Решение № 419 от 03.06.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. П., 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА при участието на секретаря ИЗАБЕЛА К. БОЯНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20251720106960 по описа за 2025 година

Предмет на делото е иск по чл. 31, ал. 2 ЗС.

Ищецът Д. В. Д. твърди, че с ответницата К. В. Н. в качеството им на наследници на В.Д.З. и С.С.З. са били съсобственици в периода от 05.11.2024 г. до 05.11.2025 г. на недвижим имот - апартамент № 62, находящ се в гр. *****, със застроена площ от 84,71 кв.м., заедно с принадлежащо избено помещение № 16 със застроена площ от 7,74 кв.м., както и с 3.00 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса или мястото, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 91/ 13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 18.03.2021 г. Ищцата сочи, че с влязло в сила решение по гр.д. № 6407/ 2024 г., по описа на Районен съд – П., е допусната делба на апартамента между нея и ответницата при квоти – по ½ ид.ч. за всяка от тях. Поддържа, че имотът е използван еднолично от К. В. Н. и последната възпрепятствала правото й да го ползва. Поради това с покана, връчена на 05.11.2024 г., Д. В. Д. поканила ответницата да й заплаща обезщетение за лишаване от ползване в размер на 350 лева месечно. Въз основа на тези съображения ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена да й заплати обезщетение за лишаването й от ползването на апартамента за периода от 05.11.2024 г. до 05.11.2025 г. в общ размер 2147,43 евро (4200 лева).

Ответникът К. В. Н. оспорва предявения иск. Поддържа, че ищцата винаги е имала достъп до процесния апартамент, както в периода, когато родителите им били живи, така и след това. Сочи, че баща й дал на Д. В. Д. и на сина й Г.Д. ключ от него. Поддържа, че двете получават рента под формата на хранителни продукти – олио, брашно и захар, които се съхраняват в апартамента и ищцата винаги ходела там, когато имала нужда да вземе от тях.

Поради тази причина било необходимо да притежава ключ. В отговора на исковата молба се твърди, че регистрираният адрес на сина на Д. В. Д. е адреса на процесния имот, както и че същият от дълги години притежава въздушна пушка, която се съхранява в каса в апартамента, поради което също има ключ от него. Ответницата оспорва размера на предявената искова претенция, като излага съображения, че е завишен. При условията на 1 евентуалност счита, че обезщетението не се дължи от 05.11.2024 г., тъй като с изпратената до нея покана било посочено, че й се предоставя двуседмичен срок, след изтичането на който дължи обезщетение за лишаване от ползване. Сочи, че поканата е получена на 05.11.2024 г., поради което обезщетението би било дължимо от 20.11.2024 г.

Районен съд - П., като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Като писмено доказателство по делото е прието копие от нотариален акт за собственост върху апартамент или друг обект, даден като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятията по ЗТСУ № 179, том II, нот.дело № 1117 от 1987 г., по описа на нотариус В.Я. при Районен съд – П., от което се установява, че В.Д.З. е признат за собственик на апартамент № 62, находящ се в гр. *****, със застроена площ от 84,71 кв.м., заедно с избено помещение № 16 с площ от 7,74 кв.м. и 3.00 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса или мястото.

Представено е копие от удостоверение за наследници № 57/ 19.01.2017 г., издадено от Община П., от което е видно, че С.С.З. е починала на **** г., а нейни наследници по закон са съпругът й В.Д.З., както и Д. В. Д. и К. В. Н. – дъщери.

От прието копие от удостоверение за наследници № 1147/ 24.10.2024 г., издадено от Община П., се установява, че В.Д.З. е починал на **** г., а негови наследници по закон са дъщерите му Д. В. Д. и К. В. Н..

По делото е представено копие от покана от 29.10.2024 г. на Д. В. Д., адресирана до К.

В. Н., в която е изложено, че двете са съсобственици на апартамент № 62, находящ се в гр.

*****, със застроена площ от 84,71 кв.м., заедно с принадлежащо избено помещение № 16 със застроена площ от 7,74 кв.м., както и с 3.00 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса или мястото, придобит от тях по силата на наследствено правоприемство от родителите им В.Д.З. и С.С.З.. Посочено е, че Д. В. Д. е лишена от право да използва имота според притежаваните от нея идеални части, поради което К. В. Н. е поканена на основание чл. 31, ал. 2 ЗС след изтичане на четиринадесетдневен срок да й заплаща обезщетение за лишаването от ползване. Видно от приетото копие от разписка към поканата същата е получена от К. В. Н. на 05.11.2024 г.

От представено копие от решение № 241/ 13.03.2025 г. по гр.д. № 6407/ 2024 г., по описа на Районен съд – П., се установява, че е допуснато извършването на делба на апартамент № 62, находящ се в гр. *****, със застроена площ от 84,71 кв.м., заедно с принадлежащо избено помещение № 16 със застроена площ от 7,74 кв.м., както и с 3.00 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса или мястото, между Д. В. Д. и К. В. Н. при квоти – по ½ ид.ч. за всяка от тях.

От свидетелските показания на С.К.Н. се установява, че познава страните и поддържа приятелски отношения с Д. В. Д. от 1997 г. Сочи, че знае процесния имот, който се намира в кв. ****, на третия етаж. Твърди, че там живее К. В. Н., а когато родителите им били живи, тя живеела в същия имот заедно с тях. Според свидетелката Д. В. Д. посещавала апартамента докато майка й и баща й били живи, но вече няма достъп до него. Имала ключ от едната брава, но не и от втората, а входната врата се заключвала с две брави. Не й бил предоставен вторият ключ. С.К.Н. сочи, че информацията, която има, е от Д. В. Д.. Освен това последната живеела в съседния апартамент на процесния и когато й ходела на гости също придобила впечатления за отношенията между сестрите.

Свидетелят И.Б.Б. излага, че познава страните от десет години. Били колежки с К. В.

Н., като впоследствие се сприятелили. Твърди, че гостува в дома й, който се намира на ул.

*****, както и че е виждала Д. В. Д. да си отключва входната врата и да влиза в апартамента.

Това се случило няколко пъти преди няколко години – 2024 г., но не помни конкретен период.

Според свидетелката Д. В. Д. има ключ от имота и К. В. Н. не е искала да й го върне.

2

Същата сочи, че страните получават рента (картофи, боб, олио), която се съхранява в процесния апартамент, тъй като е по-голям от този на Д. В. Д.. Последната си взимала от рентата, когато поиска. И.Б.Б. твърди, че ответницата вече няма ключ от имота, тъй като бравата била сменена, но излага, че не може да уточни точен момент, когато това се е случило. Поддържа, че преди около две години виждала Д. В. Д. да влиза свободно в апартамента с ключ.

От показанията на свидетеля М.И.Д. се установява, че познава К. В. Н. от 12 години и половина, когато били колежки, а след това се сприятелили. Сочи, че същата живее на ул.

*****, ет. 3. Излага, че веднъж, когато гостувала на ответницата, видяла Д. В. Д. в апартамента, което според нея се случило най-вероятно след рождения ден на К. В. Н. – съботата или неделята след 10.11.2024 г. Последната я поканила на кафе и свидетелката й отнесла подарък. Двете стояли на балкона, когато М.И.Д. видяла ищцата да влиза в апартамента и да отива към килера. След това излязла. Преди да влезе вратата със сигурност била заключена. К. В. Н. казала, че рентата, която получават, стои в килера. Свидетелката уточнява, че през 2025 г. не е посещавала процесния апартамент.

Видно от заключението по допусната съдебно-оценителна експертиза, което не е оспорено от страните, наемната пазарна стойност за целия апартамент № 62, находящ се в гр. *****, за периода от 05.11.2024 г. до 05.11.2025 г. е 3958,38 евро, като за м.11.2024 г. е 269,28 евро, за м.12.2024 г. – 323,13 евро, за м.01.2025 г. до м.10.2025 г. – по 331,18 евро, а за м.11.2025 г. – 55,19 евро. Според вещото лице пазарната стойност на наема на ½ ид.ч. от имота за същия период е 1979,69 евро.

При горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. За да породи правно действие волеизявлението на неползващия към ползващия съсобственик, следва да бъде изразено в писмена форма и да съдържа изрично искане за заплащане на обезщетение. Според мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 5/ 2016 г. по тълкувателно дело № 5/ 2014 г. на ОСГК на ВКС фактическият състав на чл. 31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на общата вещ. Достатъчно е той да е отправил надлежна писмена покана за обезщетение, която да е достигнала до ползващия съсобственик. Веднъж отправена поканата действа занапред без ограничение във времето, като за да отпадне отговорността на ползващия общия имот съсобственик за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на неползващите съсобственици, следва да им предостави възможност да упражняват правото си да ползват имота съобразно правата им. В този смисъл е Решение № 119 /11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на ВКС, II ГО. Тоест за ползващия съсобственик не възниква задължение за заплащане на обезщетение, в случай че предложи на искащия обезщетение възможност да ползва общата вещ заедно с него или му предостави за ползване такава част от нея, каквато отговаря на правата му. По своя характер обезщетението за лишаване от ползване на съсобствена вещ е обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатите ползи от неупражненото право на съсобственика да ползва вещта, когато това неупражняване на правото е пряка и непосредствена последица от поведението на ползващия съсобствената вещ съсобственик - когато последният е лишил или е създал пречки за неползващия съсобственик да ползва общата вещ съобразно правата си.

В настоящия случай между страните не е спорно, че в периода от 05.11.2024 г. до 05.11.2025 г. между тях е била налице съсобственост при квоти – по ½ ид.ч. върху процесния имот – апартамент № 62, находящ се в гр. *****, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****. Тези обстоятелства се установяват и от съвкупния анализ на приетите писмени доказателства – копия от нотариален акт за собственост върху апартамент или друг обект, даден като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятията по ЗТСУ № 179, том II, нот.дело № 1117 от 1987 г., по описа на нотариус В.Я. при Районен съд – П., удостоверение за наследници № 57/ 19.01.2017 г., издадено от Община П., удостоверение за наследници № 1147/ 24.10.2024 г., издадено от Община П. и решение № 3

241/ 13.03.2025 г. по гр.д. № 6407/ 2024 г., по описа на Районен съд – П..

От приетото копие от покана от 29.10.2024 г. на Д. В. Д., адресирана до К. В. Н., както и копие от разписка към нея е видно, че на 05.11.2024 г. К. В. Н. е получила писмено изявление на ищцата, с което последната е заявила, че поради лишаването й от ползване на съсобствения процесен апартамент съобразно притежаваната квота я кани след изтичането на четиринадесетдневен срок да й заплаща обезщетение за лишаване от ползване.

Следователно ответницата е била надлежно поканена в изискуемата от чл. 31, ал. 2 ЗС форма да заплаща на ищцата обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствения им имот.

К. В. Н. не е оспорила факта, че в рамките на заявения период от 05.11.2024 г. до 05.11.2025 г. е ползвала апартамента, като това се установява и от показанията на всички разпитани по делото свидетели. От нейна страна обаче не е доказано съгласно възложената й доказателствена тежест, че след изтичане на предоставения й с поканата четиринадесетдневен срок, изчислен според правилото на чл. 72, ал. 1, изр. последно ЗЗД 20.11.2024 г. е предложила на сестра си и осигурила възможност на същата да ползва апартамента съобразно правата й. На първо място следва да бъде посочено, че от показанията на изслушаните свидетели на ответницата не се установява в рамките на срока от 20.11.2024 г. до 05.11.2025 г. Д. В. Д. да е имала достъп до апартамента, както се твърди в отговора на исковата молба. Свидетелката И.Б.Б. сочи, че е виждала ищцата да влиза свободно в имота с ключ преди около две години, считано от момента на разпита й (24.04.2026 г.), тоест преди исковия период, като твърди, че след това бравата на входната врата била сменена и тя нямала ключ от нея, без да уточнява момента, когато това е станало.