Присъда № 74 от 19.10.2021, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 74/19.10.2021 г. по НОХД 2644/2020 г. по описа на РС-Бургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Т. СТ. Б. с ЕГН ********** , с който той е обвинен в това, че през периода от 01.05.2013 г. до 29.02.2021 г., включително, в гр. Бургас, като е осъден с влязло в сила на 09.06.2008 г. съдебно Решение № 1073/09.06.2008 г. по гражданско дело № 1083/2008 г. по описа на Районен съд гр. Бургас да издържа свой низходящ - дъщеря си Г. Т. Б. с ЕГН:

********** с ежемесечна издръжка в размер на 80 /осемдесет/ лева, чрез нейната майка и законен представител Н. Т. В. и с влязло в сила на 09.10.2020 г. съдебно Решение № 260259/ 24.09.2020 г. по гражданско дело № 7280/2020 г. по описа на Районен съд гр. Бургас, с което размерът на издръжката е увеличен на 225 /двеста двадесет и пет/ лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер на 88 /осемдесет и осем/ месечни вноски както следва: 83 /осемдесет и три/ вноски в размер на 80 /осемдесет/ лева и 5 /пет/ вноски в размер на 225 /двеста двадесет и пет/ лева, или всичко общо в размер на 7765 /седем хиляди седемстотин шестдесет и пет/ лева, като деянието е извършено повторно – престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.

Пред съда производството по делото протече по общия ред, като бяха приобщени всички необходими и относими доказателствени материали.

В съдебното заседание, в което приключи разглеждането на делото, подсъдимият не се яви, възползвайки се от възможността по чл. 269, ал. 1 НПК, поради което и не депозира обяснения по обвинението. Доколкото обясненията му в хода на досъдебното производство не са били дадени в присъствието на защитник или пред съдия, съдът не ги приобщи, предвид липсата на процесуална възможност за това.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производство доказателства. Счита, че Б. трябва да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от 3 години, както и наказание „Обществено порицание“.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. М.С. - БАК, също посочва, че вината на неговият подзащитен е безспорно установена. Акцентира, че доколкото му е известно подсъдимият е имал желание да заплаща дължимата издръжка, но е бил възпрепятстван предвид липсата на работа и влошеното му здравословно състояние. Допълва, че към момента Б. работи и е изразил желание да се издължи на дъщеря си, поради което и моли за налагане на наказание, което да е подходящо и да му позволи да продължава да изпълнява трудовата си функция.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Т. СТ. Б. с ЕГН: ********** е роден на 17.10.1982 год. в гр. Бургас.

1

Той е българин, с българско гражданство, разведен, с висше образование. Към момента Б. работи и живее в адрес гр. София, *.

Подсъдимият е бил осъждан веднъж по НОХД № 4823/2012 г. на РС-Бургас, в сила от 25.04.2013 г. на наказание „Пробация“ за срок от осем месеца за извършено от него престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, а именно за това, че в периода 01.09.2010 г. до 31.10.2012 г. не е изпълнил задължението си да изплаща месечна издръжка на дъщеря си в общ размер на 25 месечни вноски. Наказанието „Пробация“ по това осъждане е било изтърпяно от подсъдимия на 01.06.2014 г.

Подсъдимият Т. СТ. Б. и св. Н. Т. В. сключили граждански брак на 20.10.2002 г. От брака си имали едно дете - Г. Т. Б., родена на 19.03.2003 г.

С Решение № 1073/09.06.2008 г. по гражданско дело № 1083/2008 г. по описа на Районен съд гр. Бургас, влязло в законна сила на 09.06.2008 г., съдът прекратил брака между двамата съпрузи и утвърдил постигнато между страните споразумение, според което упражняването на родителските права върху детето били предоставени на майката, а Т. СТ.

Б. бил осъден да заплаща издръжка за детето си, чрез неговата майка и законен представител Н. Т. В., в размер на 80 лева месечно, начиная от 01.03.2008 г., до настъпване на основание за изменение, или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва за забава при плащането на месечните вноски. По същото дело бил издаден и изпълнителен лист, а в последствие било образувано и изпълнително дело.

Тъй като Б. не заплащал редовно издръжката, В. сезирала и прокуратурата.

С Присъда № 89/09.04.2013г по НОХД 4823/2012г на БРС, влязла в сила на 25.04.2013г., подс. Б. бил осъден за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като му било наложено наказание „Пробация”.

В. отглеждала и издържала дъщеря си сама. В. била и безработна в дълги периоди от време и нямало, кой да й помага в отглеждането на детето. На 19.03.2021 г. Г. Т. Б. навършила пълнолетие.

Парите в семейството не стигали и В. завела дело за увеличаване на размера на издръжката. Със съдебно решение № 260259/24.09.2020 г. по гражданско дело № 7280/2020 г. по описа на Районен съд гр. Бургас, влязло в сила на 09.10.2020 г. размерът на издръжката бил увеличен на 225 /двеста двадесет и пат/ лева.

Въпреки осъдителната присъда, Б. продължил да не заплаща редовно, в срок и в пълен размер издръжката на дъщеря си. Той не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски както преди, така и след увеличаването на размера на издръжката.

В. отново сезирала РП-Бургас, вследствие на което било образувано и настоящето наказателно производство.

Междувременно св. В. сезирала ЧСИ и било образувано изпълнително дело № 20148040401081 на ЧСИ Делян Николов и срещу подсъдимия започнала процедура за принудително събиране на дължимите суми. В рамките на това изпълнително подсъдимият заплатил принудително или доброволно общо сумата от 11 810,45 лева, от които обаче само сумата от 5295,57 лева служила за погасяване на главницата по вземането. Останалата сума от 6514,88 лева послужила за погасяване на разноски и лихви по изпълнението. Отделно от това от сумата за главници /неплатени вноски/ по-голямата част била разпределена за 2 покриване на задължения от предходния неплатен период - 01.08.2008 г. до 01.01.2014 г. и едва малка част отишла за плащане на дължимите вноски по процесния период.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в производство доказателствени материали, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелката: Н.В. (л. 43 гръб - 44 от съдебното производство).

От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 17 от съдебното производство); удостоверение (л. 8 от Том 1 на ДП); изпълнителен лист (л. 57 от Том 1 на ДП); копие от решение № 1073/09.06.2008 г. на РС- Бургас (л. 59 - 60 от Том 1 на ДП); служебна бележка (л.61 от Том 1 на ДП); удостоверение за раждане (л. 62 от Том 1 на ДП);заповед и служебни бележки (л. 67-69 от Том 1 на ДП); платежни документи (л. 77-88 от Том 1 на ДП); справка от ЧСИ, ведно с документи (л. 91-146 от Том 1 на ДП); копие от решение № 260259/24.09.2020 г. на РС-Бургас (л. 177-178 от Том 1 на ДП); сметка на дълга от ЧСИ (л.

11-50 от Том 2 на ДП); копие от и-мейли (л. 51-57 от Том 2 на ДП) и молба (л. 58 от Том 2 на ДП).

От експертизите: съдебно-икономическа експертиза (л.3-10 от Том 2 на ДП), включително и от отговорите на вещото лице в съдебно заседание (л. 43 от съдебното производство).

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.

Всички доказателствени източници, приобщени в хода на производството, са логични, кореспондиращи едни с други, поради което и съдът не намира причина да дискредитира някои от тях. Не се събра доказателствен материал, който да влиза в противоречие с приетата по-горе фактическа обстановка, поради което и съдът счита, че е безпредметно да извършва по-подробен анализ на доказателствените материали.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

3

На първо място от обективна страна, безспорно с влизане в сила на Решение № 1073/09.06.2008 г. по гражданско дело № 1083/2008 г. по описа на Районен съд гр. Бургас, изменено със съдебно Решение № 260259/ 24.09.2020 г. по гражданско дело № 7280/2020 г. по описа на Районен съд гр. Бургас, за подсъдимия е възникнало задължение да заплаща издръжка, в размер от първоначално 80 лева, а в последствие 225 лева месечно по отношение на дъщеря си. Въпреки това подсъдимият не изплатил изцяло и в срок дължимите вноски, като за периода, посочен в обвинителния акт – 01.05.2013 г. до 29.02.2021 г.общият брой на неплатени вноски е 88 вноски или всичко общо в размер на 7765 лева.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено, чрез бездействие - липса на фактическо и правно действие за плащане – даване или изпращане чрез пощенски запис или аналогичен способ на дължимите пари. Дори да се приеме, че подсъдимия през инкриминирания период е бил финансово затруднен, то това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на обвинението, тъй като същият дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово ангажиран и какво материално положение има. Следва да се посочи също така, че целта на издръжката е да се осигурят средства за съществуването на децата. Обстоятелството, че подсъдимия евентуално е имал финансови затруднения не го освобождава от задължението му да дава издръжка на детето си. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно – с т.нар. „алиментен” характер. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението, доколкото съгласно нормата на чл. 143, ал.

2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, поради което и доводите за евентуални затруднения, довели до невъзможност за заплащане на издръжка са ирелевантни.

Също така следва да се отбележи, че законодателството допуска в чл. 150 СК при промяна на обстоятелствата присъдената издръжка да бъде прекратена, като в Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС е посочено, че лицето, което твърди, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението, следва да докаже това свое твърдение. Очевидно, подсъдимият не се е възползвал от предоставените му законови възможности, което още веднъж сочи, че същият не се е намирал в такава обективна невъзможност да заплати дължимите суми, а напротив - правил го е съзнателно.

Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. В настоящия случай подсъдимият е осъществил състава на изпълнителното деяние в периода 01.05.2013 г. до 29.02.2021 г. , като е бездействал и не е изплатил присъдената за детето му издръжка.

В конкретния случай е налице и другият изискуем обективен признак, а именно – неизплатените суми за издръжка да са за повече от две месечни вноски. От доказателствата по делото е видно, че неизплатените вноски са 88 издръжки. В случая, макар и престъплението да е формално по своя вид, са настъпили вредни последици, изразяващи се в неполучаване на съдебно призната издръжка от детето на подсъдимия.