категорично, че пистолет не бил насочен към нея, нещо повече, същата зави, че не се е почувствала заплашена 4 за живота си от действията на мъжа й. Потвърди в показанията си пред съда, че в нито един от случаите на разправиите между тях двамата не е била поставена в ситуация да изпита страх за живота си. От друга страна, видно от приетото като доказателство удостоверение, С. и С. са сключили брак на 02.12.2021г., поради което за защитата се явява житейски нелогично през м.09.2021г. да е заплашена за живота си от обвиняемия, а само два месеца покъсно да сключи брак с него. Житейски нелогично е до ден днешен, близо две години по-късно след твърдяното от Прокуратурата заканване, С. да не е сигнализирала компетентните органи ако е била действително отправена закана за убийство. В този смисъл считам, че безспорно не са налице елементите на състава на престъплението по чл.144, ал.3 от НК, нито от обективна, нито от субективна страна.
По отношение на второто деяние, което не е тежко по смисъла на НК причиняване на телесна повреда при условията на домашно насилие, в постановлението за привличане е прието, че обвиняемият бил нанесъл удари с юмруци и с ритници, но в разпита пред съдия С. заяви, че не е ритана от него. В постановлението за привличане Прокурорът приема, че били нанесени удари в главата и тялото, но свидетелката, която е и единствен очевидец заяви по време на разпита пред съдия, че не са й нанасяни удари по тялото. Не на последно място Прокуратурата е приела, че на инкриминираната дата на пострадалата била нанесена телесна повреда на лявото бедро, но същата свидетелка заяви, че кръвонасядането на бедрото й не датира от тази дата и не е в следствие описания механизъм на тази дата.
Същевременно не се доказа и системното упражняване на домашно насилие, няма свидетел-очевидец на тази дата, а няма данни С. да е сигнализирала органите за осъществено спрямо нея насилие, като не е упражнила и правата си по Закона за защита от домашно насилие в преклузивния едномесечен срок за всеки отделен твърдян акт на домашно насилие.
Въпреки, че не се изложиха аргументация да е налице опасност от укриване, аз държа да се аргументирам, че според мен такава не е налице.
Моят подзащитен е с постоянен адрес, който е известен на съда, оказал е пълно съдействие още при задържането му, има три деца, за които се грижи, собственик и управител е на няколко търговски дружества, поради което 5 считам е тясно обвързан на територията на Р. България, а същевременно не са налице данни, които да навяват на евентуално укриване.
По отношение на опасността от извършване на ново престъпление считам, че такава не е налице, поне не и в степен, че спрямо моя подзащитен да бъде взета най-тежката МНО, изключвайки се по начало приложимостта на останалите по-леки МНО съобразно целите на чл.57 от НПК. Категорично се разграничавам от Прокуратурата и твърдя, че не са събрани доказателства установяващи завишена обществена опасност на обвиняемия, още повече такава да изхожда от вменените му деяния. Няма спор, че подзащитният ми е неосъждан, няма други висящи наказателни производства, оказал е пълно съдействие на разследващите органи. Веднага след задържането му е дал и обяснения по случая, което считам доказва готовност да съдейства за разкриването на обективната истина и което обстоятелство считам, че следва да бъде съобразно при вземането на една по-лека МНО.
От друга страна, според обвинителната теза на Прокуратурата абсолютно недоказаното деяние закана за убийство е извършено през м.09.2021г., от който момент са изминали почти две календарни години.
Освен, че е изминал дълъг период от време, през който интензитетът на опасността е намаляла няколкократно се установи, че С. не е сигнализирала компетентните органи, от което считам, че не е почувствала реална заплаха за личността си както Прокуратурата твърди, че е налице такава опасност за нея.
Още повече след тази дата се бракосъчетава за обвиняемия. Свидетелката заяви, че също редовно блъска по тялото и дере по лицето мъжа си, като за двамата било присъщо да си посягат и го отдавала на тяхната любов, а твърдените от Прокуратурата като получени увреждания са леки, не са много на брой като не са налице и данни за каквато и да било друга опасност за здравето на свидетелката.
В заключение считам, че от самите деяния освен, че са недоказани и не може да се изведе чак толкова висок интензитет на обществена опасност за личността на обвиняемия, че да се изключи поначало, без да се анализира възможността да се изпълнят целите и с една по-лека МНО. Аз не чух от Прокуратурата защо една МНО Парична гаранция или Домашен арест няма да изпълни целите. В този смисъл, моля Ви да наложите една по-лека МНО на моят подзащитен.
6
ОБВИНЯЕМИЯТ: Искам само да кажа, че имам постоянен адрес по лична карта, който е в гр.София, ж.к. „********“ №***, вх.***, ет.***, ап.**, в който не живея. След случая се изнесох в мой имот, който съм наел отдавна, но не съм живял до сега, на адрес: гр.София, бул. „*******“ №**, сграда: **, ет.**, ап.** (бивш ап.**). Договорът за наем беше представен днес от адвоката ми като доказателство, поради което искам да помоля за една полека МНО. Не съм извършил това, за което Прокуратурата казва. Готов съм да дам допълнителни обяснения по случая. Искам да допълня също, че аз съм на 35 години, имам две жени - една настояща и една бивша и имам три деца.