Решение № 260034 от 09.03.2021, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е гр. Свиленград, 09.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РС

Свиленград, граждански състав, в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия: Радина Хаджикирева при участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 82 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Е.И.Д. и М.И.Д. срещу В.И.В. при условията на активно субективно съединяване искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство на дворно място, находящо се на административен адрес: гр. Любимец, ул. „Хаджи Димитър” № 10, представляващо УПИ VIII-1587, в кв. 97 по регулационния план на гр. Любимец, одобрен със Заповед № 254/04.08.1992 г., с площ от 1239 кв. м., ведно със построените в него жилищна сграда, масивен гараж, стопанска сграда, навес и стопанска сграда, при граници: на север: УПИ VII-1590, на северозапад:

УПИ XXIV-1588, на запад: УПИ XXIII-1586, на югозапад: УПИ XXVIII-1584, на юг:

УПИ IX-1583, и на изток: улица, и за осъждането му да предаде на ищците владението върху имота.

Ищците твърдят, че процесният имот бил собственост на Е. Г., който след смъртта си бил наследен от двамата си синове – И. Д. и Н. Д.. Последните двама също били починали, като ищците били наследници на И. Д.. Другият наследник Н. Д. починал, без да остави наследници, поради което ищците били станали собственици на целия имот. Тъй като живеели в гр. Стара Загора, решили да продадат имота. На 10.08.2017 г. ищцата Е.Д. сключила предварителен договор за покупко-продажба на 1/2 ид. ч. от процесния имот с ответника. Твърдят, че постигнали съгласие да сключат окончателен договор до 30.06.2018 г. Непосредствено след сключването на предварителния договор със съгласието на ищцата Е.Д. ответникът се нанесъл да живее в имота. Въпреки че не сключили окончателен договор, ответникът продължил да владее имота. Поддържат, че изпратили покана до ответника да освободи имота, но той не предприел действия в тази насока. Поради това молят да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл.

131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В.И.В., с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че владее 1/2 ид. ч. от процесния имот на основание сключен предварителен договор за покупко-продажба с първата ищца Е.И.Д.. Счита, че предявеният от втората ищца М.И.Д. ревандикационен иск е недопустим, тъй като владеел само предадената въз основа на предварителния договор 1/2 ид. ч. от недвижимия имот. Оспорва да е получавал покана от първата ищца за разваляне на предварителния договор. В предварителния договор се съдържала уговорка, съгласно която продажната цена била в общ размер на 15 000 лв., като 1500 лв. следвало да се заплатят при подписването му, а остатъкът – в деня на сключване на окончателния договор.

Поддържа, че бил заплатил на първата ищца сумата от общо 13 000 лв. Посочено е, че последната не изпълнила задължението си по предварителния договор, тъй като отказала сключването на окончателен договор през 2018 г. Съобщила му, че имало други купувачи за имота, с които тя и майка ѝ били договорили по-висока продажна цена, но не желаели да закупят само 1/2 ид. ч. Преди да научи това ѝ предоставял пари на ръка и чрез пощенски записи. С оглед обстоятелството, че счита, че е изправна страна по предварителния договор, по реда на чл. 211 ГПК е предявил насрещен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на сключения с първия ищец Е.И.Д. предварителен договор за окончателен. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният насрещен иск и да бъде отхвърлена ревандикационната претенция на ищците.

В законоустановения срок ищцата Е.И.Д. е депозирала писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на насрещния иск. Твърди, че ответникът заплатил по предварителния договор единствено капарото в размер на 1500 лв.

Оспорва да е извършвал каквито и да било други плащания. Посочила е, че била търсила ответника за изповядване на сделката, но той ѝ заявил, че няма пари. Тъй като не заплатил цената, на 14.06.2019 г. изпратила съобщение за разваляне на договора. След като предварителният договор бил развален, намира, че не могъл да бъде обявен за окончателен. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявения насрещен иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените удостоверения за наследници, издадени от Община Любимец, се изяснява, че ищците М.И.Д. и Е.И.Д. са законни наследници (съпруга и дъщеря) на Иван Енчев Делчев, починал на 20.10.2016 г. Последният се явява наследник на родителите си Енчо Делчев Георгиев, поч. на 23.07.1948 г., и Велика И. Събева, поч. на 19.09.1992 г., както и на брат си Недялко Янчев Делчев, поч. на 24.12.2005 г.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 69 от 10.02.2021 г., т. I, рег. № 593, нот. дело № 43/2021 г. по описа на нотариус Митко Митев с район на действие РС Свиленград ищците М.И.Д. и Е.И.Д. са признати за собственици на недвижим имот с административен адрес: гр. Любимец, ***, представляващ УПИ VIII-1587 в кв. 97 по действащия план на гр. Любимец, одобрен със Заповед № 254 от 04.08.1992 г., целия с площ от 1239 кв. м., при съседи: улица, УПИ IX-1583, УПИ XXVIII-1584, УПИ XXIII-1586, УПИ XXIV-1588 и УПИ VII-1590. По силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 63 от 05.02.2021 г., т. I, рег. № 528, нот. дело № 37/2021 г. по описа на нотариус Митко Митев с район на действие РС Свиленград ищците са признати за собственици на построените в УПИ VIII-1587 жилищна сграда със застроена площ от 120 кв. м., гараж със застроена площ от 24 кв. м. и стопанска постройка със застроена площ от 60 кв. м., които съгласно Удостоверение № Л-4244#1/02.12.2020 г. на Главния архитект на Община Любимец на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ са в режим на търпимост, както и на всички останали подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота.

Съгласно предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.08.2017 г. ищцата Е.И.Д. се е задължила да прехвърли на ответника В.И.В. 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот заедно с намиращите се в него постройки срещу заплащане на сумата от 15 000 лв. При подписване на предварителния договор купувачът следвало да заплати на продавача капаро в размер на 1500 лв. Според чл. 8 от договора страните се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба в срок до 30.06.2018 г., като остатъкът от продажната цена в размер на 13 500 лв. следвало да бъде заплатен при подписване на окончателния договор. В чл. 13 е уговорено, че при неплащане от купувача на продажната цена, продавачът считал договора за развален и имал право да задържи всички суми, платени до момента от купувача.

Приложена е и покана от ищцата Е.И.Д., действаща чрез пълномощника си адв. К.А., до ответника В.И.В., в която е посочено, че последният не бил изплатил договорената сума, а използвал целия имот, макар да било уговорено, че владението следвало да бъде предадено при сключване на окончателната сделка. Също така не се грижил за имота, разпродавал вещите и разрушавал къщата. Записано е, че на основание чл. 13 ищцата считала договора за развален и задържала капарото. Отправено е искане имотът да бъде освободен на 06.06.2019 г и ключовете да бъдат предадени на собствениците.

Видно от приложеното известие за доставяне поканата е връчена на 14.06.2019 г. на лицето Русанка Лазарова – съпруга на ответника.

От показанията на свидетеля М. К., преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични и безпротиворечиви, се изяснява, че живеел в близост до процесния имот на адрес: гр. Любимец, ***. Познавал наследодателя на ищците и неговата майка Велика. Те живеели в тази къща. В имота имало плевня, гараж, малка кухня и двуетажна къща. В момента имотът се обитавал от хора, които свидетелят не познавал. Били там от около две години, като разрушавали постройките. В тази насока са и показанията на свидетеля Ц. Ц., който също живеел близо до спорния имот. Разказва, че с наследодателя на ищците Иван Делчев били съученици. Откакто се помнел, в тази къща живеела майката на съученика му Иван и брат му, който избягал в Америка. Последният нямал семейство, като впоследствие свидетелят разбрал, че бил починал. Докато бил жив Иван Делчев, той се грижил за имота. В момента в имота се били настанили хора, които били от ромски произход. Разказва, че разрушавали къщата. Всичко, каквото имало, го продавали.

Разпитан е в качеството на свидетел и А. А., който също е потвърдил, че в момента ответникът и семейството му живеели в процесния имот. Съдът не би могъл да обоснове фактическите си изводи въз основа на показанията на свидетеля в частта, в която е посочил, че преди една година три пъти ходили с ответника до гр. Стара Загора, където той давал на ищцата Е.Д. по 2000 лв., тъй като разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК не допуска със свидетелски показания да се доказва погасяване на установени с писмен акт парични задължения. В тази насока е налице и изрично възражение от процесуалния представител на ищците. Отделно от това въз основа на изложеното от свидетеля Атанасов не би могло да се приеме, че ответникът е извършвал плащания в полза на ищцата Е.Д., тъй като той изрично е заявил, че не познава нито една от ищците.

От представените от ответника справки за изпратени парични преводи, издадени от „Еконт Експрес“ ООД, се установява, че на 05.02.2019 г. съпругата му Русанка Димитрова Лазарова е изплатила на ищцата Е.И.Д. сумата от 142,40 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

От неоспорените констативни нотариални актове за собственост по давност и наследство се установява, че ищците М.И.Д. и Е.И.Д. са признати за съсобственици на спорния имот, представляващ

УПИ VIII-1587 в кв. 97 по действащия план на гр. Любимец заедно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 120 кв. м., гараж със застроена площ от 24 кв. м., стопанска постройка със застроена площ от 60 кв. м. и всички останали подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота. От съвкупния анализ на показанията на свидетелите Козалиев и Ц. и представените удостоверения за наследници се изяснява, че имотът е придобит по давност от Енчо Делчев Георгиев и Велика И. Събева – дядо и баба на ищцата Е.И.Д. по бащина линия. Впоследствие имотът е станал собственост по наследство на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 8, ал. 1 ЗН на наследодателя на ищците Иван Енчев Делчев, наследил родителите си и брат си, който не е оставил други наследници по закон. Тъй като в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението, ищците са се снабдили с констативни нотариални актове за собственост на поземления имот и сградите (така Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК). Издадените констативни нотариални актове се ползват с легитимиращо действие, поради което правният извод на нотариуса за съществуването на правото на собственост се счита за верен до доказване на противното (така Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК). По тези съображения съдът намира, че на основание чл.

5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН всяка една от ищците е придобила по 1/2 ид. ч. от имота. Що се отнася до построените в имота сгради, следва да се отбележи, че в режим на търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ са жилищната сградата, гаражът и една от стопанските постройки. Видно от издадената от Община Любимец скица в процесния УПИ VIII-1587 са отразени следните постройки: полумасивна жилищна сграда, масивна сграда и две паянтови стопански сгради. В тази насока са и показанията на свидетелите Козалиев и Ц., които са посочили, че върху терена към момента съществуват общо четири сгради. Поради това съдът приема, че освен посочените в констативния нотариален акт жилищна сграда, гараж и стопанска постройка ищците са придобили на основание чл. 92 ЗС и другата намираща се в имота стопанска сграда. Не се доказа по категоричен начин, че към датата на приключване на устните състезания в имота е наличен навес, описан в удостоверението за данъчна оценка като такъв без оградни стени.