Решение № 4840 от 15.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4840 гр. София, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100504808 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 1677/06.02.2023 г. по гр.д № 62 320/2021 г. по описа на СРС, 87 с-в по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против Г. С. Д. установителни искове с пр. осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че Г. С. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 2 794,62 лв. - главница, представляваща стойност на доставената топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. в имот с абонатен № 62644, находящ се на адрес: гр. София, общ. "Средец", ул. „*******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК в съда - 18.06.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 357,49 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до 03.06.2021 г., както и сумата от 34,93 лв., представляваща цена на извършената услуга "дялово разпределение" за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 18.06.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 34 945/2021. г. по описа на СРС, 87 състав.

Подадена е въззивна жалба от 27.02.2023 г. от ответника Г. С. Д. против решението в частта, с която са уважени предявените против него искове за горепосочените суми. Сочи, че не е потребител на ТЕ относно процесния имот, понеже макар и собственик на имота по силата на нотариален акт от 30.04.1993 г., то по силата на този акт прехвърлителите са си запазили правото на ползване, а липсват доказателства това право да е погасено. Позовава се и на ЗЗП. Оспорва доставката на 1

ТЕ до имота. Излага в жалбата, че не е поставен в забава поради непредставяне на доказателства за публикуване в сайта на ищеца на фактурите.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД от 03.04.2023 г, в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

В обжалваната част решението е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта относно сумата, призната като дължима за лихва за забава върху главницата за доставена ТЕ. Решението следва да бъде потвърдено в останалите обжалвани части относно главницата за ТЕ и главницата за дялово разпределение.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Видно от представените писмени доказателства ответникът е собственик на топлоснабдения имот. С нот. акт за продажба на недвижим имот № 13, том XXXXVIII, дело № 9361/1993 г. от 30.04.1993 г. на първи нотариус при СНС родителите на ответника са му прехвърлили по договор за покупко - продажба правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. По този начин установява се, а и ответникът не е оспорвал това правно положение, че в исковия период ответникът е бил собственик на процесния топлоснабден имот. Вярно е, че съгласно нот. акт продавачите са си запазили правото на ползване докато са живи. Съгласно неоспорената в срок декларация от 17.06.1997 г. обаче именно ответникът е декларирал пред ищеца, че използва имота и е поискал на негово име да се открие партида относно доставяните по имота количества ТЕ. Също така според неоспорените в срок главни отчети от 20.04.2019 г. и 11.06.2020 г. ответникът като собственик на имота е потребявал доставяната по имота ТЕ. По този начин потребител на доставяната до имота ТЕ се явява именно ответникът като собственик на имота с открита партида на негово име по негово нарочно искане. В този смисъл са и постановките на Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК.

Ищецът е доставял ТЕ до имота за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. За процесния период са приложими ОУ, одобрени от ДКЕВР през 2016 г.

Поради това съдът намира, че в исковия период именно ответникът като ползвател на имота е потребител /клиент/ на доставяната до имота топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупуват доставяната ТЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна 2 енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал в исковия период договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Неоснователни са доводите са доводите на ответника за доставка на услуги без искане от негова страна по см. на чл. 62 ЗЗП. Придобиването на правото на собственост или правото на ползване върху имот, находящ се в сграда в режим етажна собственост, до която се доставя топлинна енергия, за което е изразено съгласие, придава на ответника качеството потребител на топлинна енергия. В този смисъл е и ТР № 2/2016 г. от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, според което в ЗЕ е запазен принципът за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажните собственици само по искане на собствениците, притежаващи квалифицирано мнозинство, при което не е налице противоречие със ЗЗП. В ТР е аргументирано, че въведеният принцип е „решение на мнозинството“, който е присъщ на етажната собственост, като в сградата има общи части и не се отнасят конкретно към никой самостоятелен обект.

В хода на първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на съдебно – техническата експертиза, което правилно е било кредитирано като подробно мотивирано и задълбочено и компетентно изготвено.

Установява се от заключението на изслушаната СТЕ, че начисляваната от ищеца за имота топлинна енергия за исковия период е за БГВ, отчитана от водомер, ТЕ за отопление и енергия, отдадена от сградната инсталация. Показанията на водомера са отчитани регулярно на 20.04.2019 г. и 11.06.2020 г. Според СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №16-334, а монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата топлинна енергия.

Количествата потребена топлинна енергия са начислявани при спазване поднормативната уредба.

Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за реално доставената ТЕ за процесния период за целия имот по партидата е 2 794,62 лв, до който размер правилно искът за главница е бил уважен като основателен и доказан. Установява се от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че задълженията за исковия период не са заплатени.

Според задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на ищеца за доставка на В и К услуги съставляват периодични плащания по см. на чл. 111, б. „В” ЗЗД и се погасяват с изтичането на период от три години. Според чл. 33, ал. 1 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая заявлението е подадено на 18.06.2021 г., поради което погасени по давност биха били задължения, падежирали преди 18.06.2018 г. В случая задълженията за главница за м. 05.2018 г. не са погасени по давност, като с 3 подаване на заявлението давностният срок е прекъснат.

Основателно обаче е оплакването на ответника във въззивната жалба за недължимост на сумата от 357,49 лв. - мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 03.06.2021 г.

Задължението на жалбоподателя за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия е възникнало като срочно според приложимите ОУ от 2016 г. Според чл. 32, ал. 1 ОУ за месечната дължима сума при избран метод на плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ се издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане за периода, за който се отнасят. В забава за изпълнение на задължението потребителят обаче може да изпадне само в случай, че то е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер.

Предвид характера на задължението то първоначално се изчислява на база прогнозно потребление, за което се издава месечна фактура, а едва в по-късен момент се установява стойността на реалното потребление чрез издаване на изравнителна сметка. Т.е. ликвидността на задължението настъпва в един по-късен момент. Така съгласно чл. 32, ал. 3 от приложимите Общи условия след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на ежемесечно издаваните фактури на база прогнозно количество топлинна енергия и фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от ОУ за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а съгласно ал. 4 на чл. 33 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.

2 и ал. 3 от ОУ, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Доколкото според събраните доказателства изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за процесния период е настъпило след предвидения в Общите условия 45- дневен срок за плащане то цитираните клаузи на общите условия са неприложими.

В този случай приложение ще намерят диспозитивните правила на закона, поконкретно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която ответникът изпада в забава след покана, каквато нито се твърди, нито се доказва да е отправена в настоящия случай. Следователно предявеният по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за признаване дължимост на сумата за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Неправилно с обжалваното решение искът е бил уважен и в тази част решението следва да бъде отменено.